Решение № 16554 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16554 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110122397 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

24.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

1

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 22397 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес: гр. С...., против Л. С. И., с ЕГН **********, от гр. ...., за установяване по отношение на ответницата,че същата дължи на ищеца сумата от 1 721,73 лв. - главница по Договор за потребителски паричен заем № ....... от 31.03.2022 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файнанс С.А. – клон България“ и Л. С. И., и настъпило частно правоприемство между „БНП Париба пърсънъл файнанс С.А. – клон България“ и “.....” АД, сумата от 81,27 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.09.2023 г., сумата от 270,39 лв. – лихва за забава за периода от 15.05.2023 г. до 25.07.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че “.....” АД подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 48161/2024 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени от съда указания, ищецът, в качеството на частен правоприемник по договор за цесия от 18.12.2024 г., предявява исковата претенция. Също така твърди, че на 31.03.2022 г. между „БНП Париба пърсънъл файнанс С.А. – клон България“ и Л. С. И. бил сключен Договор за потребителски паричен заем № ......., по силата на който „БНП Париба пърсънъл файнанс С.А. – клон България“ предоставило на ответницата кредит в размер на 4 500 лв., при договорен лихвен процент от 17,03 % и ГПР в размер на 22,72 %, при договорена такса ангажимент в размер на 112,50 лв. и договорен гратисен период от 30 дни. Също така твърди, че кредиторът превел по сметката на кредитополучателя сумата от 4 387,50 лв., като от първоначално договорената сума била удържана такса ангажимент в размер на 112,50 лв.

Навежда доводи, че кредитополучателят се задължил да върне сумата на 18 вноски, всяка в размер, посочен в погасителния план към договора. Излага твърдения, че ответницата изпаднала в забава, като крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 15.09.2023 г.

Излага подробни съображения относно настъпилото частно правоприемство между „БНП Париба пърсънъл файнанс С.А. – клон България“ и “.....” АД, както и между “.....” АД и ищеца. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е искане за присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения на 2 ответницата Л. С. И. особен представител, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се получаване на сумата по договора по банкова сметка на ответницата. Навеждат се доводи, че искът е предявен преждевременно. Оспорва се активната легитимация на ищеца. Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции.

В съдебно заседание назначения на ответницата особен представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в заповедното производство.

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 48161/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 19.02.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Л. С. И., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на „.....“ АД сумата от 1 721,73 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен заем № ....... от 31.03.2022 г., сключен между „....“ и Л. С. И., и настъпило частно правоприемство между ....“ и „.....“ АД, сумата от 81,27 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.09.2023 г., сумата от 270,39 лв. – лихва за забава за периода от 15.05.2023 г. до 25.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, а също и сумата от 525,87 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 41,47 лв. – платена държавна такса и сумата от 484,40 лв. – платено адвокатско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок „....“ ЕАД – частен правоприемник на „.....“ АД, ищец в исковото производство, е предявил установителен иск.

От приложените към заповедното производство заверени преписи от писмени доказателства се установява, че между „....“ и Л. С. И. е бил сключен Договор за потребителски паричен заем № ....... от 31.03.2022 г., по силата на който „....“ е предоставило на Л. С. И. кредит в размер на 4 500 лв., при договорена застрахователна премия от 323,10 лв. и такса ангажимент от 112,50 лв., при лихвен процент от 17,03 % и ГПР в размер на 22,72 % и обща стойност на плащанията от 5 415,84 лв., платими на 18 месечни вноски, всяка в размер на 300,88 лв., със срок до 15.09.2023 г., при изготвен погасителен план, договорът сключен при общи условия. На същата дата е бил сключен и договор за застрахователно посредничество, като на ответницата е бил издаден Сертификат № ......., договорът сключен при общи условия. На 31.03.2022 г. на ответницата е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В Заповедното производство са представени и доказателства за настъпване на 3 частно правоприемство между „....“ и „.....“ АД.

От представените в исковото производство писмени доказателства, по-голямата част от които идентични с представените в заповедното производство, се установява, че на 18.12.2024 г. между „.....“ АД и „....“ ЕАД е бил сключен договор за цесия, по силата на който на ищеца в настоящото производство са били прехвърлени и вземанията на „.....“ АД срещу ответницата в общ размер на 1 360,42 е., от които: сумата от 880,31 е. – главница, сумата от 211,24 е. – лихви и сумата от 268,87 е. – такси. Видно от представения заверен препис от уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „.....“ АД е изпратило уведомление до ответницата за промяна на кредитора.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че по кредитна референция от 01.04.2022 г. кредитът е усвоен от ищцата, като сумата от 4 387,50 лв. /4 500 лв. – 112,50 лв./ е преведена по посочена банкова сметка с основание: „съгл. договор .......“. За периода от 15.04.2022 г. до 30.03.2023 г. плащанията са в общ размер на 3 612,84 лв. Вещото лице установява, че погасени в пълен размер са първите 12 месечни погасителни вноски да 15.03.2023 г., като от 15.04.2023 г. частично е заплатена погасителна вноска. След извършените от ищцата плащания, остатъчното задължение е в размер на 1 803 лв., от които: сумата от 1 614,03 лв. – главница, сумата от 81,27 лв. – договорна лихва и сумата от 107,70 лв. – застраховка. Вещото лице изчислява лихвата за забава за периода от 15.05.2023 г. до 25.07.2023 г. върху главницата от 1 721,73 лв. в размер на 270,39 лв., а върху главницата от 1 614,03 лв. – в размер на 38,77 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен заем № ....... от 31.03.2022 г. се установява, че между „....“ и ответницата е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните, независимо, че договорът е именуван „договор за потребителски паричен заем“. Не се спори, че „....“ се е задължило да предостави на ответницата кредит в размер на 4 500 лв. Не се спори относно прехвърляне на вземането от кредитора на „.....“ АД. Спори се относно активната материалноправна легитимация на ответника, както и относно получаване на кумата по кредита от ответницата и дължимостта на претендираните суми.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В чл. 16 от представения договор за потребителски кредит е предвидена възможност кредиторът, именуван да прехвърли вземането си срещу длъжника на трето лице.

Кредиторът, съобразно с изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, информира потребителя за прехвърляне на задължението, като законът предвижда изключение от това задължение 4 при наличие на споразумение между кредиторите, по силата на което първоначалният кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цесионерът „....“ ЕАД, от името на цедента, по силата на чл. 4.1 от договора за цесия, се е задължил да изпрати писмено уведомление до длъжника в срок от три месеца след представяне на пълномощия за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „....“ ЕАД на длъжника – ответник в настоящото производство. По делото не се представиха и доказателства, установяващи писмено потвърждение от страна на „....“ ЕАД за извършеното уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени нормата на чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си спрямо длъжника. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът е следвало да докаже извършено уведомяване на длъжника. Независимо от изложеното съдът приема, че съобразно с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. С връчване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, на ответника е връчен и препис от уведомителното писмо на прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с получаването му договорът за цесия е породил правното си действие и по отношение на длъжника по договора за кредит.

С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни направените от назначения на ответницата особен представител възражения за неуведомяване за сключения договор за цесия и липса на легитимация у ищеца.

От представения по делото договор за потребителски кредит се установява, че същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, при общите условия, при които договорът е сключен.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.