Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1150 от 06.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1189/2024
Вид
Решение № 1150
Подписан
06.11.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Варна, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501189 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. С. Т., чрез адв. Б. Б., срещу решение № 64/26.03.2024 г., постановено по гр. дело № 898/2022 г. по описа на Районен съд Провадия, с което е прието за установено в отношенията между ищеца Г. И. Т., ЕГН ********** с адрес с. Средно село и ответника Н. С. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „В.Л.“ ***, че ищецът е собственик на имот с идентификатор № *** по КККР на с. Средно село, одобрени със Заповед № РД-18- 1110/15.05.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 28.07.2021г., с площ от 3080 кв.м., находящ се в с. Средно село, м-ст „До селото“, при граници на имота по скица имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, въз основа на давностно владение, осъществявано в периода от 2009 г. до м.08.2022 г., на основание чл. 124 от ГПК и е осъден Н. С. Т. да заплати на Г. И. Т. сумата от 1550 лева, разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилна интерпретация на някои от събраните писмени доказателства по делото, сред които нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот по давност въз основа на обстоятелствена проверка №57, томIII, рег.

№1971, по дело № 433 от 2021 г. на нотариус З.А., вписана под № 333 в регистъра на НК, район на дейност РС Провадия; на покана до Г. Т., връчена му на 18.05.2023 г. чрез ЧСИ Л.С., изх. № 9777/25.04.2023 г. Твърди се игнориране на други такива, като например получената справка от ОСЗ – Ветрино (лист 118 по гр. д. №898/2022 г.) Твърди се неправилно интерпретиране на събраните гласни доказателства, що се касае до данните, изнесени от свидетелите на ищеца. От същите не ставало ясно, че показанията на свидетелите се отнасят за процесния недвижим имот, а не за друг някой. Въззивникът сочи, че ответникът въобще не бил оспорил признатото му с КНА право на собственост, въпреки, че бил длъжен да стори това. В допълнение излага, че по делото не са се събрали никакви доказателства, ищецът да е третирал процесния недвижим имот като свой. Изтъква 1 нарушение на чл. 235 от ГПК във връзка с принципа за оценка на доказателствата по вътрешно убеждение (чл. 12 от ГПК), поради това, че районният съд коментирал и тълкувал едностранчиво събрания доказателствен материал. Отправя искане за отмяна на решението и за присъждане на разноски както за въззивното, така и за първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК отговор от ищеца Г. И. Т. не е постъпил.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът Т. излага, че от 2008г. владее лично процесния имот, представляващ имот с идентификатор № *** по КККР на с. Средно село, одобрени със Заповед № РД-18- 1110/15.05.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 28.07.2021г., с площ от 3080 кв.м., находящ се в с. Средно село, м-ст „До селото“, при граници на имота по скица имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***. Владението си е установил, след като започнал да ползва съседния на него имот, който официално придобил през 2021г. чрез договор за покупко-продажба. Твърди, че ежегодно обработвал имота явно и необезпокоявано, засявайки го със зеленчуци. След като решил да се снабди със скица на имота, узнал, че той е записан на името на ответника Н. С. Т., който се е легитимирал с КНА по обстоятелствена проверка. Ищецът оспорва ответникът да е владял някога имота и да го е ползвал. Твърди, че той се легитимира като негов собственик въз основа на упражнявано от него владение, продължило повече от 13 години. Моли да бъде прието за установено по отношение на Н. С. Т., че ищецът Г. Т. е собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 2008г. до настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Т. депозира писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че от много години се занимава със земеделие. Процесният имот, както и този с идентификатор *** са били безстопанствени, което го е мотивирало преди повече от 15години да започне да ги владее и обработва. И до настоящия момент сочи, че само той владее и ползва имота, заявявайки се като негов собственик. Това го мотивирало и да се сдобие с констативен нотариален акт за собственост. Твърди, че ищецът никога не е имал претенции към него за имота, въпреки че е виждал ответника да го обработва. Оспорва ищецът да е владял имота лично, постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Посочва, че единствено през 2020г. му е позволил и предоставил ползването на половината от имота за засаждане на зеленчуци. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С КНА № 57, т.ІІІ, рег. №1971 д. №433/21г. въз основа на изготвен на 28.06.2021г. протокол за обстоятелствена проверка и на основание чл.587 ал.2 ГПК ответникът Н. С. Т. е бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот с идентификатор № *** по КККР на с. Средно село, одобрени със Заповед № РД-18- 1110/15.05.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 28.07.2021г., с площ от 3080 кв.м., находящ се в с. Средно село, м-ст „До селото“, при граници на имота по скица имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***.

Видно от приложената нотариална преписка, като свидетели по обстоятелствената проверка са разпитани Т. С. Т., С.И.К. и Г. С.Д..

За установяване на ищцовите твърдения, респ. за опровергаване материалната доказателствена сила на КНА са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С. и И. С., водени от ищеца, без родствена или друга връзка с последния, както и водените от ответника- С.К./братовчед на ответника/ и Т. Т./брат на ответника/.

