Решение № 4612 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4612 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110210596 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. О. С. с ЕГН –********** с адрес ***, чрез адв. Г. М. – САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332007149 от 21.04.2022 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото НП и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание з а жалбоподателя се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Същият акцентира върху заключението на допусната и изготвена в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертиза, според което към момента на управление на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката е била 0,9 промила, което води до извод, че същата е осъществила състав на нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а не този по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за който е ангажирана отговорността й.

1

Въззиваемата страна - Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР”, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

СЪДЪТ след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, което налага атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че на 07.04.2022 г., около 01.30 часа в гр.София, по ул.”Будапеща” с посока на движение от ул.

„Цар Симеон“ към ул.”Екзарх Йосиф” жалб. Ц. О. С. с ЕГН –********** управлявала лек автомобил „***” с рег.№ *** собственост на „*** ЕООД. На ул.”Будапеща” срещу № 23 служители на ОСПС /АП 303/ извършили проверка на жалб.С. като водач на посоченото МПС. Същата била изпробвана с техническо средство Алкотест Дрегер ARDM 7 510, с фабричен номер 0212, проба № 4473, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като уредът отчел 0,71 промила алкохол в издишания въздух. На С. бил издаден талон за медицинско изследване с № 107977 за МБАЛ „Св.Анна” –София АД.

На същата дата в 03:25 часа жалб. Ц. О. С. се явила в посоченото медицинско заведение, където дала кръв за медицинско изследване. Видно от изготвения протокол за химическо изследване № 162 от 07.04.2022 г. в изследваните проби кръв, взети от Ц. О. С. се доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,59 промила.

За така установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, служителят на ОПП –СДВР мл.автоконтрольор В. Р. В. съставил на жалб.С. АУАН Серия АД бл.№ 030495 от 07.04.2022 г. Запознавайки се със съдържанието на акта, С. посочила, че няма възражения по него.

Въз основа посочения АУАН било издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 22-4332-007149 от 21.04.2022 г., на Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв.

/петстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите М. Н. Н. и В. Р. В., от заключението на изготвената в хода на 2 съдебното следствие комплексна съдебно-медицинска и химикотоксикологична експертиза, както и от приложените н а основание чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира откъм правна страна следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на НП само на това основание. Съблюдавано е минимално предвиденото съдържание на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено лице, съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствие на един свидетел очевидец. Така посочения АУАН отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя като в 6месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., надлежно приложена по делото.

Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория акт. И в АУАН, и в НП са описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази насока съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

По същество на нарушението, съдът констатира следното:

В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Нарушението на тази забрана е възведено като състав на административно нарушение в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно действащата към датата на извършване на нарушението разпоредба на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, както следва - над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв..

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му 3 нарушение като на посочената в АУАН и НП дата и място е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено от извършена на водача проверка на място от служители на ОПП –СДВР за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер ARDM 7 510, с фабричен номер 0212, проба № 4473, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, който отчел положителен резултат 0,71 промила, както и с медицинско изследване - Протокол за химическо изследване № 162 от 07.04.2022 г., видно от който в изследваните проби кръв, взети от жалб.Ц. О. С., се доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,59 промила.

По искане на защитата на жалбоподателя беше допусната комплексна съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертиза, имаща за предмет определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на жалб.С. към часът, посочен в АУАН, респ. в НП, като час на управление на посоченото МПС, а именно 01:30 ч. на 07.04.2022 г.

Видно от представеното заключение в настоящия случай се касае за проверка за употреба на алкохол на водач на МПС, като проверката е започнала в 01.30 часа на 07.04.2022 г. Водачът е тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 в 02.20 часа на същата дата, като е отчетен резултат 0,71 на хиляда концентрация на етилов алкохол в кръвта. Медицинското изследване е извършено в 03.25 часа на 07.04.2022 г., като С. е отказала да предостави необходимата информация по протокол. От момента на началото на проверката до вземането на кръвната проба са изминали 01.55 ч. Съпоставянето на данните от кръвната проба и от изследването с техническо средство показват фаза на елиминиране на алкохола от организма на лицето. Ретроспективното изчисляване на концентрацията на алкохол в кръвна за минал период от време при ползване на средно-минимален коефициент на елиминиране 0,15 на хиляда за час, показва резултат от 0,86 на хиляда /при изходна стойност показанието на техническото средство и изминал близо час до момента на проверката/ и 0,89 на хиляда – при ползване на стойността от кръвната проба и изминало време близо два часа. Двете стойности са практически близки и неразличими по стойност /вкл.и по допустимата грешка на отклонение/. Този факт според вещите лица категорично изключва хипотезата на продължаваща резорбция на алкохола и потвърждава фазата на елиминиране към момента на проверката с техническото средство. Доколкото липсват данни за употребата на алкохола, поради отказ на лицето да ги предостави в хода на медицинското изследване, експертизата се ограничава до наличните материали по делото. Съгласно същите следва да се приеме, че към момента на деянието – спирането на лицето за извършване на проверка – 01:30 ч. на 07.04.2022 г. концентрацията на алкохол в кръвта на водача Ц. О. С. е била около 0,9 промила.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че заключението на изготвената комплексна съдебно-медицинска и химикотоксикологична експертиза безспорно води до състав на по-тежко наказуемо 4 нарушение от това, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Вещите лица категорично са посочили, че става дума за фаза на елиминация на алкохола от организма на водача. Но също така изрично са отбелязали, че липсват данни за употребата на алкохола, поради отказът на лицето да ги предостави в хода на медицинското изследване, затова експертизата се е ограничила само до наличните материали по делото. Въз основа именно на тях експертите са приели, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача - Ц. О.

С. към момента на спирането й за проверка е била приблизително около 0,9 промила –т.е същите не се ангажират да посочат точна стойност. При това положение безспорно се установява, че жалбоподелката като водач на МПС е нарушила забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като на посочената дата и място е управлявала автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Законосъобразно е ангажирана отговорността й по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото концентрацията на алкохол в кръвта й, установена точно, както с химическо изследване, така и с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, попада в диапозона над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателката е знаела правилата, които регламентират управлението на МПС, но въпреки това не ги е спазила, управлявайки автомобила след употреба на алкохол.

Наложените наказания по вид и размер са определени съобразно критериите по чл. 27 от ЗАНН и в рамките на предвиденото в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно действащата към датата на извършване на нарушението редакция на закона. Според становището на съда тези наказания са явно справедливи и ще допринесат за постигане целите по чл.12 от ЗАНН.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.