Определение № 135 от 09.06.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Търговище, 08.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500100 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 и сл. във вр. с чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на Рафаилов-Лес“ ООД, ЕИК 202233025, гр. А. и на Б. А. А. от гр. О., чрез адв. Р.В., ВтАК, срещу разпореждане № 324/04.11.2022 г. и поправящото го разпореждане № 21/10.01.23г., постановени по ч.гр.д. № 355/2022 г. по описа на РС – Омуртаг, с което е уважено заявлението на „Тузлушка гора“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. А., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, представляващ Акт за начет № 11-0423/23.11.2018 г., съставен от Г. Я., държавен финансов инспектор от Втори отдел, дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ към АДФИ, в резултат на извършена финансова инспекция на „Тузлушка гора“ ЕООД, гр.

Антоново,

В жалба вх. № 803/10.04.23 г. жалбоподателят „Рафаилов-Лес“ ООД атакува разпореждането за незабавно изпълнение в частта му, касаеща дружеството - за заплащане солидарно (с начетеното лице Б. А.) на сумата 15 216 лв.- главница по акта за начет, ведно със законната лихва, считано от 24.10.22 г. до изплащане на вземането, както и разпореждането по чл. 247 ГПК. Считайки обжалваните две разпореждания за незаконосъобразни, жалбоподателят моли за отмяната им, за обезсилване на издадените заповед 1 за незабавно изпълнение № 127/04.11.22г. и изп.лист № 75/04.11.22 г. по чгрд. 355/2022 г. на PC-Омуртаг, претендира разноски в размер 15 лв.(д. такса за обжалването) и 500 лв.-адв.хонорар.

Жалбоподателят счита, че заповедният съд неправилно е приел, че представеният акт за начет (АН) за установени финансови нарушения, извършени от заместник-управителя на „Тузлушка гора“ ЕООД – Б. А., в резултат на които държавния финансов инспектор е констатирал, че „Рафаилов Лес“ ООД е получило плащане по фактури 102/30.10.2014г. и 85/20.11.2014г. без правно основание, е редовен от външна страна и удостоверява претендираното от заявителя вземане, като е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу начетеното лице Б. А. и срещу „Рафаилов Лес“ ООД за заплащане солидарно на посочените суми и лихви, излагайки следните съображения и оплаквания:

-Процесният акт за начет (АН) не може да бъде основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК и изпълнителен лист, тъй като не е редовен от външна страна (не съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 43, ал.1 ППЗДФИ), да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и да е настъпила изискуемостта на последното, в нарушение разпоредбите на чл. 22, ал.1- 4 от ЗДФИ, чл. 43, ал. 1, чл. 47, ал. 4 от ППЗДФИ, а именно: АН не съдържа всички задължителните реквизити в чл.43, ал.1 ППЗДФИ, вкл.седалище и адрес, ЕИК на дружеството; в акта не е посочена нарушената законова разпоредба, въз основа на която се ангажира имуществената отговорност на длъжника; в последната част на АН е посочено, че вземането представлява получени без правно основание средства, а в констативната част се твърди, че представлява незаплатена цена за закупена от „Рафаилов Лес“ ООД дървесина, с която е прихванато задължението по процесните фактури.

В представения акт към ПДИ липсват както задължителните приложения съгласно чл.44 от ППЗДФИ за посочените констатации, така и данни за влизането в сила на акта, от което следва да се установи изискуемостта на вземането. Посочено е единствено процесуалното основание за ангажиране на отговорността, а именно чл. 21, ал.3 във вр. с чл.23, т. 5 от ЗДФИ. В АН не е посочено и на какво правно основание се приема, че извършените плащания са незаконни, като в отклонение с изискванията на чл.43, ал.1,т.4 ППЗДФИ не е посочено коя правната норма е нарушена.

