Определение № 692 от 14.12.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Сливен, 14.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20222200500509 по описа за 2022 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от солидарните длъжници „БЕЕ Бреад“ ЕООД, гр. Сливен, В-.Р.Ш.-Я. Т. К. К., Е.А.К. и И. К. К. против Разпореждане от 21.04.2022г. на Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№607/2022г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците в полза на кредитора „ББР Микрофинансиране“ ЕАД, гр.София.

Жалбоподателите чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК - Варна твърдят, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Посочват, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като никой от длъжниците не е получил уведомление за предсрочна изискуемост, съобразно законовите изисквания по чл.60, ал.2 от ЗКИ. Нямало и доказателства за обявяването на такава от страна на кредитора. Липсвали и обективни предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост, а и длъжниците не са уведомени за нея. Посочват, че изпратените им нотариални покани са съставени по идентичен и недостоверен начин. Адресите били обитавани на посочените дати, като никой от длъжниците не бил търсен. Поради това липсвало надлежно уведомяване за предсрочна изискуемост. На следващо място излагат твърдения за липса на основание за дължимост на договорната лихва, в договора липсвали основания за претендирането й. Възразяват и спрямо претенцията за такса и неустойка, като също посочват, че липсва основание за начисляването им. С оглед изложеното, длъжниците молят съда да отмени атакуваното разпореждане и 1 обезсили изпълнителния лист. Претендират присъждане на разноски.

Частната жалба е връчена на другата страна „ББР Микрофинансиране“ ЕАД, гр.София, която е депозирала отговор в законоустановения срок, с който се оспорва частната жалба като неоснователна и като такава се моли оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното разпореждане. Изрично е посочено, че кредиторът няма възражения относно редовността и допустимостта на частната жалба. Кредиторът посочва, че не е налице предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като кредитното задължение е изцяло изискуемо, поради изтичане на крайния срок на погасяване – 05.12.2020г. Това обстоятелство ясно било посочено в поканите за изпълнение.

Жалбоподателите следвало да са наясно, че падежът по договора за кредит е настъпил на 05.12.2020г. и от тази дата кредитното задължение е изцяло изискуемо. По отношение на лихвата посочват, че начисляването на договорната лихва е прекратено на 05.12.2020г., когато е настъпила изискуемостта на кредита. Дължимите такси са начислени съгласно чл.31 от договора и Тарифата към него, предоставена на длъжниците. Неустойката е начислена на основание чл.15 от договора за кредит, където е посочен размера и условията за начисляването й. Финансовите параметри на договора за кредит били преповторени в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, който е и документа, от който произтича вземането и въз основа на който е издадена заповедта по чл.417 от ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Новозагорският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „ББР Микрофинансиране“ ЕАД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против „БЕЕ Бреад“ ЕООД, гр. Сливен, В-.Р.Ш.-Я. Т. К. К., Е.А.К. и И. К. К. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 100000лв., представляваща вземане по Договор за кредит №751 от 23.11.2017г., изпълнението на задълженията по които са обезпечени с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, акт №132, том III, рег. №4196, дело №502/2017г. на нотариус Краси Т.ов Минев, рег. №61, район на действие РС – Разлог, вписан в СлВп – Разлог с вх. №5059 от 28.11.2017г., акт №150, том I, дело №2011/2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на задължението; лихва в размер на 12185,41лв. за периода от 05.11.2018г. до 08.02.2022г.; такси, префактурирани разходи в размер на 4757,29лв. за периода от 05.11.2018г. до 08.02.2022г. и неустойка от 8377,85лв. за периода от 05.11.2018г. до 08.02.2022г.

Към заявлението са приложени: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, акт №132, том III, рег. №4196, дело №502/2017г. на 2 нотариус Краси Т.ов Минев, рег. №61, район на действие РС – Разлог, вписан в СлВп – Разлог с вх. №5059 от 28.11.2017г., акт №150, том I, дело №2011/2017г.; счетоводна справка; Договор за кредит №751/23.11.2017г. и Анекс №1/25.02.2019г. към него; нотариални покани до длъжниците, чрез Нотариус Екатерина Хайверова, рег. №766, район на действие СлРС, връчени чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК.

С обжалваното разпореждане №1006 от 21.04.2022г. по ч.гр.д. №607/2022г. РС – Нова Загора е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането, на 21.04.2022г. е издадена Заповед №408 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№607/2022г. по описа на НЗРС за солидарно заплащане от страна на длъжниците „БЕЕ Бреад“ ЕООД, гр. Сливен, В-.Р.Ш.-Я. Т. К. К., Е.А.К. и И.

К. К. на кредитора „ББР Микрофинансиране“ ЕАД, гр.Со ф и я на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

Частната жалба против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадена на 12.09.2022г. по пощата с пощенско клеймо от 08.09.2022г.

В частната жалба е инкорпорирано и изрично възражение за недължимост по чл.414 от ГПК.

