Решение № 2217 от 03.12.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2217 гр. Пловдив, 03 декември 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА

ПЕТРОВА административно дело № 590 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от П.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр.

София. Ищецът иска ответникът НЕЛК да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2016 г. до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, сприхавост, избухливост, депресивно състояние и социална изолация, лишаване от право на труд, обида, огорчение и възмущение, претърпени от ищеца за периода от 09.09.2015 г. до 18.05.2020 г. (датата на постъпване на уточняваща молба вх. № 6313/18.05.2020 г. по описа на съда), в резултат на незаконен административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г. на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести, оттеглен по съдебен ред.

Подробни съображения в тази насока, освен в исковата и уточняващата я молба, са изложени и в постъпила по делото писмена защита от пълномощник – адв. С.. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Тук е мястото да се посочи, че както в исковата си молба, така и в уточняващите я такива, ищецът твърди, че решението, от което търпи вреди, е от зас. № 164/09.09.2015 г. От събраните по делото доказателства се установява, че решение с такъв номер (№ 0555 от 09.09.2015 г.), няма постановено на зас. № 164.

Налично е такова от зас. № 124.

При това положение съдът приема, че се касае за техническа грешка, съответно че решението, от което ищецът твърди, че търпи неимуществени вреди, е ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г. (а не ЕР № 0555 от зас. № 164/09.09.2015 г. на НЕЛК). Впрочем, това обстоятелство не е спорно между страните.

3. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените срещу нея претенции. Счита същите за неоснователни, недоказани и необосновани и в този смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, да бъдат отхвърлени. Съображения в тази насока са изложени в становище вх. № 9091/22.06.2020 г.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на претенциите.

ІІ. За фактите:

5. С Искане на „Шнайдер

Електрик България“ ЕООД изх. № 36 от 01.03.2013 г., във връзка с явяването на техен служител - П.Г.В. за освидетелстване пред ТЕЛК, 3-ти състав на 12.03.2013 г., е поискано експертно становище от ТЕЛК по следните въпроси: дали работното място, на което е трудоустроено лицето, е подходящо за здравословното му състояние, както и дали може служителят да работи на смени, на норма, да полага нощен труд, извънреден труд, монотонна трудова дейност и да носи предпазни обувки, които са задължителни за целия персонал. Посочва се в искането, че със заповед на работодателя В. е трудоустроен на работно място „Асамблиране на Cu пластина – Surya“, което се предполага, че отговаря на изискванията, посочени в ЕР на ТЕЛК Пловдив № 2390 от 27.09.2011 г. Към искането е посочено, че е приложена производствена характеристика (л.

307).

6. С Експертно решение №

1138 от зас. № 076 от 08.05.2013 г. Специализиран ТЕЛК по „Професионални заболявания“ при МБАЛ „Пловдив“ АД се е произнесъл със заключение, че работата, която лицето изпълнява, съгласно приложената производствена характеристика, като монтажник производство на слаботокови предпазители, е неподходяща за здравословното му състояние. Решението е взето по документи (л.

262).

7. Така постановеното ЕР е оспорено от П.В., във връзка с което е постановено ЕР № 0903 от зас. № 164 от 12.11.2013 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни болести, 1-ви състав, с което, след извършен преглед на лицето, се потвърждава ЕР на ТЕЛК и се разширяват препоръките за трудоустрояване на лицето на подходящо работно място, като го трудоустроява на работно място „Асамблея на Cu пластина – Surya“ (л.

253).

8. Недоволен от така постановеното решение, В. го оспорва пред Административен съд – Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 155/2015 г., приключило с влязло в сила решение № 652/27.03.2015 г., с което съдът е отменил ЕР № 0903 от зас. № 164/12.11.2013 г. и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на посочените в решението указания за допуснати пропуски (л.

236-238).

9. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, Първи специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести се е произнесъл с ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г., с което отменя ЕР на ТЕЛК и приема, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност – монтажник, но на трудоустроено работно място /асамблиране на CU пластини/ или на друго подходящо работно място (л.

233-235).

10. Това решение също е оспорено, този път, както от В., така и от неговия работодател. По жалбата на В. е образувано адм. дело № 3120/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а по жалбата на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД е образувано адм. дело № 11441/2015 г. по описа на Административен съд София-град. И двете жалби са оставени без разглеждане, а образуваните по тях производства са прекратени, поради подадена молба от НЕЛК (л. 27 от адм. дело № 3120/2015 г. по описа на ПАС), с която на основание чл. 156 от АПК комисията оттегля издадения от нея административен акт, а именно ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г.

Постановените прекратителни определения са оспорени от В. пред ВАС, който със свои определения от 25.02.2016 г., съответно от 17.05.2016 г. ги е оставил в сила (л.

226 и сл.).

11. След оттеглянето от НЕЛК на постановеното от нея ЕР, е последвало издаването на ново такова, а именно ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и е прието, че лицето подлежи на трудоустрояване, при спазване на противопоказните условия на труд (л. 224-225).

