Решение № 19411 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19411 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110122501 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 67811/29.02.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул „Ястребец“ 23Б, представлявано от А. А* - Изпълнителен директор и И*- председател на УС, с която се предявени обективни и субективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, срещу, както следва:

1. срещу А. Н. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 968.27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 140.31 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г., изчислена върху главница от 968.27 лева чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1

2 0 . 6 7 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 06.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.80 лева лихва за периода 16.07.2022 г. до 30.01.2024 г., изчислени върху главница от 20.67 лева за които суми има издадена Заповед № 5138 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6980 по описа на СРС за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. С* 2. срещу К. Г. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С* чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 968.27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 140.31 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 30.01.2024 г., изчислена върху главница от 968.27 лева чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2 0 . 6 7 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 06.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.80 лева лихва за периода 16.07.2022 г. до 30.01.2024 г., изчислени върху главница от 20.67 лева за които суми има издадена Заповед № 5138 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6980 по описа на СРС за 2024 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. С* В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са собственици топлоснабден имот с адрес: гр. С* за процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото 2 разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

Посочена е банкова сметка, както следва: О* АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът А. А., подава отговор. Не оспорва, доставката на енергия и количеството доставена енергия за процесния период и апартамент. Не оспорва размера на паричните суми, изчислени като количество и единична цена на услугата. Оспорва основанието, на което е възнакнило задължението. Твърди, че не е собственик на апартамента. Твърди, че другият ответник по делото К. Г. Д* – А.а е потребител и тя следва да заплаща процесните суми. Прави възражение за погасителна давност.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът К. Д* – А.а, подава отговор. Не оспорва, доставката на енергия и количеството доставена енергия за процесния период и апартамент. Не оспорва размера на паричните суми, изчислени като количество и единична цена на услугата. Оспорва основанието, на което е възнакнило задължението. Твърди, че не е потребител за процесния период. Прави възражение за погасителна давност.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

В о.с.з. ищецът редовно, призован се представлява от юрисконсулт.

Поддържа исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответниците редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Техният процесуален представител подава писмени молби, които са бланкетни и с идентично съдържание по чл.83 ГПК, въпреки произнасянето на съда в Определение № 33895/22.08.2024 г. (л. 244-246 от делото) Третото лице помагач, редовно призована не се явява и не се представлява. Представя писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, 3 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 25884/24.09.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото вече от съда и произнесено (л.58-65 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 25884/24.09.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 58-65 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в решението по същество.

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения н.а. за дарение на недвижим имот ответниците са 4 дарили на дъщеря си процесния недвижим имот на 06.08.2021 г., като са си запазили правото на ползване върху недвижимия имот, пожизнено. Ето защо, след като същите са се разпоредили с процесния имот към 06.08.2021 г., то е налице доказателствен извод, че за преди датата на дарение, ответниците са били собственици. Това е така, тъй като е съставен н.а., в който нотариусът е удостоверил, че ответниците са собственици на имота, а и освен това няма как да дариш имот и да запазиш правото си на собственост, без да си собственик, тъй като извличаш плодовете като ползвател. Освен това в н.а. е посочено, че ответниците се легитимират като дарители въз основа на договор за покупкопродажба на държавен имот от 1990 г. Ето защо съдът приема че за процесния исков период ответниците имат качеството на потребители, както на основание собственост, така и на основание, че са вещни ползватели (л.13-15 от делото).

По делото са налице косвени доказателствени средства, от които може да се направи правен извод, че ответниците са собственици на процесния имот преди датата на дарение. На първо място това е заповед за обезщетение по ЗТСУ, от което е видно, че ответницата е получила процесния имот (л.16 от делото). От удостоверението за идентичност на имена се установи, че нейното име съвпада с това в посочената заповед (л.18 от делото). Освен това видно от молба до ДСК, ответниците са поискали заем за процесния апартамент (л.19 от делото). По делото е налице удостоверение за идентичност на имот с различни адреси (л.21 от делото). Съдът кредитира напълно всички тези доказателства като обективни, пълни. Ето защо и от тях може да се направи извод, че ответниците са били собственици на процесния имот преди дарението.

С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са потребители за процесния имот и период, като собственици и като ползватели на имота. Ето защо е доказана първата спорна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител.

Останалите елементи от основателността на иска са отделени като безспорни – количество доставяна енергия, размера на дължимите суми и тяхната изискуемост.

След като ответниците са потребители на топлинна енергия, то същите дължат процесните суми, освен мораторната лихва върху сумата за дялово разпределение.