2

-„Рафаилов Лес“ ООД не може да бъде адресат на АН, защото АН се издава за констатирани нарушения на финансовата дисциплина против материално-отговорни лица. Извършеното прихващане по фактурите на жалбоподателя произтича от облигационни отношения с проверяваното дружество по изпълнението на договор за поръчка (видно от съдържанието на акта), като на дружеството-изпълнител "Рафаилов - Лес" ООД може да бъде търсена отговорност по гражданско правен ред за неизпълнение на договора, но не и по реда на чл. 23 от ЗДФИ. Това дружество не е начетеното лице и не може да бъде възприето като някое от лицата, посочени в чл. 23 от ЗДФИ. По отношение на жалбоподателя АН не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда задължение, подлежащо на незабавно изпълнение, тъй като липсва и разпоредителна част, която директно да го задължава. Издаването на същия единствено слага началото на процедурата по търсене на имуществена отговорност, като се позовава и на съдебна практика: Определение № 2397/20.11.2019 г. по в.ч.гр.д.№2531/2019г. на ОС-Пловдив; Определение от 14.03.2013г. по адм.д. 62/2013 г. на Адм.съд - Хасково.

-задължение за законна лихва по чл.26 от ЗДФИ се дължи само от виновното за вредата лице, но липсва констатирано задължение на „Рафаилов Лес" ООД за законна лихва в посочените по-горе размери, поради което и в условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че АН може да бъде документ, въз основа на който се дължи възстановяване на сумата от 15 216 лв., по отношение на жалбоподателя и съгласно чл.26 от ЗФДИ не може да се претендира законна лихва, при което от външна страна не е налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, доколкото никъде в представения АН не фигурира присъдената в заповедта изп.лист законна лихва, които да са дължими от „Рафаилов Лес" ООД.

-постановеното Разпореждане № 21/10.01.23 за поправка на Разпореждане № 324/04.11.2022 г. е незаконосъобразно, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.247, ал.2 от ГПК и солидарните длъжници не са редовно уведомени за разпоредената поправка, за да бъде същата влязла в законна сила 16.02.2023 г. /както е отбелязано върху съдебния акт/.

В постъпилия в срок отговор вх. № 922/26.04.23 г. насрещната страна – заявител в заповедното производство „Туздлушка гора“ ЕООД (в 3 несъстоятелност), чрез представляващия го синдик, заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, излагайки следните доводи:

-съдът е направил дължимата проверка по чл. 418 от ГПК.

Представеният Акт за начет № 11-04-23/23.11.2018 г. е редовен от външна страна, като съставен от надлежен орган, съгласно разпоредбите на ЗДФИ; отразява фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществената отговорност на начетените лица; съдържа данните за проверяваната организация; дата и място на съставяне на акта; имената и длъжността на финансовия инспектор съставител на акта и информация за проверявания период; данни за лицата, причинили вредите и констатации за противоправните действия и бездействия на виновните лица; нарушените законови разпоредби; размера на вредата и подпис на финансовия инспектор-съставител на акта, поради което и твърденията на частния жалбоподател досежно редовността на акта от външна страна и удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника са неоснователни.

-по възражението, че длъжникът не може да бъде адресат на акта за начет, защото същия се издава за констатирани нарушения на финансовата дисциплина от материално-отговорни лица посочени в чл. 23 от ЗДФИ – ответникът сочи, че това твърдение също не отговаря на истината, тъй като изрично в т. 5 на чл. 23 от ЗДФИ е предвидено, че към имуществена отговорност могат да бъдат привличани лицата, посочени в чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ, които са получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата. Те отговарят солидарно, какъвто именно е настоящия случай.

