Определение № 369 от 17.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. Стара Загора, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500147 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 2672/25.02.2025г. от „П.к.Б.“ ЕООД, гр.С. против Разпореждане № 700/10.02.2025г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 229/2025г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е частично отхвърлено заявлението на заявителя /ч.жалбоподател/ за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К. Д. П. гр.К., *** за съответните суми- 493,72 лв.- договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.12.2023г. до 04.12.2024г.; 655,99 лв.- възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 1066,67 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30 лв.неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 25.11.2023г.; 500 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; 500,48 лв.- лихва за забава от 11.09.2023г. до 04.12.2024г. и 82,63 лв.- законна лихва за забава дължима от 04.12.2024г. до 29.01.2025г. Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното Разпореждане в частната си жалба, като претендира за отмяната му и постановяване издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесната пълна претендирана сума и всички претендирани разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди изложените в ч.жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното Разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Ч.жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице/заявител/, в предвидения законен 1седмичен срок за обжалване, в изискуемата се законова писмена форма, срещу 1 подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, процесната ч.жалба е основателна и недоказана, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от „П.к.Б.“ ЕООД, гр.С. срещу длъжницатапълнолетната българска гражданка К. Д. П. гр.К., *** за издаване на Заповед за изпълнение за процесните суми: 1735,09 лв.- главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит „П.к.с.“ № 40019323565/11.08.2023г., 493,72 лв. - договорна лихва за периода от 10.12.2023г. до 04.12.2024г., 655,99 лв.- възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 1066,67 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 30 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.11.2023г., 500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 10.03.2024г., 500,48 лв. – законна лихва за забава за периода от 11.09.2023г. до 04.12.2024г., 82,63 лв. – законна лихва, дължима от 04.12.2024г. до 29.01.2025г. Безспорно е установено, че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. включително не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в РС/30.01.2025г./ до окончателното изплащане на вземането и всички съответни съдебни разноски по делото.

С обжалваното Разпореждане РС- Казанлък е отхвърлил частично заявлението за сумите: 493,72 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.12.2023г. до 04.12.2024г.; 655,99 лв.- възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 1066,67 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 25.11.2023г.; 500 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; 500,48 лв.- лихва за забава от 11.09.2023г. до 04.12.2024г. и 82,63 лв.законна лихва за забава дължима от 04.12.2024г. до 29.01.2025г., като е приел че искането за издаване на заповед за изпълнение за въпросните суми противоречи на закона.

При така установените обстоятелства, въззивният ОС- Ст.Загора прави следните правни изводи :

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в изискуемата се писмена форма, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява частично неоснователна, поради следните съображения:

От приложения от заявителя Договор за потребителски кредит „П.к.с.“ № 40019323565/11.08.2023г. е видно, че е предоставен потребителски кредит с параметри 2 000 лв. сума по кредита - главница, ГПР 48.75 %, ГЛП 41 %, като за закупените допълнителни услуги от клиента е начислено възнаграждение за 2 тях, както и допълнително възнаграждение за кредитора, че е предоставил такъв вид услуги.

В пункт VI от договора за потребителски кредит изрично е посочено, че клиентът е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т.V и т.VI „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този ДПК/договор за потребителски кредит/. Допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента и съответно използвана от клиента към датата на сключването на настоящия ДПК. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на „П.к.Б.“ ЕООД, гр.С. към договорите за потребителски кредит на физически лица. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ е 800 лв., а възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ е 1280 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителна/и услуга/и е 115, 55 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Посочените допълнителни възнаграждения стават изискуеми с подписването на договора за потребителския кредит и се разсрочват за срока на договора на равни месечни вноски, добавяйки се към месечните вноски за погасяване на кредита - пункт VI от Договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон, е нищожна. А предвид нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Република България, като клаузите в договора, надвишаващи определените прагове по чл.19, ал.4 от ЗПК се считат за изцяло нищожни. Именно такъв е и настоящият процесен случай, поради което обжалваното Разпореждане се явява мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това.

На съда служебно му е известно, че е налице произнасяне от КЗП - С. по практиката на заявителя относно допълнителните услуги, предлагани от негова страна на потребителите, като със Заповед № 1020/17.11.2017г. на председателя на КЗП се забранява на заявителя да прилага агресивната нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68а във връзка с чл.68г, ал.4 и чл.68з от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, тъй като при сключването на договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Цитираната 3 заповед е влязла в законна сила на 08.07.2019г., когато с Решение № 10606/08.07.2019г. на ВАС - С. по приключеното адм.д.№ 13144/2018г. касационната жалба на заявителя е била приета за неоснователна, тъй като с въпросните пакети за допълнителни услуги заявителят осъществявал нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. По смисъла на цитираното съдебно решение на ВАС - С., „съгласно пар.13, т.23 ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д68к от ЗЗП. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на агресивна нелоялна търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.

Относимата норма на чл.68з от ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика, случаите, в които от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. При извършване на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилагат тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец.“

След като допълнителните услуги не могат да съществуват самостоятелно и са обвързани по силата на пункт VI от сключения договор за потребителски кредит с параметрите на договора, то съдът намира, че е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК и ЗЗП, и съответно клаузите в договора относно допълнителните услуги са неравноправни клаузи.

Дейностите по управлението и обслужването на кредита следва да се подчиняват на законовите изисквания по ЗПК, като за потребителя не става ясно по какъв начин разходите по този допълнителен пакет от услуги се отразява на ГПР по кредита с оглед преценката му за икономическите последици от сключването на договора.

4

На следващо място, въззивният ОС - Ст.Загора намира, че конкретните условия, при които се начислява такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. не са инкорпорирани в представения от заявителя договор, а са посочени в Тарифа на дружеството, която не е приложена и не ясно как посочените разходи се отразяват на договорения ГПР. Идентично е положението и относно претендираната такса в размер на 500 лв. при забава на потребителя с повече от 90 календарни дни.

В б.„Д“ от Декларацията на потребителя от 11.08.2023г. лицето е декларирало, че е запознато с Тарифата за таксите, която приема и че е уведомен, че при условията и размерите съгласно действащата Тарифа, кредиторът начислява такса за извършване на разходи, свързани с действията по извънсъдебно събиране на просрочен дълг, не само относно телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други. Съобразно императивното правило на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Така с уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е обусловена изцяло от забавата на длъжника.