Определение № 4852 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4852 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110151691 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. П. П. срещу „******************“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на исковете.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими, доколкото същите са предявени срещу надлежен ответник.

Възражението на ответника за недопустимост на иска и искането за прекратяване на производството са неоснователни. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, като в съдебната практика на ВКС е разяснено, че за длъжника винаги съществува правен интерес да отрече едно вземане, а дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е от значение за разноските. С оглед тази практика и изложените от ищеца твърдения, съдът намира, че за него е налице правен интерес от предявения иск и същият се явява допустим.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е сезирал съда с иск срещу ответника „******************“ ЕАД, който на 21.12.2025 г. е получил разпореждане по чл. 131 ГПК. Съдът установи, че отговора на исковата молба изхожда от същото дружество, чрез трето за спора лице – „**********“ ЕАД и гл. юрисконсулт **********.

С оглед на това на ответника следва да бъде указано на основание чл.

101, ал. 1 ГПК да уточни от кого е подаден отговора, както и да представи доказателства за представителната власт на юрисконсулт **********, респ. да потвърди действията . Следва да бъде посочено от кого се подава отговора на исковата молба, като се има предвид уреденото в чл. 32 ГПК, съгласно който са изброени лицата, които могат да бъдат представители по пълномощие, като не може да бъде прието, че юридическо лице може да се представлява от друго юридическо лице, респ. служител на трето за спора 1 юридическо лице.

Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника „******************“ ЕАД на основание чл.

101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да отстрани нередовностите в отговора на исковата молба, като уточни от кого е подаден отговора на исковата молба, както и да представи доказателства за представителната власт на юрисконсулт **********, респ. да потвърди действията . В противен случай отговорът няма са се счита подаден, доколкото е процесуално невалидно действие.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2026г. от 09.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на недължимост на сумата 590,03 евро (1 154,00 лева), която сума според ищцата фигурира като дължима в справка в **************** поради липса на облигационно отношение между И. П. П. и „******************“. При условията на евентуалност счита, че вземането е недължимо поради погасяването му по давност.

Ищцата твърди, че след извършена справка относно кредитната задлъжнялост установила, че към ************* били подадени данни от ответника „******************“ ЕАД за дължими суми към дружеството в размер на 590,03 евро (1 154,00 лева) по кредит с идентификатор **********.

Твърди, че никога не била сключвала договори с ответника и няма задължения към дружеството. Сочи, че не била получавала съобщения за извършени цесии 2 от трети лица към ответника, които да го легитимирали като неин кредитор.

Твърди, че дори да са съществували задължения към трети лица, които евентуално да са прехвърлени на ответника, то твърди, че същите са погасени по давност. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва допустимостта на предявените искове. Твърди, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № ***********/10.12.2007 г., сключен между И. П. Д. и „**********“ ЕАД. Твърди, че не е кредитор на процесното вземане, доколкото вземането било цедирано на „**********“ ЕАД с договор за цесия от 29.10.2025 г., поради което не е надлежен ответник.

Сочи, че за ищцата не е налице интерес от предявяване на иска, доколкото фигуриране на задължение в ЦКР не може да бъде окачествено като осъществяване на принуда, а предоставянето на информация за кредитна задлъжнялост било законово задължение за кредитора. Твърди, че не е налице висящо изпълнително производство, както и не били предприемани действия, накърняващи правната сфера на ищцата. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо. Претендира разноски.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска за недължимост на посочената сума.

По предявения иск правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи, че между страните е налице валидно облигационно отношение, въз основа на което е подадена информация за непогасени от ищцата задължения в размер на 590,03 евро (1 154,00 лева) към ЦКР на БНБ, а с оглед на предявения в условията на евентуалност иск, че след настъпване на изискуемостта на вземането и преди изтичане на пет години от настъпването са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните 3 или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4