-за неоснователно се счита и възражението относно недължимостта на законната лихва, считана от датата на подаване на заявлението 24.10.2022 г. до изплащане на вземането - съгласно чл. 26 от ЗДФИ отговорните за причиняването на вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняването й, а ако този ден не може да се установи, от деня на откриването й, до деня на възстановяване на вредата. В тази връзка следва да се установи наличието на причинена от длъжника вреда и изпадането в забава, като в случая не е необходима покана, тъй като чл. 26 от ЗДФИ предвижда, че лихва се дължи от деня на причиняване на вредата 4

По изложените възражения и доводи, ответникът моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

В жалбата си вх. № 940/27.04.23 г. Б. А. А. атакува разпореждането за незабавно изпълнение в следните му части, за заплащане на сумите солидарно, със съответните трети лица:

15 216 лв.-главница по акт за начет № 11-04-23/23.11.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.10.2022 г. до изплащането на вземането-по изп.лист № 75/01.12.2022 г;

6196.13 лв.- представляваща разликата между общо претендираната законна лихва върху цялата главница за периода от 01.09.2014 г. до 23.11.2018 г. в размер на 12193.32 лв и законната лихва върху сумата от 13963.20 лева за същия период в размер на 5997.19 лева- по изп.лист № 74/01.12.2022 г;

13 963.20 лв.- главница по акт за начет № 11-04- 23/23.11.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.10.2022 г. до изплащането на вземането-по изп.лист № 72/01.12.2022 г;

5997.19 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 13963.20 лв. за периода от 01.09.2014 г. до 23.11.2018 г. и за сумата от 5554.70 представляваща законна лихва върху сумата от 13963.20 лв. за периода от 24.11.2018 г. до 24.01.2022 - по изп.лист № 73/01.12.2022 г; ведно със законната лихва, считано от 24.10.22г. до изплащане на вземането.

Считайки обжалваните две разпореждания за незаконосъобразни, жалбоподателят моли за отмяната им, за обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение № 127/04.11.22г. и изп.лист № 75/04.11.22 г. по чгрд. 355/2022 г. на PC-Омуртаг, претендира разноски в размер 15 лв.(д. такса за обжалването) и 400 лв.-адв.хонорар.

Излага следните съображения и оплаквания:

-Процесният акт за начет (АН) не може да бъде основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК и изпълнителен лист, тъй като не е редовен от външна страна (не съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 43, ал.1 ППЗДФИ), да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и да е настъпила изискуемостта на последното, в нарушение разпоредбите на чл. 22, 5 ал.1- 4 от ЗДФИ, чл. 43, ал. 1, чл. 47, ал. 4 от ППЗДФИ. В акта за начет не е посочена нарушената законова разпоредба, въз основа на която се ангажира имуществената отговорност на длъжника; в последната част на АН е посочено, че вземането представлява получени без правно основание средства, а в констативната част се твърди, че представлява незаплатена цена за закупена от трети лица-контрагенти на дружеството-заявител, с които е прихванато задължението по процесните фактури. В представения акт към ПДИ липсват както задължителните приложения, съгласно чл.44 от ППЗДФИ за посочените констатации, така и данни за влизането в сила на акта, от което следва да се установи изискуемостта на вземането. Посочено е единствено процесуалното основание за ангажиране на отговорността, а именно чл. 21, ал.3 във вр. с чл.23, т. 5 от ЗДФИ. В АН не е посочено на какво правно основание се приема, че извършените плащания са незаконни, като в отклонение с изискванията на чл.43, ал.1,т.4 ППЗДФИ не е посочено коя правната норма е нарушена. Извършеното прихващане по фактурите на третите лица-контрагенти произтича от облигационни отношения с проверяваното дружество по изпълнението на договор за поръчка и това е видно от съдържанието на акта. По отношение на жалбоподателя Актът за начет не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда задължение, подлежащо на незабавно изпълнение, тъй като липсва и разпоредителна част, която директно да го задължава. Издаването на същия единствено слага началото на процедурата по търсене на имуществена отговорност, в какъвто смисъл сочи, че е налице съдебна практика на други съдилища: определение № 2397/20.11.2019 г. по в.ч.гр.д.№2531/2019г. на ОС-Пловдив; определение от 14.03.2013г. по адм.д. 62/2013 г. на Адм.съд - Хасково.