Разпореждане № 66349 от 24.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 21926/2025
- Вид
- Разпореждане № 66349
- Подписан
- 24.04.2025
- Състав
- ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 63279 от 16.04.2025 · ВИКТОРИЯ МИНГОВА
- Разпореждане № 90871 от 09.06.2025 · ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 66349 гр. София, .....................
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: .................. като разгледа докладваното от .................. Частно гражданско дело № 20251110121926 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ........................, ЕИК .................. срещу А. К. Б. с ЕГН: ********** за сумата от 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 840409 от 03.04.2023 г., ведно със законната лихва от ................. до изплащане на вземането, сумата от 151,03 лева (сто петдесет и един лева и 03 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от ................... г., сумата от 228,64 лева (двеста двадесет и осем лева и 64 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от .................., сумата от 420,97 лева (четиристотин и двадесет лева и 97 стотинки), представляваща компенсаторна неустойка за периода от ................... г., сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и лихвата за забава на .....................
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за компенсаторна неустойка и неустойка за забава по чл. 6, ал. 2 от договора за заем, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 ЗЗП. Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава 1 принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва.
С оглед изложеното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за сумата от 29,78 лв. (13,42 лв. държавна такса и 16,36 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ........................, ЕИК .................. срещу А. К. Б. с ЕГН: ********** В ЧАСТТА за сумата от 420,97 лева (четиристотин и двадесет лева и 97 стотинки), представляваща компенсаторна неустойка за периода от ................... г., за сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем, както и за направените по делото разноски в размер на 29,78 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2