2

В показанията си свидетелят С. сочи, че се занимава със земеделие и обработва земеделски земи в с. Средно село. Познава ищеца и ответника. С ищеца се познавали от повече от 25години. Ответникът бил председател на земеделска кооперация в с. Ветрино и преди около 3години /2021г./ свидетелят имал със земеделската кооперация, но не лично с ответника, пререкания по повод размера на рентата, която платили на свидетеля. Свидетелят има преки и непосредствени впечатления че от около 2009г. ищецът обработвал процесния имот, който бил съседен на друг негов имот и помежду им никога е нямало ограда. Описва имота около 3-4декара, с правоъгълна форма, като се е намирал на края на селото, откъм шосето и от трите му страни имало път, овощна градина. Преди да почне да го работи Г., имотът се обработвал от друг човек- К.Г., който починал към 2008-2009г. и тогава Г. започнал да го обработва, включително със семейството си. На мястото сеел различни зеленчуци през годините. Всяка година го работел и никой друг свидетелят не е виждал да го обработва. Наблюденията му били ежедневни понеже базата им била срещу имота, от другата страна на пътя. Докато не се появил Н. с документ за собственост към 2020-2021г. и забил колчета и не поискал Г. да му плаща наем, никой не се бил интересувал за имота и само Г. го работел.

Св. С. живее в селото. Познава ищеца и ответника от дълги години. Работел в земеделска кооперация в селото повече от 30години. От около 26-27години ищецът Г. живеел в селото. Имал земи и обработвал към 50 декара, съседни на процесния имот.

Свидетелят описва, че имотът е към три декара, с квадратна форма, над мястото откъм асфалта минава селски път, а от двете страни граничел с пасище и необработваема земя.

Никога не е било ограден. До 2021г. ищецът сеел зеленчуци в мястото. Започнал да го работи към 2009г., след като починал човекът, който се грижел за имота преди това- К., по прякор Германеца. Миналата година не бил работен имота, но преди това само Г. и семейството му го работели. Наблюденията на свидетеля върху имота били почти ежедневни, защото работата му била на полето. Познава Н., който сега бил председател на кооперацията в с. Ветрино, но не бил чувал да се занимава с лична земя. Не е чувал да има проблеми с мястото от Г.. Проблемите за започнали, след като Н. е забил колчетата, в който момент нивата дори била засята.

В показанията св. К. сочи, че Н. се занимавал със земеделие. Свидетелят знае, че ответникът имал място от лявата страна на влизане в с. Средно село и още едно- до гробищата. Мястото на влизане в селото било към три декара. Свидетелят не е ходил точно на мястото, но Н. му го е показвал, като са минавали покрай него. Ходил е в имота два пъти, когато имало сергии и си купувал дини. За първи път е ходил преди две години, може и повече. Н. го имал от 7-8, 10години. Когато е минавал покрай мястото, то не било обработвано. Доколкото знаел, Н. косял трева от него за зайците си. Не знае някой да му е пречил за косенето, нито знае да е имало през 2021г. проблем с мястото. Виждал е ищеца, но не го познавал. Станал свидетел при издаване на нотариалния акт на Н., давал е и показания по повод подадена жалба в полицията. Н. не му е казвал, че някой е садил нещо в имота.

Само станало на въпрос, че в мястото имало сят бостан и тогава Н. казал на собственика на бостана да си прибере продукцията и тогава да решават нещо. Не е виждал в съседните парцели да е било сято нещо. Сочи, че не живее в с. Средно село, няма имоти там и арендаторите му работят имотите във Ветрино.

Св. Т. живее в гр. Провадия. Брат му имал две-три парчета земя в селото срещу гробищата. Косял ги и носел храна на зайците си. Това го е правил последните 3-4 години.

Мястото на ответника се намирало на входа на селото, от дясно до гробищата, но извън тях.

Не било заградено. Представлявало поляна, само косял, но не и да копае. Свидетелят нарочно ходил два пъти, за да види мястото. Сочи, че е ходил след случаите, когато са започнали да ги викат и разпитват. Н. не бил ползвал имот от около три декара в местността „До селото“. Не познава ищеца. От Н. знаел, че някакъв Гошо искал да сее бостан в мястото, при което той му казал да го сее, а той ще си коси тревата. Отрича да е ходил при нотариус за 3 процесния имот.

По делото е представена извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти за с. Средно село, от който се установява, че имотът попада в урбанизирана територия. Ищецът е собственик на съседен на процесния имот, придобит с договор за покупко- продажба през 2021г., но обработван още от 2016г. въз основа на сключен със собственика договор за аренда. Другите съседни на процесния имот имоти са земеделски земи, с изкл. на един от тях, намиращ се в границите на населеното място, са записани в собственост на Община Ветрино и една нива на физическо лице. В периода 2020-2023г. процесният имот не е заявяван за обработване от никой ползвател.

ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:

Наведените в жалбата възражения касаят неправилна интерпретация на събраните гласни доказателства и неаргументираност досежно изводите на ПРС да бъдат ценени само показанията на ищцовите свидетели; несъобразяване на доказателствената сила на КНА, легитимиращ въззивника като собственик, както и че неправилно е прието от ПРС, че ищецът се е позовал на изтекла в негова полза давност.

Предявеният от ищеца положителен установителен иск налага същият по пътя на главно и пълно доказване да установи, че в продължение на десет години е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот с намерение да го придобие. Като се съобрази, че в производството ответникът противопоставя КНА, легитимиращ го като собственик на имота, то и опровергаването на признатите на ответника права също е в тежест на ищеца. Така е разпределена доказателствена тежест и от първоинстанционния съд, поради което и наведените в жалбата възражения в обратния смисъл са неоснователни. Съобразно дадените указания ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил и двете предпоставки от обективна и субективна страна.