Решение № 2848 от 25.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№............. гр. Варна, 25.06.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 13556 по описа на ВРС за 2018-та година,

9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е предявени от „В. и к. - В.”

ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че А.П.Д., ЕГН**********, дължи на дружеството сумата 778.36лв.

– главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребени ВиК услуги за периода 14.01.2016г.

– 16.05.2018г. за обект в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.05.2018г. до пълното й изплащане, както и сумата 71.87лв.

– сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените главни задължения за периода 20.03.2016г. – 20.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8051/2018г. на ВРС.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Ищецът твърди още, че в изпълнение на задълженията си по договор за снабдяване с вода и ВиК услуги, доставил на ответника вода и съпътстващи услуги на стойност, посочена в процесните фактури, срещу което последният следвало да му заплати цената за доставката. До момента потребителят не изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в забава. Поради това дължи цена за потребените услуги и лихва за забава, за исковите периоди.

В първото по делото о.с.з. поддържа изцяло позицията от исковата молба.

Едва след даване ход на устните състезания по делото, в третото о.с.з. по делото се позовава на процедурата по чл.34а от Наредба №4/2004г. на МРРБ.

По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.

По същество оспорва изцяло предявените искове с доводи, обобщени в следните групи: 1/ не е налице редовност на заявлението; 2/ не е налице редовност на исковете; 3/ не е налице допустимост на делото; 4/ ответникът не е титуляр по партидата на процесния обект; 5/ ответникът не е потребител на спорния обект; 6/ за спорния обект не е сключван договор с ответника; 7/ сочените услуги не са потребявани от ответника и не са доставяни до адреса; 8/ за сумите, които се претендират, няма издадени фактури или те за издадени без основание 9/ клаузите на ОУ, от които желае да се ползва ищеца, са „нищожни и противоречащи на императивни правни норми“; 10/ размерът на исковете е недоказан;

11/ дълговете погасени по давност; 12/ сезирана е КЗП; и други.

Горепосоченият отговор се състои от осем ръкописни страници. След него са подадени от ответника, чрез представляващата го по делото негова съпруга – лицето Е.Д. – общо 11 боя отделни и самостоятелни изявления за пред съда, съдържащи общо 29 изцяло ръкописно изписани страници. Всичките тези ръкописни изявления на лицето Е.Д. са адресирани директно до „Административния ръководител – Председателя на Районен съд – В.“. В повечето случаи тези ръкописни изявления на Е.Д. са депозирани в деловодството на съдебния състав, при и след започване на съответното за деня отркито заседание на състава по делото. Тези действия ще се анализират и ще се коментират от съда по – долу.

Моли се отхвърляне на исковете и за разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, която включва процесните суми.

Представени са ОУ на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги, както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите условия са публикувани.

Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за стопански нужди, през процесния период.

Видно от приетата справка за недобора на частен абонат, за процесния период ищцовото дружество е начислило на ответника задължения за ползвани ВиК услуги в общ размер 778.36лв. за водоснабден обект, находящ се на адрес ***, с абонатен

№***. В справката е вписан за потребител и задължено лице именно ответника.

Видно от приложена на л.106 от делото справка по вписванията по лична партида на ответника в АВп, през 1998г. отв. А.П.Д., заедно с лицето П. А. Д., придобили възмездно собствеността върху исковия недвижим имот. Последващи прехвърлителни сделки с този имот не са вписани в справката от АВп.

На л.108-110 от делото са приложени карнетите от извършваните отчети на консумираната вода в процесния имот, за исковия период.

Видно от същите, за времето от 14.01.2016г. до 16.05.2018г. е поставен само един подпис на потребителя. За 2016г. са вписвани различни показания, но без подписите на абоната (с изключение на един), а за целите 2017г. и 2018г. са вписвани еднакви количества от по 10куб.м., без вписани показания на водомера.

На л.112 от делото е представено уведомително писмо от 16.07.2016г., до ответника и абонат А. П. Д.. В това писмо е вписано изричното предупрежение до абоната, че следва водомерът му да бъде демонтиран и да се монтира нов такъв, поради изтекла метрологична валидност на същия. Ръчно е допълнено в писмото „в Б. съм“, „ще говори със съпругата си“. Протоколът е подписан от инкасатора и от свидетел, не съдържа подпис на абонат

На л.113-117 от делото са приети карнети по партидата на главен водомер в жилищен блок в ***, както и протоколи за демонтаж на същия главен водомер и замяната му с нов. Тези документи касаят главния водомер в етажната собственост, поради което и при липсата на каквито и да е твърдения от ищеца за връзката на този главен водомер с предявените по делото искове срещу ответника, досежно потребеното в неговия личен обект, то документите съдът преценява за неотносими към делото.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно и обосновано се изяснява, че отразените в счетоводството на ищеца главни задължения по партида с абонатен №*** за ползвани ВиК услуги за периода 14.02.2016г. – 16.05.2018г. възлизат на 778.36лв., а размерът на лихвата за забава върху тях е 71.86лв. за периода 20.03.2016г.

