Решение № 361 от 25.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Перник, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20231720104383 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№

18853/13.09.2023г., подадена от С. З. Д., чрез адв. Б. Б., срещу „МБАЛ ******” АД, с ЕИК: 113513858, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева - главница, предявен като частичен иск от сумата от общо 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –претърпени от ищеца болки, страдания и неудобство в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 23.09.2022 г. в гр.

Перник – в сградата на работодателя, ведно със законната лихва върху така претендираната сума за главница, считано от датата на увреждането – 23.09.2022 г., до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че работи по трудов договор от 01.04.2004 г. в ответното болнично заведение, като била назначена на длъжност „санитар” по длъжностна характеристика. Излага, че на 23.09.2022 г., около 13.25 часа в гр. Перник претърпяла трудова злополука в сградата на работодателя си, в Акушеро - гинекологичното отделение при изпълнение на обичайните за длъжността си дейности – като докато пренасяла операционни конци към операционна зала на родилно отделение при отваряне на междинна врата на стая под № 10, вратата паднала и ударила ищцата. Твърди се, че ударът бил в областта на десния крак и непосредствено наранил третия пръст от него. Вследствие на това обаче ищцата получила и счупване на друг пръст на стъпалото. Така настъпилата злополука довела до временна неработоспособност при ищцата. След инцидента на ищцата била поставена диагноза „счупване на пръст на стъпалото, както и едем с дифузен хематом в областта на втори и трети пръсти на дясното стъпало, болков 1 синдром“. Предвид посочените увреждания ищцата била В.Б.Д.лничен отпуск продължителен период от време.

Посоченото събитие било декларирано като трудова злополука пред ТП на НОИ Перник съответно признато за трудова злополука с разпореждане № 33/04.10.2022 г. по описа на ТП на НОИ Перник. В тази връзка се уточнява, че и към настоящия момент работодателят така и не й заплатил никакво обезщетение за претърпените вреди. В исковата молба се излагат подробни доводи, че получените травми причинили на пострадалата многобройни и интензивни болки и страдания. Посочва още, че и към настоящия момент последиците от травмата още не са преодолени – при физическо натоварване и особено в зимния сезон пострадалата усеща болка и дискомфорт. Това й пречи да работи и да се натоварва, предвид обстоятелството, че работата й свързана с постоянно движение и физически дейности. В тази връзка ищцата счита, че настъпилите промени в здравословното й състояние вследствие на трудовата злополука са й причинили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника като претендираното обезщетение отговаряло на изискането на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка и ищецът намира за справедлив размер на обезщетяването със сумата от 20 000 лева, но завява същата като частичен иск – за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащането, както и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото – „МБАЛ ******” АД, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, като ищцата продължава и към настоящия момент да работи В.Б.Д.лничното заведение. Не се оспорва и че процесният инцидент представлява трудова злополука. Излага подробни съображения, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер и не кореспондира нито на критерия за справедливост, нито на действително претърпените от ищеца болки и страдания, като в тази връзка се оспорват изложените от последния твърдения. Посочва още, че болките и страданията са били силни единствено непосредствено след инцидента, после са намалели, а към момента пострадалият вече не чувства такива. Поради това и ищцата вече се била върнала на работа. Поддържа, че настъпването на злополуката се дължало на проявена от ищцата груба небрежност, доколкото не била спазила действащите правила за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните изисквания при изпълнение на възложената й работа, с които била запозната. В тази връзка се посочва, че ищцата е допринесла за злополуката, поради което обезщетение следвало да се намали. Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка моли предявената претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намира от фактическа и 2 правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.

За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на нормата, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник или служител и ответника в периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпила трудова злополука – увреждането следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; настъпила в резултат на трудовата злополука временна или трайна неработоспособност; претърпени имуществени вреди (претърпени загуби и/или пропуснати ползи) и неимуществени вреди (болки и страдания) и техния размер; причинна връзка между трудовата злополука и вредите. На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, ако се докаже, че са в причинна връзка с трудовата злополука. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.

По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор към момента на настъпване на трудовата злополука /23.09.2022 г. /, по силата на което ищцата е била назначена на длъжност "санитар", че на посочената дата е претърпяла злополука, призната за трудова, при която е получила травматично увреждане, като вратата пада и я удря в областта на десния крак, като наранява третия пръст от него, вследствие на това тя получава счупване на друг пръст на стъпалото.

