Решение № 19155 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19155 гр. *******, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148117 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от „*********“ ЕАД, искова молба, насочена против „********“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 2 489.87лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 31.03.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, 749.70 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2022г. – 15.11.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 70360/2024г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – ап. № 39, находящ се в гр. *******, ж.к. „*****“, бл. ******, вх. А, ет. 9, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производства разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който заявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението, че ответникът е клиент на топлинна енергия за стопански нужди, поради липсва на облигационни отношения. Оспорва се и претендираната мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Моли съда да отхвърли исковите претенции.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач „*********“ ЕООД изразява становище за 1 основателност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт № ****, том I, рег. № ****, дело № ****/2003 г., съставен от нотариус ********, от който се установява, че ответникът „********“ ЕООД е придобил собствеността върху следния недвижим имот– апартамент № 39, находящ се в гр. *******, ж.к. „********“, бл. 31, вх. А, ет. 9.

Приета е по делото покана доброволно плащане на дължими суми с изх. № П *****/09.10.2024 г., издадена от „*********“ ЕАД с адресат ответното дружество „********“ ЕООД. Видно от отбелязването поканата е получена от служител на ответника на 21.10.2024 г.

Представена е служебна бележка с изх. № 94-00-184/30.06.1999 г., издадена от Столична община, район „*****“, в съдържанието на която е удостоверено, че строителен номер на бл. 31 отговоря на бл. ******.

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. *******, ж.к. „*****“, бл. ******, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с „*********“ ЕООД, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.

От Договор № *****/12.11.2001 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. *******, ж.к. „********“, бл. ******, е възложено на „*********“ ЕООД да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от представения договор № ******/03.06.2020 г., ищецът е възложил на „*********“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „*********“ АД на потребители в град *******.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза и допълнителна СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба. От заключението се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. *******, ж.к. „********“, бл. ****** се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на „*********“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

В процесното жилище е имало монтирани 3 бр. отоплителни тела с ИРРО. За процесния период е начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, а по отношение на топлата вода разходът е начислен на база 4 потребители при норма 140 литра на денонощие, поради това, че до имота не е осигурен достъп на фирмата за дялово разпределение Съгласно 2 заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 102 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен период от „*********“ ЕООД. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и по отношение на процесния имот, е доставена топлинна енергия в размер на 3061.27 лв., от които за отопление 1 215.80 лв. и за топла вода 1 845.47 лв.

По делото е прието и заключение по допуснатата СЧЕ, неоспорена от страните.

Вещото лице е установило, че дължимите суми за потребена енергия в периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. са в размер на 2 472.05 лева – главница за ТЕ, съобразявайки извършеното изравнение през процесния период, дължимата сума за дялово разпределение възлиза в размер на 17.82 лева за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г., изчислената законна лихва върху главницата за ТЕ е в размер на 665.76 лева, а за главницата за дялово разпределение - 4.47 лева.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто докладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и въведените от ищеца твърдения, в конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно чл. 153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал.1, т.1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в §1, т.33а, в сила от 17.07.2012 г. небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ.

По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал.2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна 3 собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице помагач „*********“ ЕООД. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в изпълнението му договор.

Съдът достига до извода, че от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ответното дружество „********“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 39, находящ се в гр. *******, ж.к. „********“, бл. 31, вх. А, ет. 9.

За установяване на количеството доставена в имота, ползвана от ответника, топлинна енергия през исковия период и нейната стойност по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и по отношение на процесния имот, е доставена топлинна енергия в размер на на 3061.27 лв., от които за отопление 1 215.80 лв. и за топла вода 1 845.47 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза не следва да бъде кредитирано, в частта, касаеща изчисленията за топла вода, тъй като липсват доказателства за броя обитатели в процесния имот, от които да се обоснова извод за начисляваната топлинна енергия на база четири броя потребители. Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването изразходваното количество за гореща вода се изчислява при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие в случаите, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Както сочи вещото лице реален отчет през исковия период не е извършен поради това, че до имота не е осигурен достъп. С оглед на това следва да се приеме, че са налице основания за начисляване на потребена топлинна енергия по този ред, но не се установява основание за начисляване на база повече от един потребител. Ето защо, съдът намира, че дължимата от ответника сума за доставена топлинна енергия за топла вода в периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г., изчислена съобразно посочената нормативна уредба и съобразно наличните по делото доказателства следва да се равнява на 1/4 част от изчислената от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза сума, но не повече от претендираното от ищеца, или общо 461.37 лв. за топла вода. В останалата част, съдът кредитира експертизата, респ. възприема посочената от експерта сума в размер на 1 215.80 лв. за доставена топлинна енергия за отопление. Следователно, общото количество на доставената през процесния период топлинна енергия възлиза на 1 677.17 лв.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97b7c281-6813-415f-9b7a-421b118e7794