Определение № 296 от 26.06.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. В., 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С

УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500203 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от К. ООД с ЕИК и адрес: гр.

С. чрез адв. С. С. от САК срещу Разпореждане от 21.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 128/2024 по описа на Районен съд К. с което районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК срещу Л. Л. И., в частта за разноските за адвокат за разликата до претендирания размер от 400 лева, поради прекомерност.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на 78, ал. 5 от ГПК.

Прави се анализ на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата и НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.

Посочва се, че липсват мотиви при намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че липсва установяване на несъответствие с правилата за конкуренция на свободния пазар. Посочва се, че определения с договора за правна помощ минимален размер на предоставената услуга отразява реалната пазарна цена на престираното.

Окръжен съд -В., като обсъди изложените в частната жалба доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на 1 въззивна проверка съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна.

Районен съд - К. е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Към заявлението са приложени документи, от които претендира спорните за заповедното производство права. В същото заявление, се прави искане за присъждане на разноски, като не се представя списък на разноските, като списъка е инкорпориран в самото заявление.

Окръжен съд – В. изцяло е съгласен с изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на присъдените разноски.

Следва да се подчертае, че заповедното производство е едностранно, като в настоящия случай, същото не се отличава с фактическа и правна сложност. Не е без значение факта на общия размер на претендираните суми (под 600 лева) в съотношение с претендирания адвокатски хонорар, който по посочената тарифа се явява минимален – 400 лева.

Окръжен съд- В., счита, подобно на Районен съд – К., че адвокатско възнаграждение се дължи, но не в размер на поискания и присъждането на претендирания от заявителя хонорар в пълен размер би представлявало злоупотреба с правото, поради факта, че размерът на адвокатски хонорар ще представлява 40 % от цялата дължима сума от длъжника.

За по-голяма яснота, а и при спазване на нормите на правото на Европейския съюз, визирайки решение по дело C‑438/22 на Съда на Европейския съюз, Окръжен съд – В., следва да разясни на частния жалбоподател, че съдилищата могат да падат под минимума при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

Съгласно цитираното решение, Члeн 101, пapaгpaф 2 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3 ДEC тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe aĸo ycтaнoви, чe нapeдбa, ĸoятo oпpeдeля минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния и нa ĸoятo e пpидaдeн зaдължитeлeн xapaĸтep c нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, нapyшaвa зaбpaнaтa пo члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC, нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, вĸлючитeлнo ĸoгaтo пpeдвидeнитe в тaзи нapeдбa минимaлни paзмepи oтpaзявaт peaлнитe пaзapни цeни нa aдвoĸaтcĸитe ycлyги.

С оглед всичко гореизложено, частната жалба е неоснователна и настоящият въззивен състав следва да потвърди разпореждането на Районен съд – К..

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от К. ООД с 2

ЕИК: и адрес: гр. С чрез адв. С. С. от САК срещу Разпореждане от 21.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 128/2024 по описа на Районен съд К. с което районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК срещу Л. Л. И., в частта за разноските за адвокат за разликата до претендирания размер от 400 лева, поради прекомерност, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 128/2024 по описа на Районен съд -К. в обжалваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3