12. Недоволен, В. го оспорва пред Административен съд – Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 230/2017 г., приключило с влязло в сила решение, с което ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК е отменено и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на посочените указания за допуснати пропуски (л. 213-216).

13. Стартиралото по повод подадено искане от „Шнайдер Електрик България“ ЕООД през 2013 г. производство е приключило с ЕР на НЕЛК № 0566 от зас. № 111/28.09.2018 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 1138 от 08.05.2013 г. и е прието, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност – монтажник, но на трудоустроено работно място /към онзи момент/ - асемблиране на СU пластини (л.

211-212), т.е. крайният резултат от така постановеното ЕР е същият като този по първото постановено решение на ТЕЛК, а именно: ЕР № 0903 от зас. № 164 от 12.11.2013 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни болести, 1-ви състав.

14. Приобщени в хода на съдебното производство са представени от ищеца копия на: Заявление вх. № 6834/28.07.2016 г. от П.В. до НЕЛК – София, ведно с отговор с изх. № I 2724/04.08.2016 г. на Директора на НЕЛК, Писмо изх. № Ю783/19.12.2015 г. на Първи специализиран състав на НЕЛК до Административен съд София-град, Определение № 2695/18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 3120/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Заповед № 27/27.05.2013 г. на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД, Заповед № 67/10.12.2013 г. на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД, Заповед № 88/14.12.2015 г. на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД, Заповед № 87/12.12.2016 г. на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД, Заповед № 51/11.09.2017 г. на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД (л.

460 и сл.), копие на Медицинското експертно досие на ищеца (л.

44-455), както и изисканото адм. дело № 3120/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ведно с адм. дело № 1031/2016 г. и адм. дело № 5114/2016 г. по описа на ВАС.

15. Като свидетел по делото е разпитан И.П.В. – същият заявява, че е чичо на П.В.. От 1992 г. живее заедно с него и баща му в къщата на неговите родители в село Брестовица. Заявява, че П. през 2009 г. е започнал работа в „Шнайдер електрик“, където през 2010 г. се е разболял.

Година и половина се е лекувал и след това е отишъл на ТЕЛК. От ТЕЛК са му дали намалена работоспособност над 50 %. След това П. е занесъл документа в предприятието, където работи и вместо да го назначат на по-лека работа, въз основа на решението на ТЕЛК, те са го освободили от работа. П. е обжалвал решението на ТЕЛК пред НЕЛК през 2013 г. Доколкото свидетелят знае, П. е обжалвал три ЕР на НЕЛК, като това е станало през 2013 г., 2015 г. и 2017 г., но свидетелят не си спомням точно кога. П. е изпаднал в стрес, не е можел да спи, имал е една избухливост, една отчужденост, едно унижение, причинени от всяко действие и бездействие на НЕЛК. Той е нямал никакви контакти, бил е обиден и унижен от решенията на НЕЛК. П. не е излизал в селото, нямал е никакви контакти с неговите приятели и колеги, с които е работил заедно и хората започнали да се чудят болен ли е нещо, защо не излиза никъде. П. се е чувствал унижен и е изпаднал в социална изолация. От 2013 г. до 2018 г. той се чувствал по този начин. Преди да се разболее и да отиде на ТЕЛК, според свидетеля, П. е бил обикновено младо момче. Имал е много приятели, контактувал с хората от селото, излизал по заведенията и със свидетеля е ходил на разходки в планината. Преди да се разболее е контактувал и с младите хора от селото, някои са му били колеги, заедно са работили, бил си е съвсем нормално момче. Промяната у него е станала, когато е станал обиден и огорчен. Свидетелят го е подканвал да излязат заедно, но той е заявявал, че не желае да излиза. Казвал е на свидетеля, че който и да го търси, да казват, че го няма. В селото се чудили болен ли е наистина, нещо друго ли има, защо не го допускат до работи в предприятието. Негови приятели са се интересували за състоянието му. От 1992 г. до 2015 г. свидетелят е живял в село Брестовица задно с П. и неговия баща. От 2015 г. свидетелят живее постоянно в Перущица. В седмицата поне два пъти се виждат с ищеца, но без преспиване. Ищецът също е ходил в Перущица, защото има приятели там. Обаждал му се е по телефона, когато ще ходи в Перущица и тогава са се срещали на пазара, но той не е ходил в къщата на свидетеля в Перущица. Когато ходи в Перущица, П. се е срещал и с други хора, не само със свидетеля. Като физиономии свидетелят ги познава хората, но си спомня само за С. и К. като имена, другите хора ги познава само визуално. П. не е ходил в Перущица един път или два пъти в седмицата. Имало е периоди, когато няколко месеца не е ходил в Перущица и тогава не са се виждали със свидетеля в Перущица. Виждали са се по празници. През 2015 г. е ходил в Перущица по-често. Поне един път седмично свидетелят си ходи в Брестовица, но без приспиване. Когото си ходи в Брестовица, свидетелят отивал да се види с племенника си, да поговорят, да си види стаята.

16. Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

ІV. За правото:

17. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл.