Решение № 235 от 24.04.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Разград, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101973 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу С. А. И. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 455,45 лв. с равностойност 232,87 евро за обект на потребление заведен с абонатен номер ***, находящ се в с. Студенец, общ. Разград, ***, в която сума са включени неплатените фактури в размер на 419,43 лв. с равностойност 214,45 евро, представляваща главница за ел. енергия по фактури, издадени в периода 23.12.2024 г. – 25.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 3 6 , 0 2 лв. с равностойност 18,42 евро, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 30.10.2025 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по клиентски № ********** към същата дата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2941/2025 г. по описа на Районен съд Монтана. Претендира разноски.

Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично се сочело, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД суми, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

С оглед горното и наличието на неплатени суми, дължими за консумирана и незаплатена електрическа енергия в посочените по-горе размери по фактури с №№ 1

***/23.12.2024 г. с падеж 24.01.2025 г., ***/23.01.2025 г. с падеж 24.02.2025 г. , **********/24.02.2025 г. с падеж 24.03.2025 г., ***/24.03.2025 г. с падеж 24.04.2025 г. и ***/25.04.2025 г. с падеж 27.05.2025 г., издадени за обект с абонатен номер * * * и адрес с. Студенец, общ. Лозница, *** и с клиентски № **********, на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 30.10.2025 в Районен съд Монтана било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. И., в резултат на което било образувано ч. гр. д. № 2941/2025 г. Съдът указал на заявителя със съобщение по горното ч. гр. д., че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, с което обосновава правния си интерес от завеждане на настоящите искове.

Сочи, че след настъпване на изискуемостта на задължението до депозиране на исковата молба стойностите на фактурите не били заплатени.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и твърди, че не е ползвал електрическата енергия, доставяна в имота, тъй като не живее на този адрес. От две години и половина живеел в с. Студенец, но при племенника си на ул. „Струма“.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото фактури за процесния период по партида с титуляр С. А. И. са начислени задължения за заплащане на ел. енергия в общ размер 419,43 лв. с равностойност 214,45 евро, за обект с абонатен номер *** с адрес с. Студенец, обл. Разград, ***.

По реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2941/2025 г. по описа на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 419,43 лв. с равностойност 214,45 евро главница за периода от 23.12.2024 г. до 25.04.2025 г. и сумата 36,02 лв. с равностойност 18,42 евро мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите 21,25 лв. с равностойност 10,86 евро държавна такса и 80 лв. с равностойност 40,90 евро юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на ответника, който в срок е депозирал възражение, че не дължи изпълнение на сумите по заповедта.

В проведеното съдебно заседание ищецът заявява, че след завеждане на исковата молба задълженията за главница и лихви са платени, за което представя извлечение за фактури и плащания за период, като остава претенцията за разноски.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК предвижда възможност, когато срещу издадената заповед за изпълнение в срок е подадено възражение, заявителят да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. По делото се установява, че ответникът е клиент на ищеца, във връзка с продажба на ел. енергия на обект с абонатен № ***, находящ се в с.

Студенец, обл. Разград, ***. Съгласно чл. 95а, ал. 2 от ЗЕ, снабдяването с ел. енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия, като в разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 от ЗЕ се сочат реквизитите на тези общи условия по отношение на продажбата на ел. енергията на крайните клиенти-потребители на енергийни услуги. Според § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. В § 1, т. 27г е 2 определено понятието „краен клиент“ и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. За периода от 23.12.2024 г. до 25.04.2025 г. ищецът е издал на името на ответника посочените по-горе фактури. Твърденията на ответника в съдебно заседание, че трето неучастващо в делото лице е собственик и потребител на ел. енергия в процесния имот, останаха недоказани. От представеното извлечение за фактури и плащания се установява, че на 24.02.2026 г. сумите по процесните фактури, формиращи главница и лихви, са платени. Заплащането на претенциите следва да се приеме като извънсъдебно признание на ответника за дължимостта им без да ги оспорва. Предвид извършеното доброволно плащане, исковите претенции следва да се отхвърлят.

Тъй като обаче исковите суми са платена в хода на делото, това обуславя извода, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради това, че не е погасил дълга си своевременно. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски, както за настоящото производство в размер на 40,26 евро платена държавна такса и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, или общо 142,52 евро, така и разноските по ч. гр. д. № 2941/2025 г. на РС Монтана в общ размер 51,76 евро, от които: 10,86 евро държавна такса и 40,90 евро юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Г, против С. А. И. с ЕГН **********, с. Студенец, обл. Разград, ул.

„Струма“ № 3, за установяване дължимостта на сумата 419,43 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и три стотинки) с равностойност 214,45 евро (двеста и четиринадесет евро и четиридесет и пет евроцента) главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за периода 23.12.2024 г. – 25.04.2025 г., както и сумата 36,02 лв. (тридесет и шест лева и две стотинки) с равностойност 18,42 евро (осемнадесет евро и четиридесет и два евроцента) мораторна лихва, представляваща сбора от лихвата на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 30.10.2025 г., поради извършено плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА С. А. И. с ЕГН **********, с. Студенец, обл. Разград, ***, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, сумата 142,52 евро (сто четиридесет и две евро и петдесет и два евроцента) разноски в настоящото производство, както сумата 51,76 евро (петдесет и едно евро и седемдесет и шест евроцента) разноски по ч. гр. д. № 2941/2025 г. по описа на РС Монтана.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Разград, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101973 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу С. А. И. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 455,45 лв. с равностойност 232,87 евро за обект на потребление заведен с абонатен номер ***, находящ се в с. Студенец, общ. Разград, ***, в която сума са включени неплатените фактури в размер на 419,43 лв. с равностойност 214,45 евро, представляваща главница за ел. енергия по фактури, издадени в периода 23.12.2024 г. – 25.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 3 6 , 0 2 лв. с равностойност 18,42 евро, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 30.10.2025 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по клиентски № ********** към същата дата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2941/2025 г. по описа на Районен съд Монтана. Претендира разноски.

Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично се сочело, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД суми, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

С оглед горното и наличието на неплатени суми, дължими за консумирана и незаплатена електрическа енергия в посочените по-горе размери по фактури с №№ 1

***/23.12.2024 г. с падеж 24.01.2025 г., ***/23.01.2025 г. с падеж 24.02.2025 г. , **********/24.02.2025 г. с падеж 24.03.2025 г., ***/24.03.2025 г. с падеж 24.04.2025 г. и ***/25.04.2025 г. с падеж 27.05.2025 г., издадени за обект с абонатен номер * * * и адрес с. Студенец, общ. Лозница, *** и с клиентски № **********, на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 30.10.2025 в Районен съд Монтана било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. И., в резултат на което било образувано ч. гр. д. № 2941/2025 г. Съдът указал на заявителя със съобщение по горното ч. гр. д., че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, с което обосновава правния си интерес от завеждане на настоящите искове.