Определение № 462 от 12.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Шумен, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлин Ем. Стефанов

Членове:

Димчо Ст. Луков

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500300 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.

София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Г.С.С.К. срещу разпореждане № 496/22.06.2023 г. по ч.гр.д. № 20233610100277 по описа за 2023 година на РС – Велики Преслав, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.

А. Х. с ЕГН ********** от с. Янково, общ. Смядово, пл. Възраждане № 69, само за сумата за главница за горницата над 118.01 лева до пълния предявен размер от 219.37лева или за сумата от 101.36 лева. Жалбоподателя твърди, че съда неправилно е направил прихващане на платени суми от остатъчната неизплатена главница. Излага, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че предвид действителността на уговорените между страните задължения, съдът неоснователно и неправилно е направил прихващане от дължимата главница. Съгл. чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Предвид изложеното, моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираната със заявлението сума за главница. Претендира и разноски за настоящото производство в 1 размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233610100277 по описа за 2023 година на РС – Вилики преслав е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление – град София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. - управители, чрез гл. юрисконсулт Г.А., с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. Х. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 219.37 лева - главница; 22.82 лева – договорна лихва за периода 01.10.2022г. до 01.02.2023г., 82.92лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо до 01.02.2023г., 85.72лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ дължимо до 01.02.2023г.; 20лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2022г.; 20.05 лева – лихва за забава, дължима от 02.08.2022г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 01.02.2023г., 15.12 лева – законна лихва, дължима от 01.02.2023г. до 29.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда, до окончателното плащане, както и разноски в размер на 205 лева, от които 25.00 лева - заплатена държавна такса и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40010569606 от 05.07.2022 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: за горницата над 118.01 лева до пълния претендиран размер от 219.37 лева – главница; за сумата от 82.92 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо до 01.02.2023г. за сумата от 85.72 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 01.02.2023г., сумата от 20 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2022г. за горницата над 11.82 лева до пълния претендиран размер от 20.05 лева – лихва за забава, дължима от 02.08.2022г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 01.02.2023г.; за горницата над 8.92 лева до пълния претендиран размер от 15.12лева – законна лихва, дължима от 01.02.2023г. до 29.05.2023г., както и за сумата от 130.00лева - представляваща разликата 2 между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е издадена Заповед № 134/22.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 118.01 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 40010569606 от 05.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 29.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 22.82лева – договорна лихва, начислена за периода от 01.10.2022г. до 01.02.2023г.; 11.82 лева – лихва за забава, дължима от 02.08.2022г. до 01.02.2023г.; 8.92лева – законна лихва начислена за периода 01.02.2023г. – 29.05.2023г., както и за сумата от 75 лева – разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 25 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението в тези му части, първоинстанционния съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, съответно нищожна по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Първата включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и втората възможност за потребителя да променя погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в общите условия. Посочил е, че нито една от посочените услуги не предоставя преференции, които да обосновават исканото възнаграждение в размер на 240 лева при отпуснат кредит в размер на 300 лева. Отделно от това е приел, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“ по см. на чл.

10а, ал. 1 от ЗПК и е приел, че са недължими. С оглед приетата нищожност на клаузите за допълнителни услуги е приел, че платеното по тях от длъжника, до подаване на заявлението в размер на 71.36 лева, като недължимо следвало да бъде отнесено за погасяване на главницата, като е приел, че длъжникът остава да дължи главница в размер на 148.01 лева. По същите съображения за нищожност, поради неравноправност на клаузата за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането е приел, че заплатените от длъжника такива в размер на 30 лева до подаване на заявлението са недължими от длъжника и те също следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата, като е приел за дължима такава само в размер на 118.01 лева. С оглед приетия размер на дължимата главница само в размер на 118.01. лева и недължимостта на претендираните възнаграждения за допълнителните услуги в размер на 82.92 лева и 85.72 лева, съразмерно е отхвърлил и заявлението за претендираните законни лихви за забава за горницата над 11.82 лева и за горницата над 8.92 лева.

Жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърля претенцията за главница за горницата над 118.01 лева до пълния претендиран размер от 219.37 лева.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, 3 а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният договор между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр. София представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.

143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги в размер на 120 лева за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 120 лева за закупена услуга „Флекси“, което съгласно погасителния план, следва да бъде заплащано по 34.28 лв. месечно за целия срок на договора за потребителски кредит - 7 месеца. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставените му пакети от допълнителни услуги в общ размер на 240 лева, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, предвид предоставената в заем сума в размер на 300.00 лева. Уговореното заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от потребителя, е за право на приоритетно разглеждане на документите за отпускане на кредит и 4 възможност за потребителя да променя погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания. На първо място услугата разглеждане на документи и отпускане на кредит, макар и приоритетно, е част от процедурата по сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това, а възможността за промяна на погасителния план е последваща услуга, която не е предоставена към момента на сключване на договора и по нея също не следва да бъде заплащано възнаграждение, тъй като не е ясно дали изобщо услугата ще бъде ползвана. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Така уговорената цена за пакетите от допълнителни услуги по същество е за действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, изрично е регламентирана забраната , да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Чрез отделно начисляване на такси за допълнителни услуги, се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждат заплащането им са нищожни, поради което и настоящия състав намира, че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК тези клаузи, като противоречащи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, са нищожни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна и правилно и законосъобразно заявлението е отхвърлено в тази му част.