– 20.05.2018г. Тези стойности са изчислени по месеци в съответните таблици, неразделна част от заключението, като са отчетени всички извършени плащания в рамките на процесния период (в случая доброволни такива няма). Експертизата е базирана на счетоводни данни при ищеца (включително електронни фактури), както и на карнетни листи. Във всички ползвани от вещото лице справки и данни от ищцовото дружество за исковия период, за титуляр по партидата на имота е вписан ответника по делото.

С определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК бедопуснат на ответника свидетел, при режим на водене, чрез който да докаже състоянието на водомера в жилището му и да опровергае твърдяното ползване на вода в имота през исковия период. В о.с.з. ответникът и представителят му не се явиха, съответно свидетел не беше доведен за горните обстоятелства. Поради това за тях са налице висчки предпоставки по чл.161 ГПК.

С определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК на ответника беше дадена възможност да допълни задачите на ССчЕ, срещу допълнителен за това депозит, платим от него в указан му срок. До изтичане на срока, а дори и в първото о.с.з., ответникът не изпълни указаното му задължение, поради което по неговите допълнителни въпроси ССчЕ не се изслуша.

Следователно и за тях са налице висчки предпоставки по чл.161 ГПК.

С определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК на ответника беше дадена възможност да се позва от СТЕ, изцяло на поставени от него в отговора въпроси, срещу депозит и хонорар за вещото лице, платим от ответника в указан му от съда срок. До изтичане на срока, а дори и в първото о.с.з., ответникът не изпълни указаното му задължение, поради което СТЕ по неговите въпроси не се изслуша. Следователно и за тях са налице висчки предпоставки по чл.161 ГПК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК се свързва с пълно и главно доказване от ищеца, на наличието на облигационна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги за процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника. В частност и с оглед изричното възражение ищецът дължи да докаже качеството на ответника на потребител, по см. на ОУ на ВиК, за исковия обект. В частност и с оглед изричното възражение ищецът следва да докаже още и реалната консумация в обекта на ответника на сочените услуги, на претендиранатъа стойност. В частност и с оглед изричното възражение следва да докаже и че през процесния период водомерът в обекта на ответника е бил изправен за измерване на реална консумация.

Относно действието на ОУ: Съгласно чл.8, ал.1-4 от

Наредба №4 от дата 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана занапред Наредба №4/2004г. или Наредбата), получаването на услугите „вода и канал“ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от тях лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените води; отговорността при неизпълнение на задълженията; и други. Операторите публикуват одобрените общи условия на електронната си страница и поне в един централен и един местен ежедневник. ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. До

30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Ако не го направят потребителите са обвързани от приетите по описания ред ОУ.

По делото са представени ОУ на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги, както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите условия са публикувани. Няма никакви твърдени и данни ответникът или друг потребител на ВиК услуги в процесния имот да са подавали възражение срещу ОУ или искане за предоговарянето им. В този смисъл съдът не споделя възраженията на ответника и преценява ОУ като валидно приети и приложими за отношенията между страните. Неоснователни, необосновани и бланкетни са и оплакванията за „нищожност и противоречие на

ОС с императивни правни норми“.

По потребителското качество: Съгласно чл.2 ОУ на ВИК потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или ползватели (на правно основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е регламентиран въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Ето защо по правилата на чл.59 – 64 ОУ ВИК именно такива лица подлежат на вписване по партидата на обекта и именно на тези лица ОУ възлагат задължение за уведомяване при промяна на обстоятелствата. Те са „потребители“ по силата на закона и на действащите ОУ и те са страна по правоотношението. Ако тези лица са повече от едно и те не са изпълнили задължението си по чл.59, ал.3 и ал.4 от ОУ на ВиК, то те поставят оператора в невъзможност да администрира партидата на обекта и в този случай съгласно чл.60 от ОУ и чл.64, ал.2 от ОУ операторът може да открие служебна партида на собственика или ползвателя.