Определение № 1316 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1316 гр. София, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501173 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по подадени от „Консервна Фабрика Петрич“ ЕООД /в несъстоятелност/ частни жалби: 1-срещу определение № 260 от 29.05.2023 г. по т.д.№ 4 по описа за 2022 г. на ОС-Благоевград, с което на основание чл.233 ГПК е прекратено производството по т.д. № 4 по описа за 2022 г. по иска с правно основание чл.694 ТЗ, в частта за разноските; 2-срещу определение № 661 от 10.12.2024 г. по т.д. № 4 по описа за 2022 г.,четено по реда на чл.248 ГПК.

В частната жалба срещу определение № 260 от 29.05.2023 г. по т.д.№ 4 по описа за 2022 г. на ОС-Благоевград се излагат доводи за неправилност на определението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати държавна такса. Счита, че след като е налице отказ от иска и производството по иска по чл.694 ТЗ не е било проведено, то държавна такса не се дължала.

Иска се в обжалваната му част определението да бъде отменено.

Разноски не се претендират.

По частната жалба е постъпил отговор от „КТБ“ АД в несъстоятелност, в който се изразява становище за нейната основателност. Счита, че в масата на несъстоятелност не следва да бъдат присъждани разноски по делото за заплащане.

1

В частната жалба срещу определение № 661 от 10.12.2024 г. по т.д. № 4 по описа за 2022 г., се излагат идентични доводи за неправилност.

Иска се определението да бъде отменено. Разноски не се претендират.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

С определение № 260 от 29.05.2023 г. по т.д.№ 4 по описа за 2022 г. на ОС-Благоевград е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от исковете, предявени с искова молба, вх.№ 155/07.01.2021 г., подадена от „Консервна Фабрика Петрич“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, с правно основание по чл.694 ТЗ. Прието е още, че следващата се държавна такса по смисъла на чл.694, ал.7 ТЗ трябва да бъде възложена за плащане на ищцовото дружество, като същата възлизала в размер на 1 % от материалния интерес или 890 072,94 лв. при материален интерес в размер на 89 007 294,11 лв. Това било така, защото държавна такса се дължала и в случай на отказ от иска, така било прието и в определение № 90 от 19.02.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 124/2019 г. на ТК, Първо отд. Затова и ищецът „Консервна Фабрика Петрич“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати в полза на ОС, гр.Благоевград държавна такса в размер на 890 072,94 лв.

Определението е връчено на жалбоподателя на 15.06.2023 г.

С молба от 23.06.2023 г. „Консервна Фабрика Петрич“ ЕООД, ищец в производството по иска по чл.694 ТЗ, е поискала съда да измени определението си от 29.05.2023 г. в частта за присъдената държавна такса, а в случай, че не уважи молбата, да администрира подадената частна жалба срещу определението от същата дата.

С определение № 661 от 10.12.2024 г. ОС-Благоевград е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК като се е позовал на съдебна практика на ВКС- определение № 226 от 25.05.2022 г. по ч.т.д.№ 2559 по описа за 2021 г. на ВКС, ТК, Второ ТО и цитираната в него съдебна практика, в които се приемало, че кредиторът /респ.длъжникът/, предявил установителен иск по чл.694 ТЗ /независимо дали положителен или отрицателен такъв/ дължи заплащане на държавна такса и на разноски и при прекратяване на делото поради недопустимост. По аналогия намирало приложение правилото на 2 чл.71, ал.1 ГПК. След като производството по чл.694 ТЗ било исково, то субсидиарно приложение намирали разпоредбите на ГПК относно разноските в исковото производство. Тази отговорност не била виновна, а обективна, така било прието в определение № 65 от 16.07.2012 г. по адм.д.№ 15/2012 на ВАС и ВКС, 5-членен състав.

При това положение настоящата инстанция приема, че доколкото е налице произнасяне от съда по молбата по чл.248 ГПК, а частната жалба срещу определение № 260 от 29.05.2023 г. по т.д.№ 4 по описа за 2022 г. на ОС-Благоевград, е подадена при условията на евентуалност, то за жалбоподателя не е налице правен интерес от поддържането й; налице е изрично произнасяне от съда в производство по чл.248 ГПК. Затова и частната жалба срещу определение № 260 от 29.05.2023 г. по т.д.№ 4 по описа за 2022 г. на ОС-Благоевград, ще следва да бъде оставена без разглеждане.

Частната жалба срещу определение № 661 от 10.12.2024 г. по т.д. № 4 по описа за 2022 г. е допустима: за обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 07.01.2025 г., когато му е връчен препис от същото.

Частната жалба е подадена на 15.01.2025 г., т.е. в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; определението подлежи на инстанционен контрол.

По основателността на частната жалба срещу определение № 661 от 10.12.2024 г.:

Отговорността за разноските е обективна, а не виновна, поради което обстоятелствата, довели до предявяване на иска, съответно прекратяване на делото, не могат да бъдат взети предвид при определянето й. Съгласно правилото на чл. 621 от ТЗ, доколкото в част IV "Несъстоятелност" на ТЗ няма особени разпоредби, прилагат се съответните разпоредби на ГПК, включително и чл. 78 от ГПК. В чл. 694, ал. 7, изр. II от ТЗ /предишна редакция, ал. 2/ е предвидено изключение от правилото на чл. 3, и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси, във вр. с чл. 71, ал. 1 , и чл. 76 от ГПК, че държавната такса, дължима по предявена искова молба, се внася предварително. Както в предишната редакция чл. 694, ал. 2 /преди изм. ДВ бр.

105/2016 г. /, така и действащата разпоредба - чл. 694, ал. 7, изр.3-то, предвижда по императивен начин, че в тежест на ищеца е заплащането на 3 разноски при отхвърляне на иска му. Специалният закон - ТЗ не урежда конкретно процесуалния въпрос за отговорността за разноските при прекратяване на исковото производство по чл. 694 от ТЗ, поради недопустимост на иска. Доколкото, на основание чл. 621 от ТЗ, субсидиарно приложение намира правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК , при прекратяване на делото разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Производството по иск по чл. 694 от ТЗ е исково, поради което при прекратяването му субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК относно отговорността за разноските именно за исковото производство. В този смисъл определение № 22/25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. на ВКС, I т.о; определение № 56/26.01.2018 г. по ч.т.д. № 3078/2017 г. ; определение № 310/12.07.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1301/2022 г., I т.о., ТК, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 226 ОТ 25.05.2022 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2559/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, в които е прието, че ищецът - кредитор или длъжник, предявил положителен/отрицателен установителен иск по чл. 694 от ТЗ, дължи заплащане на държавна такса и на разноски по смисъла на чл. 694, ал. 2 от ТЗ /ред. преди изм. ДВ, бр. 105/2016 г., сега разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ/ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска/.

По разноските:

С оглед трайната съдебна практика на ВКС, в производство по разноски, разноски не се присъждат, а сторените такива остават в тежест на страните по начина и размера, в окйто са направени.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба срещу определение № 260 от 29.05.2023 г. по т.д.№ 4 по описа за 2022 г. на ОС-Благоевград, като недопустима.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 661 от 10.12.2024 г. по т.д. № 4 по описа за 2022 г.,четено по реда на чл.248 ГПК.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщението до страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5