Разпореждане № 3495 от 09.01.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3495 гр. София, 09.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско дело № 20231110171184 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

Подадено е заявление от П. К. Б. ЕООД срещу Р. С. М., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 5945,75лв., от която: 1953,5лв. главница, 622,71лв. договорна лихва, 524,32лв. възнаграждение за услуга „Ф.“, 1225,3лв. възнаграждение за услуга „Ф.“, 1119,92лв. лихва за забава, както и 500лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите за допълнителни услуги, така и за таксите и неустойката.

Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.

Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК, защото заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в уводната ч аст на споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на база реално потребено благо-услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни. Клаузата, която 1 препраща към Тарифата, е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ в размер на 500лв. са въз основа на нищожна клауза.

Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Ф. и Ф., както и за разходите за извънсъдебно събиране на вземането, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл.410 ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 73,93лв. за д.т. и 31,08лв. за юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 370468/22.12.2023г., подадено от П. К. Б. ЕООД, В ЧАСТТА, с която се иска Р. С. М., ЕГН: **********, да заплати 524,32лв. възнаграждение за услуга „Ф.“, 1225,3лв. възнаграждение за услуга „Ф.“, както и 500лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2