Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 296 от 12.02.2018, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2578/2017
Вид
Решение № 296
Подписан
12.02.2018
В сила
05.12.2018
Състав
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.152 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.155 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.209 ал.2 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.45 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.47 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.53 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.56 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 ал.2 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 1 т.3 б."а" · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.11 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.13 ал.1 т.15 и т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.13 ал.1 т.15 и т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.18 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.18 ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.3 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.44а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.49 ал.5 и 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.49 ал.5 и 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 ал.1 т.5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 80 и сл. · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • §67 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
  • чл.78 ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 255 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр.

Пловдив, 12.02.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2578 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от В.И.С., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт № Р-16001617000054-091-001/19.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 492/18.08.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения за данък по чл.48 ал.1 за 2015 г. в размер на 719.00 лв. и лихви в размер на 76.51 лв.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА, тъй като част от съдържащите се в него данни, факти и обстоятелства, не отговарят на действителността, както и не са обсъдени, неоснователно подценени или напълно игнорирани важни факти и обстоятелства, имащи решаващо значение за постановяването на правилен, обоснован и законосъобразен административен акт. Твърди се също така, че данъчният орган, при извършената проверка и издаване на РА е проявил недопустима липса на активност, както и повърхностност и незадълбоченост при анализа на събраните доказателства, което неминуемо се е отразило върху правилността на направените от него изводи. Подробни доводи се излагат в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Р., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, прецени доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Ревизията на жалбоподателя е започнала със

Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617000054-020-001/05.01.2017 г., издадена от С.А.Г., началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват: задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 10.01.2017 г. по електронен път. Извършването и спрямо В.И.С. е в качеството й на местно физическо лице, носител на задължения за данъци за придобити доходи от източници в Р България и от чужбина, съгласно чл.3 ал.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през данъчната година. За периода, включен в настоящата ревизия, В. С. е семейна, като свидетелят С. П. С. е нейн съпруг, с когото живеят в едно домакинство. Тя има две пълнолетни деца, единият от които е свидетелят И.С.П.. Ревизията била започната в резултат на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № ПФ-16001616000389-073-001/18.11.2016 г., при която е установено, че за 2015 г. при лицето е налице надвишение на разходите над приходите в размер на 7 094.21 лв.. При ревизията, органите по приходите са констатирали, че ЗЛ е получавало доходи за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. от трудови правоотношения от ВМА-София, база Пловдив, и пенсия за инвалидност. Нетното възнаграждение от трудови правоотношения за цитирания период е в размер на 4 571.35 лв.; осигурителният доход е в размер на 5 324.42 лв.; облагаемият доход е 5 135.53 лв. и удържаният данък – 66.24 лв. Установено е, че преди начисляване на данъка върху дохода, лицето е ползвало облекчение по реда на чл.18 ал.2 от ЗДДФЛ. Удържането/възстановяването на данъка върху доходите от трудови правоотношения по чл.49 ал.5 и 6 от ЗДДФЛ е извършено от работодателя в предвидения от закона срок – до 31.01.на следващата година. Доходът от получените обезщетения и пенсии в размер на 5 101.08 лв. е необлагаем доход по смисъла на чл.13 ал.1 т.15 и т.6 от ЗДДФЛ.

С Протокол № 0697395/11.08.2016 г., при ревизията на В.С. са приобщени всички документи и справки, събрани при извършване на ПУФО на ЕТ „***“ , ЕИК ***. За извършената проверка е издаден Протокол №П-16001617000054-020-001/24.04.2017 г., при която е установено, че лицето е предоставило в заем следните средства по дати и суми: на 07.05.2015 г. – 14 500.00лв.; на 12.05.2015 г. – 14 500.00лв.; на 17.05.2015 г. – 14 500.00лв.; на 21.05.2015 г. – 14 500.00лв.; на 25.05.2015 г. – 14 500.00лв.. Според приходната администрация, не са представени документи, удостоверяващи произхода на средствата. Направена е констатацията, че в писмените си обяснения лицето е записало, че е имало спестявани, съхранявани в къщи в сейф. Затова за определяне на данъчните задължения на лицето за ревизирания период, били предприети редица действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на С.. На основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК в хода на ревизионното производство са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите й, както и направените разходи за издръжка на семейството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др. за ревизирания период, подкрепени с доказателства. в тази връзка, на основание чл.47 от ДОПК за изясняване на декларираните от РЛ данни, са изпратени искания за извършване на действия за установяване на факти и обстоятелства до трети лица; на основание чл.37 ал.5 и чл.57 от ДОПК са отправени запитвания до банки относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията,подробно описани в РД, а на основание чл.45 ал.1 от ДОПК са извършени насрещни проверки на дружества и ФЛ, с които ревизираното лице има финансови взаимоотношения. Така след направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП – Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, подробно описани в РД, ревизиращият екип е приел, че жалбоподателят С. не е разполагала с декларираните и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от нея разходи за 2015 година. Органите по приходите са установили, че за ревизирания период ЗЛ е внасяла средства по банковите си сметки, в ЕТ „***“, като е реализирало съответно доходи, покриващи нуждите за живот. Направен е анализ на паричните средства в брой и по банковите сметки на В.С. и е установено превишение на разходите над приходите за 2015 г. в размер на 10 494.21 лева. Органът по приходите е определил данъчна основа като сбор от недекларираните доходи от други източници за 2015 г. по чл.35 от ЗДДФЛ, от доходите от трудови правоотношения от същия закон, със съответните облекчения по чл.18 ал.1 от ЗДДФЛ. Изчислен е допълнителен дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 719.00 лв. и прилежащи лихви в размер на 76.71 лева. Доходите, които домакинството е получило от различни близки родственици под формата на заем и дарение, не били възприети в хода на проведеното ревизионно производство.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е бил съставен РД

№ Р-16001617000054-092-001/24.04.2017 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение срещу така изготвения РД вх. № 94-00-4894/15.05.2017 г..

