Решение № 19377 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19377 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110115815 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът–„АК” ЕООД, излага в исковата молба, че на 10.07.2020 год. е сключил, в качеството си на купувач, с ответника „ГГ“ ЕООД, в качеството му продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-самостоятелен обект в сграда, пл.№1245, с предназначение –гараж в сграда, парцел 3, с площ по документи16,250 кв.м., местност //////о, паркомясто Р4-6, с 16,25/3318,10 идеални части от гараж с идентификатор ///////, област София, община Столична, гр. София, ///////. Твърди, че съгласно договора страните са уговорили срок за сключване на окончателен договор31.01.2021 год., като е уговорена продажна цена в размер на 29 500 лева с вкл. ДДС.

Твърди, че е платил задатък в размер на 9 500 лева. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да обяви сключения предварителен договор от 10.07.2020 год. за окончателен.

Ответникът–„ГГ“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2020 год., сключен между „ГГ“ ЕООД, в качеството му на продавач и „АК“ ЕООД, в качеството му на купувач се установява, че ответникът се е задължил да продаде на 1 ищеца-самостоятелен обект в сграда, пл. №1245, предназначение-гараж в сграда, парцел 3, с площ по документи-16,250 кв.м., местност //////о, паркомясто Р4-6, 16,25/3318,10 идеални част от гараж с идентификатор ///////, обл. София-Столична, общ. Столична, гр. София, /////// срещу задължението на купувача да заплати продажна цена в размер на 29 500 лева, платима както следва: 9 500 лева, при сключване на предварителния договор, като за остатъкът от 20 000 лева не е уговорен срок за плащане.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави изводи:

Предмет на настоящото производство е упражненото от ищецът потестативно право за обявяване на договор запокупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2020 год. за окончателен.

Предпоставките за уважаване на така предявения иск е сключеният договор да е действителен, да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, ищецът да е изпълнил задълженията си по договора.

В ТР № 4/09.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2020 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че предварителният договор за покупко – продажба е съглашение, по силата на което страните по него поемат насрещни задължения-едната да продаде, а другата да закупи обещаната й вещ при посочена цена. Достатъчно е да е спазена формата на договора, когато такава се изисква (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма), а също и да има уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

При неизпълнение на насрещните задължения на страните по предварителния договор с оглед целта, за постигането на която е сключен – да се подготви (когато характерът на прехвърлянето изисква това) и извърши впоследствие окончателен продажбен договор, всяка една от тях може да предяви иск за сключване на окончателния договор.

Наред с посочените по – горе предпоставки, за уважаване на иска, е необходимо към момента на вписване на исковата молба ответникът – продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение, и задължението за прехвърляне на собствеността да е изискуемо. В съдебната практика-Решение № 537/08.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г., III ГО на ВКС, Решение № 586/28.06.2002 г. по гр. д. № 154/2002 г., I I ГО на ВКС и др. също се приема, че продавачът трябва да е собственик на имота към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В случая няма спор, че между страните е сключен предварителен договор, по силата на който „ГГ“ ЕООД се е задължил да продаде на „АК“ ЕООД недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, пл. №1245, с предназначение-гараж в сграда, парцел 3, с площ по документи-16,250 кв.м., местност //////о, паркомясто Р4-6, 2

16,25/3318,10 идеални част от гараж с идентификатор ///////, обл. София-Столична, общ. Столична, гр. София, /////// срещу задължението на купувача да заплати продажна цена в размер на 29 500 лева.

В настоящото производство обаче, не са ангажирани никакви доказателства, че ответникът е собственик на имота, а съгласно разпоредбата на чл. 363 от ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на собствеността по нотариален ред, включително и дали отчуждителят е собственик на имота.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АК“ ЕООД, ЕИК ///////, с адрес: гр. /////// срещу „ГГ“ ЕООД, ЕИК ///////, с адрес: гр. //////, иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения на 10.07.2020 година договор за покупко-продажба на недвижим имот като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3