Решение № 1034 от 10.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211000502327 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 263073/13.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1608/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 11 състав, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,е осъдена да заплати на Д. П. С., на основание чл.57, ал.1 ЗПУПС (отм.), сумата в размер на 982 000 евро, представляваща обща стойност на 6 броя неразрешени платежни операции, извършени в периода 02.01.2018 г. – 22.01.2018 г. от банковата сметка на ищеца в евро с IBAN: ********, BIC: BPBIBGSF, на основание чл.78, ал.1, пр. второ вр. с чл.82 ЗЗД, сумата в размер на 1 182, 40 евро – обезщетение за вреди от неизпълнението на договор за разплащателна сметка от 22.11.2017 г. във връзка с извършването на посочените по - горе неразрешени операции, изразяващи се в удържани от банката комисионни във връзка с шестте превода от дати 02.01.2018 г. – 2 бр., 10.01.2018 г. – 2 броя и от 22.01.2018 г. – 2 броя, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 74 521 евро лихва за забава за периода 04.04.2018 г. – 04.02.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 114 019,022 лева – разноски, като искът по чл.82 ЗЗД е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1360 евро. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 7, 58 лв. – разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че не са налице предпоставките на чл.57, ал.1 ЗПУПС (отм.). Процесните 6 банкови транзакции са наредени от банковата сметка на ищеца в периода 02.01.2018 г. – 22.01.2018 г. от Е. Б., който се е легитимирал пред банковите служители с оригинал на нотариално заверено на 05.12.2017 г. при италиански нотариус препис на пълномощно от 01.12.2017 г.

Неправилно съдът е приел, че платежните операции са извършени в нарушение на чл.5, ал.1, т.4 от Наредбата за платежни операции (отм.), както и в нарушение на 1

Общите условия, тъй като пълномощното не било представено в оригинал. От показанията на свидетеля В. И. е установено, че на 15.12.2017 г. Е. Б. за първи път е посетил банковия офис в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 137, като е представил оригиналът на нотариално заверен на 05.12.2017 г. при италиански нотариус препис на пълномощно от 01.12.2017 г. Служителите на банката са извършили обстойна формална проверка на представения оригинал на нотариално заверен препис на пълномощно, съдържащ външно всички белези на спазена процедура, при която нотариус в Италия съставя и заверява преписа, че е верен с оригиналното пълномощно. Завереният препис е бил снабден и с апостил от компетентен италиански орган, спазени били всички вътрешнобанкови процедури, както и Общите условия на банката при тази проверка на служителите. Така са били спазени изискванията на т.V от Общите условия на банката. След извършената проверка служителят В. И. е направил ксерокопие на пълномощното и Е. Б. се подписал на всяка страница, че направеното копие е идентично на представения оригинал. Страните не спорят, че преди извършване на всяка от процесните банкови операции пълномощникът е представял оригинала на нотариално заверения препис на пълномощно, който е бил сравняван с копието, съхранявано от банката. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил тези обстоятелства подробно и задълбочено, в нарушение на процесуалния закон. Счита, че чл.5, ал.1, т.4 от Наредбата за платежни операции (отм.) не намира приложение, а следва да се приложи чл.5, ал.2, т.3 от същата наредба, като изискването за представяне на нотариално заверено пълномощно е спазено. Не е налице изискване за представяне оригинал на пълномощното. В тази насока са и общите условия на банката – т.4.1.1.поддържа, че нотариално заверения препис на пълномощно има същата правна стойност като оригинала. По делото е представено становище от водеща италианска адвокатска кантора, в което е посочено, че съгласно италианското право процесният нотариално заверен препис на пълномощно има същата юридическа стойност като оригинала на самото пълномощно, тъй като нотариусът е удостоверил съответствието им. Решаващият съд не е обсъдил това доказателство. Счита, че неправилно съдът е приел, че процесният нотариално заверен препис на пълномощно представлява неистински документ. Представеният препис от пълномощно е нотариално заверен от италианския нотариус Х. К., при спазване на италианските нормативни изисквания на нотариалното производство. Върху нотариално заверения препис е поставен апостил. По силата на чл.5 от Хагската конвенция апостилът удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа и при необходимост – автентичността на печата или марката, поставени върху документа. По делото е постъпило потвърждение от Прокуратурата в Монца, че на 12.12.2017 г. е издаден апостил с номер 1937 със съответния нотариален подпис, поради което счита, че е официално потвърдено, че апостилът върху преписа на пълномощното е надлежно издаден и подписан от оправомощено лице. Счита, че изявленията на нотариуса не доказват липсата на надлежно упълномощаване, предхождащо издаването на преписа и потвърдено с него.

Във връзка с изпратено на нотариуса сканирано копие на нотариално заверения препис от 05.1.2017 г. на пълномощното от 01.12.2017 г. с молба документът да бъде прегледан, нотариусът не е отговорил ясно на запитването и от представения отговор.

Счита, че не се разбира дали според нотариуса фалшиво е самото пълномощно от 01.12.2017 г. или фалшиво е самия нотариално заверен препис от пълномощно.

