Решение № 43 от 09.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500055 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 ал. 2. т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. Ч. ** к.к.П., хотел „О.”, представлявано от М.В.Б. -изпълнителен директор, чрез адв. И. Д. – длъжник в изпълнителното производство против постановление № 122628/13.12.2023 г. на ЧСИ Г.И., постановено по изп. дело № 20237650403241, в частта му, с която е отказано намаляване на 200 лв. на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по делото.

Жалбоподателят счита, че посочения отказ е незаконосъобразен, тъй като видно било от изпълнително дело, че дължимата по него сума е изцяло погасена от длъжника в срока за доброволно изпълнение и в рамките на същия ден, в който е получена от него поканата за доброволно изпълнение по делото. От друга страна, липсвало каквато и да е фактическа и правна сложност на делото, като единственото действие на процесуалния представител на взискателя по него било изготвянето и подаването на молбата за образуване на делото. Дори по делото да са подавани допълнителни молби от пълномощника на взискателя с посочването на начин на изпълнение, това не представлявало самостоятелно действие по изпълнителното дело, доколкото съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата за образуване на изп. дело взискателят трябва да посочи начин на изпълнение.

В тази връзка поискал от ЧСИ адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по делото да бъде намалено на 200 лв. - минимума за образуване 1 на изпълнително дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното моли съда да отмени Постановление № 122628/13.12.2023 г. на ЧСИ Г.И., постановено по изп. дело № 20237650403241, в частта му, с която е отказано намаляване на 200 лв. на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по делото и да намали същото до посочения размер от 200 лв., като в тази връзка намали и размера на дължимата от длъжника пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за ТРЗЧСИ, съобразно размера на намаления адвокатски хонорар. В допълнение към частната си жалба жалбоподателят е поискал и присъждане на разноските, направени от него в настоящото производство при уважаване на жалбата му.

Взискателят Л. И. В. в срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е подала писмено възражение.

Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл. 436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.

435, ал.2, т.7 от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима, а по съществото си - основателна.

На 27.11.2023г. в кантората на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 в КЧСИ по молба на Л. И. В. с ЕГН ********** и приложен към същата изпълнителен лист от 17.11.2023г., издаден по гр.д. №2822/2022г. по описа на PC - Стара Загора е било образувано изпълнително дело № 20237650403241 срещу длъжника “П.“ АД с ЕИК *******. Съгласно приложения изпълнителен лист „П. “ АД е било осъдено да заплати на взискателя сума от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021г. до окончателното й плащане.

С депозираната молба за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело срещу посочения длъжник, както и да извърши цялостно проучване на имуществото му състояние с цел събиране на дължимите суми. Към молбата за образуване са били представени също договор за правна защита и съдействие и пълномощно, подписано от взискателя с цел образуване на изпълнително дело и осъществяване на процесуално представителство от упълномощен адвокат С.Ч. от АК - Стара Загора, в които е отбелязано, че доверителят /клиент/ е платил в брой на довереника си сума от 1 000 лева за изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително производство против длъжника, както и за процесуално представителство във връзка с 2 изпълнението.

На осн. чл. 458 от ГПК съдебният изпълнител изискал справка НАП за наличие на публични задължения на длъжника, както е установил актуалното състояние на търговското дружество. Извършил е справка в Регистъра на БНБ за притежавани от длъжника банкови сметки, като е наложил запор върху установените сметки. На 04.12.2023г. е изготвил покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочила както размера на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 000 лева, така и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1 244,52 лева, изчислена за събиране на цялото вземане.

Поканата за доброволно изпълнение е била получена от длъжника на 07.12.2023г.

На 08.12.2023г. длъжникът е депозирал молба (възражение) с вх.№ 84076/08.12.2023г. срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да бъде намалено до 200 лева съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На 13.12.2023г. с постановление за разноски с изх. № 122628, ЧСИ Г.И. е намалил приетия за събиране адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя до размер на 966,56 лева, а така също и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. След получаване на Постановлението за разноски на дата 13.12.2023г. (потвърдено от електронния адрес на адв. И. Д. - пълномощник на „П.“ АД), на 22.12.2023г. длъжникът е депозирал Частна жалба вх.№ 86662 срещу това постановление. В жалбата е изложил съображения за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя, което според жалбоподателя е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според жалбоподателя договореният адвокатски хонорар не съответствал на фактическата и правна сложност на делото, тъй като дължимата сума била платена изцяло от длъжника в срока за доброволно изпълнение, поради което разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата била неприложима в случая. Направил е искане съдът да намали размера на адвокатското възнаграждение до минимално дължимия според чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. - 200 лева, като в тази връзка намали и размера на дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението в настоящото производство, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника. За техния размер съдебният изпълнител е уведомил длъжника с изпратената Покана за доброволно изпълнение, получена от последния на 07.12.2023г.

В настоящият случай с образуване на изпълнителното производство 3

ЧСИ е приел за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 1 000 лева. Впоследствие пълномощника на длъжника е поискал с молба до ЧСИ адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по делото да бъде намалено на 200 лв. - минимума за образуване на изпълнително дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С обжалваното постановление ЧСИ е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя са съобразени с размера, предвиден съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв., определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, посл. изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. и липсват основания за неговото намаляване. Посочил е, че съгласно цитираната Наредба №1 минималното дължимо адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл.10, т.1 в размер на 200 лева за образуване на делото и съгласно т.2 на чл.10 „за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 до 7“ - в конкретния случай в чл.7, ал.2, т.3 от същата наредба по дела с определен интерес от 10 000 лева до 25 000 лева (в конкретния случай възнаграждението е било изчислено върху материален интерес в размер на 12 590,28 лева към датата на образуване на изпълнителното дело и в тази сума са били включени само сумите, посочени в приложения изпълнителен лист) - 1 300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 лева + 233,13 лева = 1 533,12/2 = 766,56 лева + 200 лева, или общо 966,56 лева. Предвид горните съображения, ЧСИ е счел, че са налице основания за приемането и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. С оглед на това е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя до размера на 966.56 лв., като последица от това е намалил и пропорционалната такса на съдебния изпълнител по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 240.09 лв.

При така установеното по делото съдът счита, че в конкретния случай се следва само възнаграждение по чл. 10, т.1 от Наредбата- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. Доколкото в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е изплатил изцяло дълга си-което обстоятелство е безспорно, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

4

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е намалено адвокатското възнаграждение от 1000 лв. на 966,56 лв. и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство на 200 лв.

Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на събраната сума, след намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 966,56 лв. на 200 лв.

В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.

Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове становище, че в производството направените от страните разноски подлежат на възстановяване.

В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г., по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.

С оглед на гореизложеното не следва да се присъждат разноски, направени в настоящото производство на никоя от страните по делото.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление № 122628/13.12.2023 г. на ЧСИ Г.И., постановено по изп. дело № 20237650403241, в частта му, с която е отказано намаляване на 200 лв. на размера на адвокатското възнаграждение, като е намален приетия по делото адвокатски хонорар до сумата от 966,56лв. и се намаляват разноските за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за ТРЗЧСИ до сумата от 1240.09 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: