Решение № 5756 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5756 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100505424 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Х. З. срещу решение № 20008328/27.01.2022г. по гр. дело № 1769/2021г. на Софийски районен съд, 175 състав в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1097. 71 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното изплащане; сумата 137. 15 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017г. – 25.06.2020г. и сумата 52. 31 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното изплащане.

Въззивникът – ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Поддържа, че исковете досежно услугата за дялово разпределение и лихва за забава върху нея са недопустими, тъй като с тях са 1 предявени чужди права. Излага, че по делото не е доказано качеството му на потребител на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот, тъй като трето за спора лице е подало заявление за откриване на партида за процесния имот. Сочи, че СРС необосновано е кредитирал заключенията на СТЕ и ССчЕ, като по делото не е доказано количеството на реално потребената топлинна енергия. Твърди, че не е доказана забава относно главницата за топлинна енергия, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, клиентите дължат заплащане на дължимите суми в 30 - дневен срок от публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача за съответния отоплителен сезон. Излага, че СРС неправилно е уважил възражението за давност частично, а не изцяло. С оглед изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло исковете, като му присъди разноски.

Въззиваемият – ищец не заявява становище по жалбата.

Третото лице - помагач „Бруната“ ООД не заявява становище.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Доводите в жалбата за частична недопустимост на решението са неоснователни, тъй като касаят материалноправната легитимация на страните, а не процесуалната им легитимация.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 1470. 29 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016г. – м.04.2019г.; сумата 54. 31 лв. – главница за незаплатена цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2017г. – м.04.2019г.; сумата 239. 15 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2017г. – 25.06.2020г. досежно първата главница и сумата 11. 62 лв. - мораторна лихва за забава за 2 периода 01.05.2017г. – 25.06.2020г. досежно втората главница.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил качеството си на клиент на топлинна енергия за процесния имот с твърдения, че трето за спора лице – Х.А. З., е подал декларация за откриване на партида.

С решението СРС е уважил частично исковете за главници за незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, като по отношение на исковете за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, както и на иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ и е уважил частично възражението за давност на ответника, а по отношение на иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение е приел липса на забава, съобразно приложимите Общи условия.

По делото е установено от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179/2008г. на нотариус Н., че ответникът, действащ чрез законния си представител и майка М. З.а, е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот от баща си Х.А. З. и чичо си М.А. З..

Със заявление – декларация от 14.04.2015г. Х.А. З. е поискал партидата на имота да бъде променена на негово име.

По делото са представени формуляри за главен отчет за процесния топлоснабден имот, в които като клиент е посочен Х.А. З. и същият е подписал същите. Фактурите и изравнителни сметки за процесния имот също са издавани на името на Х. З..

С ъгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д.

№ 2/2017г. на ВКС, ОСГТК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за доказване.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на 3 новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза договора между третото ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на процесния имот. Съгласно цитираното ТР, при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая по делото е доказано сключването на договор от трето за спора лице /бащата на ответника/ с ищцовото дружество /с молбата за промяна на партидата на негово име/, поради което същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и държи заплащане на потребената топлинна енергия за процесния период, по арг. от чл. 153 ЗЕ.

Не се налага различен извод от обстоятелството, че към момента на подаване на молбата за промяна на името на партидата, ответникът е бил непълнолетен, както е приел СРС. Не се налага различен извод и от обстоятелството, че бащата на ответника е бил съсобственик на имота до 2008г., тъй като именно поради това е подадена молбата за промяна на името на партидата през 2015г. - непосредствено преди процесния период. При 4 изрично оспорване от страна на ответника на наличието на облигационно правоотношение между страните, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на това обстоятелство, каквото липсва по делото, с оглед направеното оспорване.

С оглед изложеното, възражението за липса на пасивна материална легитимация е основателно и исковете са неоснователни и недоказани, като е безпредметно да се обсъждат останалите възражения.

По изложените съображения, жалбата е основателна и решението в обжалваната част за уважаване на исковете следва да бъде отменено, като вместо него постановено ново за отхвърляне изцяло на исковете. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в общ размер на сумата 125. 47 лв.- държавна такса и адвокатско възнаграждение. На ответника следва да присъдена и разликата над сумата 82. 49 лв. до пълния определен от СРС размер от 300 лв. /217. 51 лв./ – разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и разликата над сумата 27. 50 лв. до пълния размер от 100 лв. /72. 50 лв./ – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20008328/27.01.2022г. по гр. дело № 1769/2021г. на Софийски районен съд, 175 състав в обжалваната част за уважаване на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Х. З. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която А. Х. З. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 62 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 489. 73 лв. – разноски в исковото производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. Х. З., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за 5 установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1097. 71 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2017г. – 30.04.2019г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. ****, аб. № 20629, ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното изплащане; сумата 137. 15 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017г. – 25.06.2020г. и сумата 52. 31 лв.

– цена на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на А. Х. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 125. 47 лв. разноски за въззивното производство; сумата 217. 51 лв. – допълнително разноски за първоинстанционното производство и сумата 72. 50 лв. допълнително разноски за заповедното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице „Бруната” ООД – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6