Поддържа, че представените съобщения представляват писмени свидетелстващи изявения, които не са годно доказателствено средство по приложимия процесуален закон. Касае са за лични изявления на нотариуса и не материализират негови действия в кръга на неговата удостоверителна функция, нито са направени в предвидената форма и не са снабдени с апостил. С оглед на това счита, че материалната доказателствена сила на нотариално заверения препис на пълномощно, както и на самото пълномощно, обективирано в преписа, не може да бъде оборена от тези изявления на нотариуса. Решаващият съд не е изложил мотиви, че банковите 2 служители са положили грижата на добрия търговец, извършили са обстойна формална проверка на процесния документ и са действали добросъвестно, в каквато насока са показанията на В. И. и И. Х., които не с имали основание да се усъмнят в изрядността на този документ. Поддържа, че банката добросъвестно е изпълнила платежните операции по нареждане на пълномощник, който въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява надлежно упълномощен. Неправилно решаващият съд е приел, че чл.57 ПУПС (отм.) изключва чл.75, ал.2 вр. с т.V.26 от Общите условия. Счита, че дори да се приеме, че процесните банкови операции са неразрешени, тъй като Е. Б. не е бил надлежно упълномощен от ищеца, в случая банката не носи отговорност, тъй като добросъвестно е изпълнила всички свои задължения съгласно договора за разплащателна сметка и Общите условия на банката.

Излага съображения, че неправилно решаващият съ е пирел, че не е налице неоснователно забавяне от страна на ищеца при съобщаването за твърдените неразрешени платежни операции. Съдът не е съобразил показанията на посочените свидетели, че на 06.02.2018 г. ищецът е посетил лично офиса на банката, проверил е движението по сметката си, предоставено му било извлечение от сметката, но не е направил каквото и да е възражение, че по сметката му липсват парични средства или, че има движение на суми, което му е било неизвестно или което да повдига въпроси.

При представено копие от нотариално заверения препис на пълномощно ищецът не е възразил, че не е подписвал такова пълномощно или че не познава Е. Б.. Ищецът се държал спокойно и по никакъв начин не е показал, че има някакъв проблем с наличността по сметката му. По – късно същия ден се върнал в офиса на банката и поискал по своя инициатива да оттегли пълномощното си на Е. Б., но не е посочил, че има нещо нередно. Едва на 16.02.2018 г. ищецът за първи път е заявил, че не е подписвал пълномощно, оправомощаващо Е. Б. и че представеният в банката препис на пълномощно представлява неистински документ. На 16.03.2018 г. е подал писмено възражение в банката. Решаващият съд не е обсъдил тези обстоятелства, въз основа на които се установява, че ищецът не е изпълнил задължението си по Общите условия на банката във вр. с чл.55, ал.1 ЗПУПС (отм.) без неоснователно забавяне да уведоми писмено банката, което неизпълнение съставлява основание да не бъде ангажирана отговорността на банката. Макар да е спазен установеният 13 – месечен срок по чл.55, ал.1 ЗПУПС (отм.), не е изпълнено задължението на ползвателя на платежни услужи без неоснователно забавяне на уведоми банката за неразрешената платежна операция.

Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че срокът от една седмица е разумен. Още на 06.02.2018 г. ищецът е могъл да уведоми служителите на банката, че процесните банкови операции не са извършени по негово нареждане. За това не е било необходимо да прави справки, да обмисля или да се колебае. След като спокойно е разгледал пълномощното и извлечението от неговата сметка и не е възразил срещу наредените от Е. Б. операции, ищецът е потвърдил същите. Поддържа, че молбата му за оттегляне на пълномощното съдържа признание, че такова пълномощно е дадено, но се оттегля. Възражението срещу процесните операции е направено след 10 дни, а не след една седмица, а писменият сигнал до банката е депозиран след повече от един месец. Счита, че този срок не е разумен и не отговаря на изискването за действие без неоснователно забавяне. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които се установява, че ищецът е създал и затвърдил в служителите на банката впечатлението за съгласуваност с пълномощника му Е. Б.. При първото си посещение в банката на 22.11.2017 г. ищецът е предупредил банковия служител, че ще упълномощи пълномощник, който ще оперира с разплащателната сметка, като е отказал дебитна карта и интернет банкиране, макар да са му били предложени от банковия служител. С имейл от 20.12.2017 г. ищецът е уведомил банковия служител В. И. за първия банков превод по разплащателната му сметка, като е била прикачена снимка на екран на лаптоп, на който се виждал изглед от електронно достъпна при интернет банкиране сметка на компанията LEDF OAK DMCC. По този начин е било демонстрирано наличието на бизнес връзка между ищеца 3 и Д. Б., при която последният е имал контрол върху изпращаните от компания в Дубай суми, които постъпват по разплащателната сметка на ищеца. С имейл от 13.12.2017 г.

Д. Б. е уведомил В. И., че в офиса на банката ще дойде пълномощник на ищеца. На 15.12.2017 г. пълномощникът на ищеца Е. Б. за първи път е посетил офиса на банката, като е бил придружават от Д. Б. и А., които са придружавали ищеца при откриване на сметката му в банката, в каквато насока са показанията на В. И. и И. Х.. Тези лица са придружавали пълномощника на ищеца при извършване на първите две банкови операции. Тези обстоятелства, както и липсата на каквито и да е възражения от ищеца, че по сметката му липсват парични средства при проверка на извлечението от банковата му сметка от 06.02.2018 г., е създало и затвърдило в служителите на банката впечатлението за съгласуваност на действията им. Демонстрирането на близки отношения между тези лица, както и изрядния от външна страна нотариално заверен препис на пълномощното е създало убеждение в банковите служители, че Е. Б. действа по нареждане на ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.