Акт от 10.12.2021, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 316 гр.Русе, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на десети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.

№ 261 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, против решение

№ 314/08.07.2021 г., постановено по АНД № 396/2021 г. по описа на РРС, с което е отменено наказателно постановление № 21-1085-000158/05.02.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от същия закон, на Р.И.И. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В касационната жалба се развиват подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата.

Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Р.И.И., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение, в което излага аргументи за нейната неоснователност. В съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима

– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за установено, че на 15.01.2020г., около 21.35ч., Р.И. управлявал лек автомобил, марка „БМВ“, модел 525Д, с рег.№ Р 7431КН, по ул.“Еленин връх“ в гр.Русе. И. предприел маневра за навлизане през най-близкия вход в паркинга на магазин „Кауфланд“, намиращ се между ул.“Еленин връх“ и бул.“Христо Ботев“, при което форсирал двигателя на превозното средство повече от необходимото и автомобилът се завъртял около оста си. След това паркирал автомобила в рамките на обособено паркомясто.

Въззивната инстанция приела също, че Р.И. е осъществил нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, което правилно е подведено под санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон като на касатора са наложени предвидените в нея административни наказания.

За да отмени обжалваното НП, РРС е приел, че от нарушението не са настъпили вредни последици, веднага след извършване на нарушението, автомобилът бил паркиран на обозначено за това място, времетраенето на нарушението било кратко и това ограничавало възможността за произшествие.

Приел, че с оглед времето на извършване на нарушението, късно вечер, паркингът не бил зает до такава степен, че поведението на водача да предизвика опасност за други участници.

Предвид изложеното, РРС е приел, че деянието на И. е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на това нарушение, поради което са налице условията на чл.28 от ЗАНН и наказателното постановление следва да се отмени.

Касационният състав не споделя този правен извод на

РРС.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН.

Касационната инстанция не констатира формални нарушения по съставения акт за установено административно нарушение (АУАН), поради което същият се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените в него констатации – чл.189, ал.2 от ЗДвП.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по несъмнен начин се установява, че Р.И., на 15.01.2021г., около 21:35 часа в гр. Русе, паркинг на магазин „Кауфланд“ ,намиращ се на бул.Христо Ботев – Русе, като водач на посочения по-горе автомобил, негова собственост, го управлявал, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като умишлено форсира двигателя, превърта задните задвижващи колела , поднасяйки задната част последователно вляво и вдясно, като умишлено нарушава устойчивостта на автомобила, поднасяйки го вляво и вдясно. Така описаните фактически обстоятелства се установяват както с АУАН, който, както беше посочено по-горе, се ползва с презумптивна доказателствена сила, така и със събраните по делото от РРС гласни доказателства, съобразно извършената от съда тяхна оценка.

Доказателствата сочат, че поднасянето на автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и спирачната уредби и не се дължи на пътните условия или на внезапно възникнала повреда.

Поведението на жалбоподателя очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение - за превоз на хора и товари.

При това положение касационната инстанция намира, че се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото извеждане на автомобила извън контрол. Така описаното в АУАН движение на автомобила изисква предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени действия с кормилната и спирачната уредби. В случая се касае до умишлено поведение, до търсен от касатора ефект, за което свое поведение той правилно е санкциониран.

Следва да се отбележи, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК е отбелязано, че при изясняване съдържанието на понятието „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН следва да се има предвид субсидиарното приложение на НК. Според легалната дефиниция по чл.93, т.9 от НК маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, е формално - за да е съставомерно не е необходимо от него да са настъпили вредни последици.

Следователно те не биха могли да бъдат съобразявани и при преценката за наличието на маловажен случай, като тя следва да бъде извършена при съобразяване на обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства.

Касационният състав приема, че случаят не е маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и с оглед характера на засегнатите обществени отношения и целите на ЗДвП – осигуряване на безопасност на движението.

По делото липсват доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до изключване или смекчаване на отговорността на санкционираното лице.

Нарушението е извършено в тъмната част на денонощието, на паркинга на магазин от голяма търговска вериги, където преминават освен много автомобили и пешеходци, клиенти на магазина. С извършеното нарушение Р.И. е поставил в опасност живота и здравето на голям брой лица.

Извършеното нарушение по нищо не се отличава от типичния случай на нарушение от същия вид, поради което липсва основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното Районен съд - Русе е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен акт и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Русе Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 314/08.07.2021 г., постановено по АНД № 396/2021 г. по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

21-1085-000158/05.02.2021г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от същия закон, на Р.И.И. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.