Акт от 04.07.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 381 /04.07.

Година 2019 Град Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд

IV – ти наказателен състав

На единадесети юни

Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Съдебни заседатели:

Секретар: Катя Василева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00723 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш, серия К, №142*** на ГД „Национална полиция“, София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП на Е.Н.С., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

В срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП е постъпила жалба от Е.С., с която моли за отмяна на издадения електронен фиш, като релевира възражения, че отговорността й за описаното нарушение е ангажирана незаконосъобразно, в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП и на процесуалните правила, тъй като въпреки подадена от нея по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП декларация, в която посочила лицето, в чието държане е бил автомобила, с който е извършено процесното нарушение, ГД „НП“ - София е отказала анулиране на ЕФ с мотив, че като несобственик на превозното средство същата не разполага с правото да представи декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която да обуслови анулиране на фиша.

В съдебно заседание, жалбоподателката

– редовно призована, не е участвала лично, не е изпратила и свой пълномощник. В писмено становище депозирано преди даване на ход на делото в съдебно заседание, С. е изразила съгласие за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като е изложила допълнителни доводи в подкрепа на позицията в жалбата за незаконосъобразност на електронния фиш. Поддържа, че не е административнонаказателно отговорно лице за установеното нарушение и не следва да носи отговорност за него.

Въззиваемата страна - ГД“Национална полиция“, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно заседание, представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 08.09.2016 г., в 12.58 часа, на АМ „Люлин“, в района на тунел Голямо Бучино, на територията на Община Перник, в посока София

- Перник се движело МПС - л.а. “Рено Клио“, с рег. №***. В същия район с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта на движещите се моторни превозни средства. Измерването се осъществявало чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в случая в началото и края на тунела/, като скоростомерът автоматично измервал средната скорост на преминаващите МПС чрез разделяне на разстоянието между тях /0,57858 км, измерено и маркирано при първоначалния монтаж на системата/ на измереното време, за което разстоянието е изминато от съответния автомобил.

В 12.58 часа през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил.

Впоследствие, при снемане на записаната информация от стационарно позиционираното автоматизирано техническо средство се установило, че преминаването е осъществено за времето от 12:57:53 часа до 12:58:11 часа, като при измерването на скоростта са фиксирани първично време на преминаване 116.324 км/ч. и вторично време на преминаване 117.286 км/ч. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая от 1% за над 100 км/ч./, системата отчела скорост на движение 115 км/ч., което превишавало с 35 км/ч. разрешената за пътния участък от 80 км/ч., въведена с ПЗ В 26.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „***“ ООД, а ползвател е „***“ ООД, представлявано заедно и поотделно от управителите З. А. А. и П. И. Л.. Срещу З.

А., в качеството му на законен представител на дружеството – ползвател бил издаден електронен фиш, серия К №1388993, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му била наложена глоба 150 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

След връчване на ЕФ в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП другият управител – П. Л. депозирал в ГДНП декларация, вх. №328600-6334/16.11.2016г., в която посочил, че на 22.04.2016г. л.а. “Рено Клио“, с рег. №*** е бил представен за ползване на Е. Н. С. и към датата отразена в електронния фиш /08.09.2016/ превозното средство е било в нейно държане.

Въз основа на декларацията и на основание чл.189, ал.5 ЗДвП, издаденият ЕФ срещу З.

А. А. бил анулиран, а на 17.11.2016г. бил издаден процесния – серия К, №142*** срещу жалбоподателката Е.С..

На

04.06.2018 г. същата подала декларация, рег. № 433200-50380, в която посочила, че на 08.09.2016г. в 10.00 часа е предоставила л.а. “Рено Клио“ с рег. №*** на ***- гражданин на Ирландия, законно пребиваващ на територията на Р. България и притежаващ правоспособност за управление на МПС, както и че превозното средство е върнато от него на 12.09.2016г., т.е., че при извършване на нарушението на 08.09.2016г. в 12.58 часа автомобилът е бил в негово владение.

С писмо, рег. №328600-41066/21.06.2018г. на ГД „НП“ жалбоподателката била уведомена, че издадения срещу нея ЕФ не може да бъде анулиран, тъй като декларация съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП подава лично собственикът на превозното средство, какъвто тя не е.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, разпечатки на данни за издаване и връчване на ЕФ, декларация вх.

