Решение № 939 от 15.12.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Шумен, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20223630102195 по описа за 2022 година

Предявени са два обективно кумулативно съединени искове, от които първия с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и втория – с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, обл. Шумен, ул. “Шипка“ № 19, чрез адв. З.Б. от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 1 срещу ОД на МВР – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. “Сан Стефано“ № 2.

Ищецът твърди, че през периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. полагал труд при РУ – *** към на ОД на МВР - Шумен, като работел на длъжност „Младши инспектор - Старши полицай - Охрана на обществения ред“ със статут на държавен служител.

В исковата молба излага, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР заплатата на служителите на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като по силата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на смени – сумирано за тримесечен период, като работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а отработения извънреден труд се заплаща като допълнително възнаграждение. Доколкото редът и начинът на организация на работата на държавните служители извън работното време, се определяло с Наредба, сочи действащите такива през процесния период. Твърди, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за 24 часов период. Доколкото Наредбата №8121з– 592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 год. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., счита, че в периода от отмяната до влизане в сила на Наредба № 8121з–776/29.07.2016 г. е действала предходната Наредба № 8121з– 407/11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 предвиждала, че при сумираното отчитане на отработеното работно време общия брой часове положен нощен труд се умножавал по коефициент 0.143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за 1 отчетения период. В последващите подзаконови нормативни актове липсвала разпоредба, която да съответства на правната норма на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. Твърди, че липсата на такъв подзаконов текст, не означава автоматична забрана да се заплаща труда положен от служителите, а представлява празнота в подзаконовия нормативен акт. В този смисъл при липса на специална норма за приложение намира, че следва да се приложат общите правила, в случая Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ 26.01.2007 г., която в чл. 9, ал. 2 предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи се също, че в чл. 140 от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като следва да се приложи формулата 8:7 = 1.143.

Сочи, че за периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. е работил 24 часови смени, полагал е и труд през нощта, съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че е положил общо *** часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 457 часа. Преизчисляването нощен към дневен труд води до извънреден труд от 57 часа, които работодателят не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с поне по 7 лева, т. е. задължението на ответника към ищеца възлиза на 399 лева. Доколкото не разполага с екземпляр от протоколите за положен нощен труд, моли да му бъде дадена възможност да конкретизира сумата, след изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

В същото време счита, че работодателят му дължи и обезщетение за забава в размер на 30 лева, представляващо мораторна лихва върху претендираната главница от 399 лева, изчислена за периода от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие на отчитане на труда /25.01.2020 г./ до датата на подаване на исковата молба.

С настоящата искова молба предявява два обективно съединени осъдителни иска, като молят ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 399 лева, представлява дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 57 часа за целия процесен период от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 30 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 399 лева, изчислена за периода от 25.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител – адв. З.Б. от АК-Бургас е депозирана писмена молба на 06.12.2022 г., в която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. С оглед заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е направено изменение на двата обективно съединени иска, като по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск е изменен размера на същия от *** лева на *** лева, а на втория – от *** лева на *** лева.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорват факта, че ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника, както и че същият е полагал труд като държавен служител. Не оспорват и обстоятелството, че за процесния период, извън посочения по-горе, ищецът е работил на 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, и е полагал нощен труд, за което е получил допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 2 от 2

ЗМВР, във вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. Считат, че предявените искове са неоснователни и недоказани. В отговора на исковата молба твърдят, че ЗМВР е специален закон, който изключва приложимостта на КТ и НСОРЗ, т. е. считат, че не е налице твърдяната от ищеца законова празнота в уредбата. Излагат, че правната рамка за заплащане на нощния труд е очертана в ЗМВР и по-конкретно чл. 187, ал. 1 и сл. от ЗМВР, която за разлика от чл. 140 от КТ очертава по-голяма нормална продължителност на работното време на държавните служители и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта.

Твърдят, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Твърдят, че извънредния труд на ищеца през посочения период е отчитан в протоколи прил. № 1 по действалите Наредби по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. В отговора на исковата молба излагат, че доколкото в резултат на промените в чл.

187 от ЗМВР, в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. /отменена по АД № 11087/22 на ВАС/ се появило правило за коефициент 1, който нищо не променял /защото всяко число умножено с „1“ остава същото число/. Този „коефициент 1“ бил възпроизведен и в чл. 21, ал. 3 от сега действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР.