В законоустановения срок е издаден РА №

Р-16001617000054-091-001/10.05.2017 г., потвърждаващ посочените констатации, който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция “ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, директор дирекция

“ОДОП” - гр. Пловдив, е постановил решението си под № 492/18.08.2017 г., с което е потвърдил РА. За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, дори е развил подробно нормативната уредба на ЗДДФЛ относно доходите по чл.35 и чл.10 от ЗДДФЛ.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени изложени обстоятелства относно доходите на жалбоподателят, касаещи показания на свидетели. Така свидетеля Д. С. сочи на обективните факти, че познава отдавна семейството на жалбоподателя и е запознат с доходите, с които то разполага. Изрично в тази връзка сочи, че то се характеризира с определени качества като, скромност и пестеливост, като са взаимноподпомагащи се. Сочи на висок размер на получаваните доходи, като С. е пенсионер от около година, а преди това е работила във Военна болница и в търговско предприятие „***“, където е получавала високи доходи, свързани и с получени бонуси, тъй като е споделяла. Сочи на обстоятелството, че съпругът на жалбоподателя в момента е пенсионер от МО, но преди това е заемал висока длъжност и възнаграждението му е голямо. Прави преценка на получените доходи и във връзка с отношението им към две деца - двама негови братовчеди. Сочи, че единият работи в съдебната система, а другият работи като разследващ полицай и се издържат самостоятелно. Излага факти и обстоятелства относно сключен договор за заем от 17.11.2014г между него и жалбоподателя, като изцяло потвърждава отразеното в него /л.300-302 от делото/. В тази връзка излага твърдения за действително случили се факти относно сумата от 10 000 лева, която били уговорили, но действително усвоената била за по-малко от 10 000 лева, като са променяли договора в тази връзка – някъде около 9 хиляди и нещо, която сума реално предал на жалбоподателката в деня на подписването на договора. Била му върната през 2016 година, което сочи, че се потвърждава от разписката към договора. Същият потвърждава, че се касае за реално предадена и върната сума съгласно договора, което касаело покупка, респ. строителство на недвижим имот в София. Допълнително в тази връзка свидетелят се аргументира, че жалбоподателят, която е негова близка родственица /леля/ винаги се е обръщала към тях в случай на парична необходимост, което го е мотивирало да й предостави сумите, посочени в договора за заем.

Свидетелят И.П.също сочи на факти, касаещи получаваните от жалбоподателя доходи през 2015 година, които познава поради близките си роднински връзки /нейн син/ и дългогодишното им съжителстване в едно домакинство. Така той в показанията си излага различни обективно настъпили събития, свързани с това, че тя е пенсионер, но преди това е получавала доходи от заетостта си във Военна болница, и в предприятие „***“, където получавала и бонуси. Сочи, че другият член на домакинството- свидетелят С. С. /негов баща/ в момента също е пенсионер, а преди това бил на висока длъжност в Главен щаб на армията - Сухопътни войски –гр. София, където получавал доходи, значително надвишаващи размера на средното трудово възнаграждение за страната. Сочи, че при пенсиониране е получил високо парично обезщетение- неизползван полагаем се платен отпуск и равностойността на 20 брутни работни заплати. По отношение на държането на тези парични средства излага факти, че паричните средства съхранявали в сейф в дома си / бронирана каса/. Сочи на обстоятелства, свързани с получаването на парични суми от майка си, за което са представени и писмени доказателства- договор за заем от 10.08.2010година за сумата от 9950лева, върнати от него21.03.2013г. съгласно приложената разписка, който изцяло потвърждава като достоверен. В тази връзка излага обстоятелството, че разходването на получената сума е ставало във връзка с неговото обучение. По отношение на дарени парични средства той обективира факти, свързани с регистрацията му и упражняване на дейност като земеделски производител, за което е кандидатствал по програми, като с първите субсидии върнал заема на жалбоподателя, а останалата сума за разликата до 24440 лева дарил на баща си в знак на благодарност за всичките години, които са му помагали и са се грижили за него. Знае, че са получавали заеми от други лица, техни роднини. Сочи на получено дарение в семейството от другия син на жалбоподателя /негов брат/, който с оглед на естеството на трудовата си дейност можел да си позволи да дари парични средства, което било свързано и с проблемите с банковата система. Излага факти по получавани доходи,с вързани с продажба на наследствено жилище през 2015 г., намиращо се на територията на гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“ и получен от сделката доход в размер на 20000 лева. Свидетелят сочи също така, че по онова време имал планове да се премести да живее трайно в София и затова родителите му събирали суми в по-голям размер да закупят жилище.