Решение № 3267 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3267 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110111871 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:

131468980, доуточнена с молба, с вх. № 90971/19.03.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. Х. М. срещу К. К. Д., с ЕГН:

**********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1. /

Сумата от 98.03 лева – представляваща неплатени задължения за ползвани ел. съобщителни услуги за периода 23.04.2020 г. - 22.06.2020 г. по Приложение 1 на 30.08.2018г. за услуга 359883361948 с план Mtel bez granitsi 2XL, към договор № М5768852 и сумата от 28,83 лева – обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.

2. / Сумата от 25.18 лева – такса за събиране на дължими суми по договор № М5768852 за периода 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г. и сумата от 7.54 лева – обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.

3. / Сумата от 59,94 лева – главница, неплатена сума за периода от 23.04.2020 г. - 22.07.2020 г. за закупено устройство Samsung Galaxy J7 от 30.08.2018 г. и сумата от 17.47 лева – обезщетение за забава за периода 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г.;

4. / Сумата от 8,73 лева – неустойка за допълнителна услуга „екстра“ по договор М5768852 за предоставяне на услуга 359883361948 и сумата от 2,51 лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.;

5. / Сумата от 30,12 лева - неустойка по договор М5768852 за услуга 1

359883361948 – формирана от три стандартни месечни такси без ДДС и сумата от 8,69 лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.;

6. / Сумата от 8,09 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Samsung Galaxy J7 и сумата от 2,32 лева – обезщетение за забава за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г. ведно със законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33363/2023 г. на СРС – 15.06.2023 г. до изплащане на вземанията.

Претендират се и направените в исковото и заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М5768852 и с уникален номер 505137518, по силата на който „А1 България“ ЕАД се е задължило да предоставя услугата „А1 без граници 2 XL“ за мобилен номер 359883361948 с тарифен план 30,99 лева.

Към посочения договор е сключен допълнителен договор от 30.08.2018 г. за закупуване на следното устройство на изплащане: Samsung Galaxy J7 с уговорена първоначална вноска в размер на 19,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски, дължими съгласно погасителен план.

За периода от 23.04.2020 г. до 22.07.2020 г. е било извършено изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, но ответникът не е заплатил дължимите суми, поради което договорът е прекратен заради неплащане на задължения на потребителя, продължило повече от 124 дни, съгласно общите условия.

Предвид посоченото и на основание договора за мобилни услуги, договор за продажба на изплащане и общите условия към тях, на ответника са начислени процесните такси, неустойки и суми за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, както и обезщетение за забава върху тях.

С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат уважени.

С исковата молба, а и в производството по ч.гр.д. № 33363/2023 г. по описа на СРС са представени: договори за мобилни услуги, приложенията към него и общите условия, както и фактури за услуги.

Ответникът по делото К. К. Д. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначен от съда особен представител по чл. 47 ГПК – адв. Н. Х.. Оспорва предявените искове като неоснователни.

Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не ставало ясно кога, по какъв договор и по кои анекси към него се претендират процесните суми.

Посочва, че приложеният договор № 505137518 е неподписан, поради което същият не съществува, респективно – оспорва го като нищожен поради липса 2 на съгласие.

Оспорва следните суми като начислени въз основа на неравноправни и нищожни клаузи в потребителски договор: 25,18 лв. – такса за събиране на дължими суми по договор № М5768852 за периода 23.04.2020г. - 22.04.2020г., 7,54 лв. – лихва за забава върху таксите за събиране на дължимите суми; 8,73 лв. – неустойка за допълнителна услуга „екстра“ по договор М5768852 и 2,51 лева – мораторна лихва върху нея за периода 27.07.2020 г. – 01.06.2023 г.; 30,12 лева - неустойка по договор М5768852 за услуга 359883361948 и 8,69 лева – мораторна лихва за забава върху нея за периода от 20.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 8,09 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Samsung Galaxy J7, и 2,32 лева – мораторна лихва върху нея за периода 27.07.2020 г. до 01.06.2023 г.

Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените исковеизцяло, евентуално частично.

Не се правят доказателствени искания.

С допълнителна молба с вх. № 418115/23.12.2024 г. ищецът е представил допълнителни доказателства – договор с приложения към него, ОУ и фактури.

В съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на исковете. Представя фактури, договор и приложения и ОУ, както и списък на раноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът редовно призован, не се явява като не се явява и назначеният му особен представител. От страна на ответника е изразено писмено становище по делото – за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 28210/22.09.2023 г. по ч.гр.д. № 33363/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От представените по делото доказателства / 1/ договор за мобилни услуги № 505137518 от 23.08.2017 г.; 2/ анекс към договор от 28.08.2018 г.; 3/ договор за продажба на изплащане от 28.08.2018 г. за устройство Samsung Galaxy J7 /обща цена 459.54 лева и месечна вноска 19.98 лева/ 4/ приемо предавателен протокол от 28.08.2018 г. за устройство Samsung Galaxy J7 /цена на месец 19.98 лева/; 5/ приложения към договор за мобилни услуги се установява, че между страните са сключени сделки за доставка и ползване на мобилни услуги съответно за продажба на мобилно устройство в периода от 23.04.2020 г. 3 22.07.2020 г. /тъй като срока на договорите е 24 месеца/. В посочените договори са уговорени цените на абонаментните планове за всеки номер, както и ползваните отстъпки от цената на всеки план. Всеки от договорите, приложенията и приемопредавателния протокол е подписан от ответника, налице са и подписани от ответника декларации съгласие, че приема общите условия на дружеството. Поради това съдът не намира за нужно самите общи условия също да бъдат подписани, след като потребителят е декларирал, че са му предоставени, запознал се е с тях и ги приема. От своя страна спрямо никой от документите не е заявено конкретно оспорване на подписа на ответника, като не е поискано и извършване на експертиза на същия. Такова оспорване не е заявено и в първото по делото съдебно заседание. Тук следва да се отбележи, че подписаните копия от документите са приложени с допълнителната молба на ищеца от 23.12.2024 г.

Видно от договора за продажба на изплащане устройството Samsung Galaxy J7 е на обща стойност 459.54 лева при месечна вноска от 19.98 лева. От договора не е видно каква отстъпка ползва потребителят затова, че е абонат на ищцовото дружество.

По делото са представени три фактури: а/ с фактура № 0411935341/27.05.2020 г. с период на потребление 23.04.2020 г. до 22.05.2020 г. са начислени следните вземания:

- сумата от 35.37 лева /без ДДС/ - 25.82 лева + 9.55 лева или 42.44 лева с ДДС – такси по тарифен план;

- сумата от 21.01 лева – други такси и услуги; б/ с фактура № 0413504231/26.06.2020 г. с период на потребление 23.05.2020 г. до 22.06.2020 г. са начислени следните вземания: сумата от 35.37 лева /без ДДС/ - 25.82 лева + 9.55 лева или 42.44 лева с ДДС – такси по тарифен план; в/ с фактура № 0415059925/27.07.2020 г. с период на потребление 23.06.2020 г. до 22.07.2020 г. са начислени следните вземания: сумата от 35.37 лева /без ДДС/ - 25.82 лева + 9.55 лева или 42.44 лева с ДДС – такси по тарифен план; от тази фактура, видно от исковата молба се претендира сумата от 13.11 лева.

Представените фактури не са оспорени от ответника с конкретни доводи.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед № 28210/22.09.2023 г. по ч.гр.д. № 33363/2023 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

4

410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

Действително налице е известно затруднение при установяване идентичността на вземанията, заявени в двете производства /заповедно и исково/, но това се дължи на липсата на достатъчно подробно разграничение на сумите, претендирани за услуги, абонаментни такси и неустойка.

Доколкото от съдържанието на исковата молба и представените по делото доказателства това разграничение все пак се установява съдът приема исковите претенции за допустими.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

По делото категорично се установява, че между страните е била налице облигационна връзка в процесния период. В тази връзка и оспорванията на ответника са неоснователни, доколкото се доказа, че същият е подписал договорите, допълнителните споразумения и всички съпътстващи документи вкл. декларация за получаване на ОУ.

Предвид установеното от фактическа страна съдът намира за основателни следните претенции:

1/ Сумата от 97.99 лева – представляваща неплатени задължения за ползвани ел. съобщителни услуги за периода 23.04.2020 г. - 22.06.2020 г. по Приложение 1 на 30.08.2018г. за услуга 359883361948 с план Mtel bez granitsi 2XL, към договор № М5768852 и сумата от 28,83 лева – обезщетение за забава за периода от 17.06.2020 г. до 01.06.2023 г. Дължимостта на тези суми се установява от договора с приложенията към него и трите фактури - 42.44 лева с ДДС по фактура № 0411935341/27.05.2020 г. + 42.44 лева с ДДС по фактура № 0413504231/26.06.2020 г. + 13.11 с ДДС по фактура № 0415059925/27.07.2020 г. – като сумата е формирана единствено от абонаментни такси.

Предвид изпадането на ответника в забава се дължи и обезщетението за забава от 28.83 лева.