Решение № 372 от 25.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Варна, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. А. при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100500096 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 1824/26.11.2021 год., постановено по гр.д. № 4169/2021 год., ВРС – 7-ми състав е осъдил «ОЗК- застраховане» ЕАД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Света София» № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Динипо- Медикс“ ООД, ЕИК 103768821 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Младежка № 142, бл. 55, вх. 1, ет. 3, ап. 9 сумата от 9023,93лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес S 300», с рег. № ********, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 29.06.2020г. в гр. Варна по вина на водача на л.а «Пежо 807» с рег. № ********, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/23/119001831818, със срок на валидност до 02.07.2020г., вкл. следните увреждания- основа предна броня, фародържател ляв, ляв фар, преден капак, фар десен ксенон, калник преден десен, калник преден ляв, решетка преден капак, броня предна, греда над десен фар, държател на луната/машинка/ предна на ПВЦ и капаче теглич на предна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата над 9023,93лева до пълния заявен размер от 10931,80лева, на основание чл. 432, ал.1 КЗ., като е разпределил и отговорността за разноски съобразно изхода от делото.

Недоволен от горното е останала ответника «ОЗК- застраховане» ЕАД, 1 който обжалва решението в осъдителната му част. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано в противоречие със събрания доказателствен материал. Излага се, че ищецът не е установил настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие, поради което необосновано е прието от съда, че застрахованият лек автомобил се явява увреждащо МПС. Сочи, че предвид липсата на постановена присъда и съставен констативен протокол за ПТП, ищецът следвало да установи по безспорен начин механизма на ПТП, което не е сторено, нито от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин противоправното поведение на водача на застрахования автомобил или пък осъществяването на соченото от съда негово нарушение на чл.40 ЗДвП. Твърди, че съставеният двустранен констативен протокол за ПТП от 29.06.2020 год., който е основа на изводите на вещите лица, не е документ, обуславящ вина, тъй като не е официален свидетелстващ документ, нито се ползва с обвързваща съда сила относно описания в него механизъм.

Обсъждайки събраните писмени, гласни доказателства и експертни заключения, счита исковата претенция за недоказана. В условията на евентуалност, поддържа своевременното релевирано с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради допуснато нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Оспорват се и изводите на съда за доказаност на претенцията по размер предвид значителните разминавания в заключенията на вещите лица при определяне на пазарната стойност на резервните части и сбора на нормочасовете труд. Счита, че няма основания за определяне на стойността на труда въз основа на източници, притежаващи сертификат за качество, както и че не е приложен от съда методът за определяне на реалната стойност на вредата по средни пазари цени към датата на увреждането. Инвокирани са и оплаквания относно уважения акцесорен иск за забава, начиная от 29.06.2020 год. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отхъврли предявения иск, евентуално се намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита, че правилно е кредитиран съставения двустранен протокол, тъй като с него виновният водач е признал неизгодни за себе си факти, с което и предвид заключението на вещото лице, вината му е безспорно установена. Оспорва се и възражението за съпричиняване и като се развиват доводи за неоснователността на въззивната жалба, моли за потвърждаване на съдебното решение.

В с.з. по същество, въззивникът «ОЗК- застраховане» ЕАД, чрез пълномощника си, моли за уважаване на жалбата.

В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази 2 предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, липсата на определено и изплатено застрахователно обезщетение на ищеца, искът се преценява за допустим.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а «Пежо 807» с рег. № ******** по полица № BG/23/119001831818, както и факта на осъществило се в срока на действие на застраховката на 29.06.2020г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, в резултат на което л.а «Мерцедес S 300», с рег. № ******** е увреден, не се оспорват от ответника. Предвид обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

С оглед депозирания пред първа инстанция писмен отговор, както и инвокираните във въззивната жалба оплаквания, спорни по делото са всички останали факти, в това число вината на водача на застрахования автомобил, механизма на настъпване ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и получените увреждания на ищцата.

По отношение механизма на настъпване на ПТП, представен с исковата молба е двустранен констативен протокол, съставен от водачите на МПС, на основание чл.10, ал. 1 от Наредбата - когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в произшествието 3 има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Същият има формалната доказателствена сила на частен документ и обвързва със съдържанието си единствено подписалите го лица, поради което, при оспорването му от неподписала го страна, тежестта за доказване на истинността му пада върху страната, която го е представила.

За доказване съдържанието му ищецът е ангажирал и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.И. – другият участник в ПТП.

Показанията на така разпитания свидетел съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло като основани на непосредствени впечатления. Същият излага, че ПТП е настъпило на баира на Зеленчукова борса в посока МОЛ Варна, когато след авария на автомобила му след направен ляв завой пуснал автомобила на заден ход, по инерция, когато настъпил и удара с другия автомобил. При така настъпилото произшествие и след идването на полицаи, които казали, че той е виновен, съставили двустранен протокол.

Изложеното от свидетеля се подкрепя и от събраните експертни заключения, които сочат, че при така описаното в протокола възможността за избягване на удара е съществувала само, ако водачът на лекия автомобил Пежо не е извършвал забранената маневра движение на заден ход. И двете вещи лица, позовавайки се и на изготвения от застрахователя опис, установяват и претърпените имуществени вреди, и тяхната причинна връзка с настъпилото ПТП.

С оглед на горната фактическата установеност по делото, изведена от анализът на всички събрани доказателства, съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования водач.

Доводите на въззивника относно разколебаване на коментираните доказателства с оглед събраните гласни показания на свидетеля Дреков и подписаната от свидетеля И. през застрахователя декларация не се споделят от съда. Показанията на свидетеля Дреков действително не носят информация относно подлежащите на доказване факти и именно поради последното не ги разколебават. Попълненият от свидетеля И. доклад пред застрахователя, като ненадлежно доказателство, също не е в състояние да противостои на събраните от съд и под страх от наказателна отговорност показания. Още повече, че самият свидетел не вижда противоречие в даденото от него описание на механизма на ПТП.

Въпреки обаче горното е допустимо изследване степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на 4 предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказване по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпван / в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение № 59/10.06.2011 год., по т. д. № 286/2011 год. на I т. о. , Решение № 98/24.06.2013 год., по т. д. № 596/2012 год., Решение № 99 от 8.10.2013 год. на ВКС по т. д. № 44/2012 год., II т. о./.

В конкретиката на казуса, направеното от ответника възражение е за неспазване на чл.20, ал.2 от ЗДвП от пострадалия ищец, като се твърди, че същият е следвало да спре, когато възникне опасност за движението. И двете проведени пред първоинстанционното производство САЕ установяват, че към момента на ПТП л.а Мердецес е бил в покой, а единствената възможността за избягване на удара е съществувала само, ако л.а Пежо не е извършвал забранената маневра движение на заден ход. И приемайки недоказания факт за неосъществен, съдът преценява и това възражение за неоснователно.

Основателно обаче е оплакването относно присъдения размер.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи такива резервни части и услуги, съобразявайки разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Неправилно обаче е изходил като е определил размера на обезщетение като средна измежду двете стойности дадени от експертите по двете експертизи, изхождайки единствено от дадените от вещите лица стойности за сертифицирани сервизи и без да е отчел стойностите по двете заключения в сервизи, които не притежават сертификат за качеството – 6 727.26 лв. и 8 181.91 лева. Същите също съставляват пазарни цени, които следва да бъдат съобразени, при което средната пазарна цена възлиза на 8 239.26 лева.