Решение № 438 от 31.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Плевен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20254430104998 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ, чл. 224, ал.1 КТ

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.

З. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, бул.

„***“ *** чрез процесуален представител_адв. В. П., против ***, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“ ***, представлявано от *** И. С. Ц.-***, с правно основание чл. чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл. 224 КТ.

Твърди се, че на *** г. ищцата сключила трудов договор № *** с ответното дружество, на длъжност: „***“, със срок на договора за неопределено време. Ищцата уточнява, че не си спомня точно, но вероятно в 1 началото е била назначена за срок на изпитване и след този срок договора е станал автоматично от срочен- безсрочен), с място на работа: ***-Плевен.

Твърди, че от самото начало е била на ненормирано работно време, с оглед изпълнение на част от трудовите й задължения, които касаят работа на терен и се изпълняват извън нормирано работно време: 8-часа (08:30-17:00ч.) при 5дневна работна седмица. Сочи, че последното е видно от ДП № ***/03.10.2023 г., в т.4: работата се извършва при ненормирано работно време, за което ищцата твърди, че е ползвала допълнителен платен годишен отпуск в размер на 7/седем/ дни.

Твърди се, че на *** г., по инициатива на работодателя, било подписано допълнително споразумение № *** към трудовия договор на ищцата, по силата на което: работата се извършва при нормирано работно време в размер на 8- часа при 5-дневна работна седмица, с място за извършване на работата:

***-гр. Плевен с ЕКАТТЕ: ***-Плевен; размер на платен годишен отпуск за 2024 г.: 26 дни; размер на допълнителен платен годишен отпуск е 0. С оглед тази промяна, ищцата твърди, че устно й било казано, че няма да излиза на терен и няма да има проблем за спазване на нормираното работно време.

Твърди, че на *** г. й било връчено предизвестие № 5 за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2, считано от 02.07.2025г. г., като ако предизвестието не бъде спазено ще й бъде изплатено обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение, съгласно чл.

220, ал. 1 от КТ.

Твърди, че на *** г. й била връчена Заповед № ЧР-*** на ***а на ТП „***“ -Плевен, с която се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТсъкращаване на щата, трудовото правоотношение, без посочване на кой точно трудов договор се прекратява, считано от 02.07.2025 г. Твърди, че в заповедта е определено изплащане на обезщетение по смисъла на чл. 220, ал. 1 от КТ: една брутна заплата в размер на 1980.15лв., поради неспазеното предизвестие от страна на работодателя и обезщетение за неизползван отпуск (заявява, че не се сочи, за коя година се касае) по чл. 224, ал. 1 от КТ за 10 дни, в размер на 1042.18лв.

Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ й е изплатено-така както е посочено за 10 дни в спорната заповед. Счита, че в спорната заповед неправилно са 2 написали 10 дни (ако се отнасят за 2025 г.), а те следва да са общо 11 дни, тъй като имала един ден останал неползван от 2024 г. Позовава се на Заповед № РД-***/09.12.2024 г. като твърди, че има право на още 5 дни отпуск, останали от 2024 г. за 2025г. Твърди, че през 2025 г. е била в отпуск за 1 ден на 26.02.2025г., 1 ден на 21.03.2025 и два дни на 24 и 25.03.2025 г., т.е. 1/един/ ден й е останал за 2024 г., който не е ползван и не й е платен, дори не е предвиден в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Ищцата твърди, че *** й е бил *** до средата на лятото на 2021 г. на ответното дружество. Твърди, че доколкото си спомня, от месец февруари 2022 г. *** е *** Ц.. Сочи, че малко след встъпване в длъжност на *** Ц., като *** на ответното дружество, бил извършен проверка-одит на дружеството.

Вследствие на горното, се твърди, че между *** на ищцата и настоящият *** отношенията влошили, има поредица от дела, които и към настоящият момент не били приключили с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че последното се отразило върху нея, върху нейната работа, както с вербални обидни нападки от самия *** Ц. към нея, така и с поредица заповеди за изпълняване на различни видове дейности, например работа или която тя си я върши, или опит да й бъде вменено да свърши нещо, което на практика е невъзможно.

Твърди, че лично подала заявление с вх. № ***/23.12.2024 г. до ***а на ***-гр. Плевен, с което изразила желание да спре с целенасоченото си поведение спрямо нея и да спре да й налага психически тормоз на работното място като спре да продължава да я унижава като *** на ***- Плевен. Твърди, че след всяка персонална от ***а към нея Заповед (за изпълнение на нещо, което тя върши по-принцип и/или е неизпълнимо) е писала възражение, тъй като така посоченото в Заповедта е неизпълнимо и молила да й се укаже как точно да бъде изпълнена, тъй като е в противоречие с подписаното допълнително споразумение на *** г. и промяната на работното й време от ненормирано на нормирано. Сочи, че на нито едно възражение няма отговор.

Твърди, че е изпълнила каквото е било възможно.