Исковият период е ограничен до 10.07.2020 г., т. е. до момента на влизане в сила на изменението в чл. 187 от ЗМВР /Доп. - ДВ. бр. 60 от 2020 от 07.07.2020 г./, което означава че за ищеца след 11.07.2020 г. вече не било нужно да му се начислява извънреден труд с източник - преобразуване с коефициент 1.143 /без изобщо нещо да се е променило в самата организация и отчитане на неговия нощен труд, тъй като коефициент 1 не поражда никакви разлики, а е само една формула/. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и да им бъдат заплатени направените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание за ответника се явява упълномощен представител – юрисконсулт Ивалина Симеонова, като молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът П. К. П. през процесния период от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. полагал труд при РУ – *** към на ОД на МВР - Шумен, като работел на длъжност „Младши инспектор Старши полицай - Охрана на обществения ред“ със статут на държавен служител. Във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е работел при ответника на 12 часови смени, полагал е и труд през нощта, съгласно утвърдени графици, а работното му време, съобразно нормативните изисквания, се изчислявало сумарно на тримесечен период.

За целия процесен период е положил общо 344 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 399 часа.

За посочения период е получавал основно месечно възнаграждение, както следва: *** лева – за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. и *** лева – за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: адвокатско пълномощно, Товарителница, Пълномощно за процесуално представителство № 372з-1948/30.06.2022г., издадено от директора на ОДМВР – Шумен; Кадрова справка № 372р-21405/24.10.2022 г. за ищеца;

3

Извлечение от Заповед № 372з-941/15.04.2015 г. на директора на ОДМВР - Шумен, с акт за встъпване от 24.04.2015 г.; Извлечение от Заповед № 372з-164/10.01.2019г. г. на директор ОДМВР - Шумен за определяне на основни месечни възнаграждения на служители;

Извлечение от Заповед № 372з-96/14.01.2020г. г. на директор ОДМВР - Шумен за определяне на основни месечни възнаграждения на служители; Заявление № 307р3449/04.03.2020г. за разрешаване на отпуск; Заявление № 307р-8662/15.06.2020 г. за разрешаване на отпуск, Писмо № 8121р-17549/04.10.2019г. на директора на ДПНД - МВР, ведно с приложена правна консултация на проф. Васил Мръчков; Писмо № 944103/22.07.2014 г. на МТСП относно „Отчитане на извънредният труд пред инспекцията по труда“; Платежни бележки - месечни за процесния период, както следва: за 2019г. - м. декември; за 2020г. - м януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли;

Справка за въведени болнични листове и вида обезщетение за временна неработоспособност, за периода 01.12.2019 г.- 10.07.2020 г. за ищеца; Седмични графици за периода: за 2019 г. - № 307р-16914/21.11.2019 (седмичен 25.11. - 01.12.2019 г.); № 307р17255/28.11.2019 (седмичен 02.12.2019 г. - 08.12.2019 г.); № 307р-1769106.12.2019 (седмичен 09.12-15.12.2019 г.); № 307р-18030/12.12.2019 (седмичен 16.12. - 22.12.2019 г.); № 307р-18372/19.12.2019 (седмичен 23.12. - 29.12.2019 г.); № 307р-18613/27.12.2019 (седмичен 30.12.2019 г. - 05.01.2020г.); за 2020 г. - № 307р-92/03.01.2020 (седмичен 06.01.2020 г.12.01.2020 г.); - № 307р-570/10.01.2020 (месечен от 10.01.-31.01.2020 г.); № 307р1765/31.01.2020 (месечен от 01.02.-29.02.2020 г.); № 307р-3389/28.02.2020 (месечен от 01.03.31.03.2020 г.); № 307р-4635/27.03.2020 (месечен от 01.04.-30.04.2020 г.); № 307р5815/21.04.2020 (за изменение); № 307р-5464/10.04.2020 (месечен за изменение от 01.04.30.04.2020 г.); № 307р-6488/30.04.2020 (месечен от 01.05.-31.05.2020 г.); № 307р7787/27.05.2020 (месечен от 01.06.-30.06.2020 г.); № 307р-9449/30.06.2020 (месечен от 01.07.31.07.2020 г.), Протоколи за извънреден труд: peг. № 307р-389/08.01.2020 г. (IV тримесечие 2019 г.) - прил. № 3; peг. № 307p-390/08.01.2020 г. (IV тримесечие 2019 г.) - прил. № 1; peг.