Решение № 5153 от 22.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50554/2023
- Вид
- Решение № 5153
- Подписан
- 22.03.2024
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5153 гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110150554 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., за осъждане на ответниците П. Н.
В., с ЕГН:**********, с адрес гр/административен адрес/, К. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: /административен адрес/ и В. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: /административен адрес/, последните двама като наследници на починалия В. Н. В. , при квоти 2/4 за П. Н. В., 1/4 за К. В. В. и 1/4 за В. В. В., да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1949.09 лв.главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се /административен адрес/, отчитан под абонатен № *******, сумата от 528.34 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020г. до 31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 12.09.2023г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата за дялово разпределение, както следва: 23.19 лв.- главница за периода от 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. и 6.50 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2020г. до 31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника П. Н. В., с ЕГН:**********, с адрес гр/административен адрес/, дължи сумата от 974,54 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се /административен адрес/, отчитан под абонатен № *******, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 264,17 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023 г., сумата от 11,59 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023 г.
1
2. Ответника К. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: /административен адрес/, дължи сумата от 487,27лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се /административен адрес/, отчитан под абонатен № *******, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 132,08 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023 г., сумата от 5,79 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023 г.
3. Ответника В. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: /административен адрес/, дължи сумата от 487,27лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се /административен адрес/, отчитан под абонатен № *******, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 132,08 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023 г., сумата от 5,79 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като наследници на собственика на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение на ДКЕВР и са в сила от 11.07.2016г. С тези ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружесвтото, както и редът и срока за заплащане на месечните суми за потребена ТЕ, включително и задълженията за лихви.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от Фирма, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответнииците по делото са депозирали такива. Оспорват предявените искове, като излагат подробни съображения за неоснователност. Оспорват процесуалната си легитимация на ответник в производсвтото, както и наличето на облигационно правоотношение между страните. И тримата ответника правят възражение за погасителна давност на задължението.
С Определение от 16.01.2024 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца Фирма.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответниците, редовно призовано, се представляват от адв. Г., която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно2 счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно Нотариален акт №76/17.09.1968г., В. Т. П., е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ ап.13, находящ се в /административен адрес/.
С Нотариален акт №46/24.02.1976г., В.Т. П. е прехвърлил по 1/ 2 ид.ч. от процесния имот на В. Н. В. и П. Н. В..
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г. по искане 4692/29.09.23г., В. Н. В. е починал на 11.02.2009г., като е оставил наследници дъщерите си К. В. В. и В. В. В..
С Решение от 23.05.1984г. по гр.д. №850/1984г. е прекратен гражданския брака, сключен на 20.01.1974г., между В. Н. В. и Й. М. В..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Фирма на клиентите в гр. София, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /административен адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от Фирма и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 22.10.2001 г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, представени от Фирма.за следните периоди: от 01.05.19г. до 30.04.20г. и 01.05.20г. до 30.04.21г. и 2 бр. формуляр за извършен отчет на 22.06.2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е п р е д с т а в и л обща фактура №
********/31.07.2020г., обща фактура №
************/31.07.2021г. и справка за задължения на абонат.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от Фирма. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 1948,84 лв., от която сумата от 983,88 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., а сумата от 964,96 лв. за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт №46/24.02.1976г., се установява, че ответника П. Н. В., е придобил правото на собственост на 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Останалата 1/ 2 ид.ч. е придобита от наследодателя на отв. К. В. В. и В. В. В.- В. Н.
В.. С оглед това по делото се установява по категоричен начин, че отв. П. Н. В. притежава 1/2 ид.ч., а отв. К. В. В. и отв. В. В. В.- по 1/ 4 ид.ч. Съдът намира за неоснователно възражението на последните, че същите притежават по-малка ид.ч., предвид, че при придобиване на имота В. Н. В. е имал сключен граждански брак. Видно от съдържанието на Нотариален акт №46/24.02.1976г. (стр. 13), същия представлява договор за дарение срещу издръжка и гледане и доколкото дарението е с оглед личността на дарения, то съпругата не е придобила право на собственост, още повече, че сделката не е възмездна. В подкрепа на това е и посоченото в т. 2 от същия нотариален акт, където е посочено изрично, че „Дарените В. В.… и П. В.“ приемат недвижимия имот и са съгласни с условията на 3 договора, който по своята същност представлява договор за дарение срещу издръжка и гледане.
С оглед гореизложеното, по отношение на ответниците е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственици на процесния имот, съразмерно притежаваните от всеки ид.части.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., чието съдържание е установено в Общите условия.