В насока на горното са и приложените декларация за трудова злополука от 30.09.2022г. и разпореждане № 33 / 04.10.2022 г. на ТП на НОИ – Перник, съгласно което декларираната от работодателя злополука се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според разпореждането, злополуката на 23.09.2022 г. . настъпила около 13.25 ч. в акушерогинекологичното отделение на МБАЛ „******“ АД в гр. Перник, при пренасяне на операционни конци към операционната зала на родилното отделение при отваряне на междинната врата на 10-та стая, вратата пада и я удря в областта на десния крак и наранява третия пръст от него. Вследствие на това ищцата получава счупване на друг пръст на стъпалото.

При наличието на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилото увреждане на здравето на ищцата във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.

3

Представени са амбулаторни листи от 27.09.2022г., 10.10.2022г. и 13.10.2022г.

Ответникът е представил периодичен инструктаж по безопасност на труда на персонала от акушеро-гинекологичното отделение за 2022г., както и два броя болнични листове № ***** и ****, издадени от ЛКК към „ДКЦ“ Перник, от които е видно, че ищцата е била В.Б.Д.лничен от 23.09.2022г. до 12.10.2022г. и от 13.10.2022г. до 22.10.2022г.

Според удостоверение от НОИ, ТП гр. Перник, за периода 09.22г. до 11.2023г. С. Д. е получила 858.21 лева парични обезщетения за временна неработоспособност.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в наличната по делото медицинска документация на името на С. З. Д., касаещи травма от 23.09.2022г., са отразени и описани следните травматични увреждания: Рентгенологични данни за линеарно просветляване /счупване/ в диафизарната част на средната фаланга на трети пръст на дясно стъпало.

Клинични данни за мекотъканен оток /едем/ и дифузен хематом /подкожно кръвонасядане/ в областта на втори и на трети пръсти на дясно стъпало, болков синдром и палпаторна /при допир, натиск/ болезненост в областта на трети пръст на дясно стъпало. По отношение на травмата — счупване на средната фаланга на третия пръст на дясно стъпало е поставена мека имобилизационна превръзка за 18 дни. Анализа на данните от делото дава основание на експерта да приеме, че е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка между инцидента от 23.09.2022г. и получените травматични увреждания в областта на дясно стъпало. В резултат от травмата на дясно стъпало ищцата е търпяла значителни по интензитет физически болки и страдания в първите дни след инцидента, които са намалели по сила в периода на възстановяване, който в конкретния случай при тази травма в този й вид, степен и с тези характеристики е бил с продължителност от около 1 месец. След този период от време по данни на ищцата, периодично се появява болезненост в областта на травмирания трети пръст на дясно стъпало, при физически натоварвания, при продължително стоене и ходене и при промяна на атмосферните условия. Такава болезненост се очаква да е с продължителност от няколко години след получаване на конкретната травма.

Данните от образното изследване — рентгенография на дясно стъпало, сочат за неразместено счупване на средната фаланга на трети пръст на дясно стъпало. При неразместени счупвания, каквото е счупването в конкретния случай, не се налага и не е извършвана репозиция на фрактурата. В медицинската документация не са налични данни да нарушаване на целостта на кожата — рана в областта на дясно стъпало, в т.ч. и в областта на третия пръст. При конкретната травма в този й вид и в тази й степен, не се налага използването на помощни средства за придвижване, в т.ч. патерици. При неразместено счупване, каквото е налице в конкретния случай, следва да се приеме, че физическите болки от травмата са с по-малък интензитет в сравнение с болките при разместено счупване на кост. След снемане на 4 меката имобилизационна превръзка от лекаря — травматолог е назначена ЛФК /лечебна физкултура/. Физиотерапевтичните процедури се прилагат с цел възстановяване и поддържане на здравословното състояние на пациентите, увеличаване на тяхната физическата годност и профилактика на заболяванията и усложненията им. За целта физиотерапията използва три средства за лечение: лечебна физкултура, мануална терапия и физикални фактори. В конкретния случай след снемане на имобилизационната превръзка, ищцата по нейни данни не е провела назначената й от лекартравматолог ЛФК. По своят вид, локализация и характеристики травмата в областта на дясно стъпало отговаря да е получена в резултат на удар от твърд тъп предмет със значителна по интензитет травмираща сила и отговаря да е получена по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба по делото. В резултат от травматичното увреждане в областта на пръстите на дясно стъпало, не са останали и не са налични козметични дефекти.