№328600-6334/16.11.2016г. от П. Л.,, анулиран ЕФ електронен фиш, серия К №1388993, 04.06.2018 г. декларация , рег. № 433200-50380/04.06.2018г. от Е.С., писмо, рег. №– 328600-41066/21.06.2018г. на ГД „НП“, договор за наем на автомобил №1861/08.09.2016г., документ за самоличност на наемателя, дългосрочен договор за отдаване на автомобили под наем между „***“ ООД и „****“ ЕООД, пълномощно, снимков материал от 3М Система за измерване на средна скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български институт по метрология и приложение към него, писмо от производителя на системата, протокол от първоначална проверка №388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“ при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и 8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на министъра на вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповеди № Iз-305/04.02.2011г., №8121з-172/29.02.2016г. и №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо, изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на А”Пътна инфраструктура”, схема на организация на движението по АМ „Люлин“ в участъка от км.14+206 до км. 15+237, посока София-Перник. протокол за извършен монтаж на ПЗ Е-24, рег. № УРИ115800-3329/05.06.2015г..,

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна..

Извършването на нарушението и обстоятелствата, при които е станало това не са спорни по делото. Законосъобразно е приложена специалната процедура по издаване на електронен фиш, регламентирана в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето със скоростомер, тип ЗМ Система за измерване на средна скорост, което е стационарно автоматизирано техническо средство и извършва заснемане автоматично, без намесата на човешки фактор. Съгласно

Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по т.д. №1/2013 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС, спрямо датата на нарушението само с такива технически средства може да се установяват и заснемат нарушения в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Приетите като писмени доказателства по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 /01.09.2014 г., издадено от Български институт по метрология и приложението към нето, както и протокол № 388-ФМИ от 30.09.2014 г., безспорно доказват, че средството за измерване е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа, извършен със стационарното АТС №388, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.

Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш.

Събраните доказателства установяват и изпълнение на изискването участъкът от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол със стационарното автоматизирано техническо средство да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбите на чл.165, ал. 2, т. 8 ЗДвП /приложима към датата на нарушението/ и чл.7, ал.1 от Наредбата.

Еднопосочни по съдържанието си доказателства са събрани и по отношение установения скоростен режим - наличие на въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч. с поставен ПЗ В 26.

Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от

04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.

Въпреки горните изводи, електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като с него е наказано лице, което не е субект на извършеното нарушение. Възраженията на Е.С. в тази насока се приемат за основателни.

Представените от нея писмени доказателства, както и служебно извършена справка в Търговския регистър установяват, че същата е едноличен собственик и управител на „***“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е отдаване на автомобили под наем. Видно от приетия като писмено доказателство дългосрочен договор за отдаване на автомобили под наем, за осъществяване на дейността си „***“ ЕООД ползва, както собствени автомобили, така и такива, отдадени под наем от „***“ ООД, представлявано от З. А. и П. Л.. Писмените доказателства установяват, че процесният лек автомобил “Рено Клио“ с рег. №*** е собственост на „***“ ООД, но негов ползвател /въз основа сключен договор за лизинг/ е било именно „***“ ООД. Въз основа договорните отношения между това дружество и представляваното от жалбоподателката, към датата на процесното нарушение посоченото МПС е ползвано под наем от „***“ ЕООД с оглед осъществяване на търговската му дейност. Същевременно, видно от представения договор за наем, сключен на 08.09.2016г. между „***“

ЕООД и ирландския гражданин John

Costigan, последният е наел превозното средство в 10.00 часа на същата дата и го е върнал на дружеството - наемодател на 12.09.2016г.

При това положение, безспорно е установено, че на 08.09.2016г. в 12.58 часа, когато е констатирано нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП при управление на л.а. “Рено Клио“ с рег. №***, то същото превозно средство се е намирало във фактическо владение на посоченото физическо лице.

С депозираната на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП декларация от Е.С. като управител на „***“ ЕООД същата добросъвестно е предоставила пълни данни за наемателя – име, паспортни данни, данни за притежаваното от него свидетелство за управление на МПС /номер, дата и място на издаване/, копие от което е приложила към декларацията.