Въз основа на дадено от съдията-докладчик по ч.гр.д. №607/2022г. на НЗРС разпореждане за представяне на доказателства относно датата, на която са получили преписи от заповедта за изпълнение, длъжниците чрез пълномощника адв. Н. са заявили на 10.10.2022г. изрично, че препис от заповедта не им е връчван.

С отговора по частната жалба кредиторът изрично е посочил, че не възразява относно редовността и допустимостта на същата.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок /към момента на подаване на частната жалба, преписи от заповедта за незабавно изпълнение не са били връчвани на длъжниците/.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

3

В случая, такъв документ е представения в оригинал Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, акт №132, том III, рег.

№4196, дело №502/2017г. на нотариус Краси Т.ов Минев, район на действие РС – Разлог, вписан в СлВп – Разлог с вх. №5059 от 28.11.2017г., акт №150, том I, дело №2011/2017г. Същият представлява документ по чл. 417, т.3 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателите. Нотариалния акт е придружен и от сключения Договор за кредит №751/23.11.2017г. и Анекс №1/25.02.2019г. към него, по който жалбоподателите са длъжници.

Нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека е редовен от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжниците.

Нотариалният акт удостоверява обаче претендираните от кредитора със заявлението вземания за главница, договорна лихва и неустойка по чл. 15, ал.1 от договора за кредит, но не удостоверява претендираното вземане за такси, префактурирани разходи в размер на 4757,29лв. Тъй като това вземане /такси/ не е удостоверено с документа по чл.417 от ГПК, то за него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение.

Разпореждането, с което е разпоредено незабавно изпълнение в тази му част следва да се отмени, искането за незабавно изпълнение да се отхвърли спрямо това вземане, а изпълнителния лист – да се обезсили относно това вземане. Издадената заповед за изпълнение с отмяната на незабавното такова, придобива характера на заповед по чл.410 от ГПК по отношение на това вземане.

По отношение на вземанията за договорна лихва и неустойка следва да се отбележи, че те са установени с нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, изрично са посочени като вземания, а размерът им е определяем по изрично посочен в нотариалния акт начин.

Във връзка с възраженията в частната жалба за липса на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и липсата на надлежно уведомяване на длъжниците за обявяването му за такъв, следва да се посочи, че са изцяло неоснователни. Видно от договора за кредит, възпроизведен в нотариалния акт за договорна ипотека и Анекс №1 към него, падежът на кредита /в т.ч. главница, договорна лихва и евентуална неустойка/ е настъпил на 05.12.2020г. /удължен е с Анекса с 12 месеца от 05.12.2019г. до 05.12.2020г., по съгласие и с подписите на всички страни/. Няма удостоверено последващо продължаване срока на кредита, нито такова се твърди от длъжниците. Изрично и в нотариалните покани до длъжниците е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита по чл.5, ал.1 от договора е изтекъл на 05.12.2020г. и задължението им е изцяло изискуемо.

С оглед на изложеното, кредиторът не е упражнил правото си предвидено в чл.

60, ал. 2 ЗКИ и не е обявил кредита за предсрочно изискуем /същият е бил с вече настъпила изискуемост/, поради което не е било необходимо надлежно уведомяване на 4 длъжника и изискването на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо към настоящия случай.

Изискуемостта на претендираните от кредитора вземания за главница, договорна лихва и неустойка по чл.15, ал.1 от договора за кредит, спрямо солидарните длъжници е настъпила с предвидения в т.5 от Договора, изменен с Анекс №1 от 25.02.2019г. краен срок за погасяване на кредита - 05.12.2020г.

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостоверените вземания за главница, договорна лихва и неустойка не противоречат на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за тези, посочени в документа /нотариален акт за учредяване на договорна ипотека/ суми следва да бъде уважено, както правилно и законосъобразно е процедирал заповедния съд. Съдът не установи вземанията да се основават на неравноправна клауза в договора за кредит.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт следва да се отмени в частта относно разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на сумата от 4757,29лв. - такса за периода от 05.11.2018г. до 08.02.2022г., а в останалата част по отношение на вземанията за главница, лихва и неустойка – да се потвърди.

Следва да се посочи, че НЗРС следва да се произнесе по подаденото възражение по чл.414 от ГПК, инкорпорирано в частната жалба, както и по нарочно подадената до него молба за спиране на изпълнението.

С оглед частичната основателност на частната жалба, на жалбоподателите се дължат разноски. Такива следва да се присъдят за адвокатско възнаграждение на пълномощника им адв. П. Й. Н., осъществил безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, но само по отношение длъжниците физически лица /юридическото лице не може да бъде материално затруднено лице по смисъла на посочената разпоредба/, определено в размер на 396,50лв. за жалбоподател – физическо лице, на база чл.7, ал.2, т.2, вр. с ал.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ – 02.09.2022г. Следователно на адв. Н. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1586лв. Разноски за платена държавна такса не следва да се присъждат, с оглед частичната неоснователност на жалбата.