Решение № 40 от 08.04.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. ХАСКОВО, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА в присъствието на прокурора Н. С. Тр. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600115 по описа за 2022 година

С Присъда № 1/18.01.2022г., постановена по н.о.х.д.№ 613/2021г. РС Димитровград признал подсъдимия С. М. М. за виновен в това, че на 18.09.2021 г. в гр. Д. управлявал МПС (л.а.„Мерцедес“ с ДК№ *********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2. 72 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с инв. № 0055, след като е бил осъден с влязло в сила на 02.03.2018 г. споразумение № 42/02.03.2018 г. по НОХД № 100/2018г. на PC - Свиленград за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.

54 вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 343г от НК му наложил наказания: лишаване от свобода за срок от 8(осем) месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години, считано от 18.09.2021 г.

В тежест на подсъдимия са били възложени направените в ДП разноски в размер на 100. 30 лева, като съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство - оптичен диск.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подс. М., който я обжалва в законовия срок с доводи за явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че 1 районният съд не отчел в достатъчна степен значението на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което защитникът иска ОС да измени присъдата, като намали размера на наложените наказания.

Недоволен от присъдата е останал и прокурор от ТО Димитровград, при РП Хасково, който също твърди явна несправедливост на наложените наказания, но в аспект неоправданото им занижаване от РС. В подкрепа на доводите си прокурорът сочи изключително високата концентрация на алкохол в кръвта, предприетото движение от УСМ Д. към гр. Х. и множеството предходни нарушения по ЗДвП за които подсъдимият е санкциониран. Иска увеличаване размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково не поддържа протеста и намира жалбата на защитника – неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на съдебния акт, доколкото с така индивидуализираните по вид, размер и начин на изтърпяване наказания ще се постигнат целите на наказанието. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира присъдата в обжалваната част да бъде изменена, като въззивната инстанция намали размера на наказанията.

Подс. М. поддържа становището на своя защитник. Иска наказанията му да бъдат намалени.

В законоустановения срок не са постъпили искания за доказателства и не са допуснати в разпоредително заседание и не са събирани в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

На съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият М. се е признал за виновен по предявеното му обвинение, като със съгласието на защитника си е заявил, че не желае да се събират доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. РС – Димитровград е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл.

371, т. 2 от НПК, тъй като то се подкрепя от останалите събрани доказателства - показанията на разпитаните свидетели, справки и бюлетини за съдимост, характеристика и декларация.

Въз основа на доказателства по делото, районният съд, а и настоящия състав на въззивната инстанция счита за установено, че на 18.09.2021 г. в гр. Д. управлявал МПС (л.а.„Мерцедес“ с ДКН **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2.

72 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с инв.

№ 0055. Видно от справка за съдимост изх. № 849/23.09.2021г. изд. от РС – Димитровград е, че Т. е осъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК с влязло в сила 02.03.2018г., Определение № 42 от същата дата на СвРС по н.о.х.д.№ 100/2018г. За 2 предходното осъждане по н.о.х.д.№ 1199/2007г. на РС Хасково е реабилитиран.

Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия при управлението на МПС е установена от техническо средство и възлиза на 2.72 на хиляда. При тези доказателства законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за което му е било предявено обвинение. По делото не е налице спор досежно авторството на деянието, вината на подсъдимия, съставомерността и правната квалификация на деянието му. Спорът е за размера на наказанията. Защитата твърди – явна несправедливост, поради завишаване размера на наказанията, а прокурорът от РП – обратното, че наказанията лишаване от свобода и глоба са занижени. Районният съд е отчел високата концентрация на алкохол като отегчаващо отговорността обстоятелство, а наред с това е отдал подобаващо значение и на смекчаващите такива, като е определил законосъобразно наказанията лишаване от свобода и глоба, съобразно чл. 54 от НК. В съответствие с последната разпоредба и след като е констатирал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към изброените може да се добави и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, РС не е допуснал надценяване на тази група, нито пък е подценил значението на отегчаващите отговорността обстоятелства и обосновано е определил размера на двете кумулативно предвидени наказания в техния минимум. С оглед развитието на съдебния процес по реда на чл. 371, т. 2 НПК и в съответствие с чл. 58а, ал. 1 от НК е намален размера на наказанието лишаване от свобода с 1/3, а предвид невъзможността за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, РС е постановил наказанието лишаване от свобода за срок от 8 месеца да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим. Уместно е посочил, че подсъдимият е управлявал МПС само в двора на бившето УСМ в Д., а внушението поддържано от прокурора и във въззивния протест за управление на товарен автомобил от подсъдимия, след употреба на алкохол преди това е отхвърлил като необосновано. Правилно съдът е приспаднал времето през което подс. М. е бил лишен фактически и юридически от упражняването на правото да управлява МПС по административен ред, считано от 18.09.2021г.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда постановена по н.о.х.д.№ 613/2021г.

№

1818.01.2022г. на

РС

Димитровград,

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4