Твърди, че след като на ***г. ***ът-*** Ц. към 08:15 ч, влязъл в канцеларията й на работа и заявил: „сега отивам на Враца, с искане да ти съкратят длъжността, след като не искаш да работиш“, подала заявление вх. № ***/*** г. до ***а на ***-Враца. Във връзка с последното сочи, че получила отговор с вх. № ***-1/18.06.2025 г., от който твърди, че е обърнато 3 внимание на *** Ц. с цел подобряване на работната атмосфера в поделението, с цел зачитане на личността и достойнството на всички наети лица по КТ и на работодателя и постигане на пълноценно изпълнение на възложените трудови задължения в ***-Плевен. Твърди, че така се стигнало и до връчване на спорната заповед на ***г. и нейното съкращаване от работа. Твърди, че за целият период на работа никога не е била наказвана за неизпълнение на служебните задължения и/или други нарушения и/или неспазване на трудовите задължения.

С оглед горното, счита че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено незаконосъобразно, по следните съображения:

1.Нямало ново щатно разписание, което да е влязло в сила от *** г. и да касае длъжността „***“;

2.Т.нар. съкращаване на щата на длъжност „***“ не било извършено по съответния ред - решението не било взето от лицето, имащо право за това, не била спазена процедурата за вземане на такова решение; ако има такова решение, то не е взето преди уволнението и съответно съкращаването не е реално. Сочи, че с Горско-стопански план на ***- Плевен от 2015 г., който е за срок от 10 години е утвърдена структурата на ***-Плевен, по брой и видове длъжности, с определени задачи, тяхното изпълнение и от кои хора се изпълнява, като наименование на длъжността. Счита, че длъжността „***“ продължава да съществува и след нейното прекратяване на трудовия договор, а именно: след ***г., тъй като ГСП няма да може да бъде изпълнен.

3.Акцентира, че макар и с различни наименования, но с еднакви и/или сходни задължения (т.е. трудовата функция продължава да съществува, но с друго наименование на длъжността) са длъжностите: „*** ***“, „*** ***“, „***“ и „***“. С оглед последното счита, че неправилно и незаконосъобразно е прекратен трудовия й договор на основание: „съкращаване на щата“ без извършване на подбор. Твърди, че на практика: „*** ***“, „*** ***“, „***“ и „***“ имат еднакви изисквания за заемане на длъжността и еднакви и/или сходни задължения. В настоящият случай твърди, че трудовата функция на длъжността „***“ продължава да съществува от лицата заемащи длъжността:

„ст. ***“, „*** ***“ и „***.“

Излага доводи, че подбор не е извършван.

4

1. Сочи, че неизползваният отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер не на 10 дни, а на 11 дни.

2.Твърди, че реална причина за т.нар. съкращаване на щата са междуличностни отношения, като в настоящият случай не е налице „съкращаване на щат“, а „съкращаване на личност“.

Счита, че Заповед № ЧР-***/*** г. на ***а на *** - Плевен, по силата на която е прекратен трудовия договор, поради съкращаване на щата, е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалнои процесуалноправните норми.

Твърди, че след връчване на заповедта за прекратяване на трудовия й договор, е останала без работа, като на 02.07.2025 г. се регистрирала в Дирекция „Бюро по труда“. Твърди, че към настоящият момент е безработна.

Ищцата твърди, че последната връчена й и подписана от нея длъжността характеристика в ответното дружество е от 02.11.2011 г. и не са променяни изискванията за заемане на последната.

Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконосъобразно извършеното прекратяване на трудовия договор със Заповед № ***/*** г. на ***а на „***“ -Плевен, по силата на която е прекратен трудовия договор, поради съкращаване на щата и да бъде отменена същата като незаконосъобразна и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди прекратяването на трудовия договор длъжност; да бъде осъден ответника, на оси. чл. 225, ал. 1 от КТ, да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконосъобразното прекратяване на трудовия ми договор за период от 02.07.2025 г. до 02.01.2026 г. в размер на 11880.90лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане; да бъде осъден ответника на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ да й заплати обезщетение за неизплатен годишен платен отпуска за 2024 г. за 1 /един/ ден в размер на 104 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Претендират се направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по 5 делото, чрез представляващия *** И. Ц., който счита исковата молба за допустима и неоснователна. Изложени са доводи, че при уволнението на ищеца са спазени всички изисквания на закона.

Твърди се, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, обективирано в трудов договор №***/***г., по силата на който ищеца И. И. е изпълнявала трудови функции в представляваното от ответника *** Плевен. Твърди се, че при започване на работа в *** Плевен, на ищеца е била връчена длъжностна характеристика за заеманата, съгласно трудовия договор, длъжност „***“.

Изложени са доводи, че на ***г. на ищеца е връчено ***/***г., с което лицето е предизвестено, че след изтичане на срока по чл.326, ал.2 от КТ ще се прекрати трудовото правоотношение, възникнало съгласно трудов договор №РД – ***/***г.

Твърди се, че на ***г. на ищеца е връчена Заповед № ЧР – ***/***г. на ***а в *** Плевен, с която трудовото правоотношение е прекратено, като правното основание на издаването й е чл.328, ал.1, предл.2 от КТ – съкращаване на щата.

Ответникът счита, че правомерно и в съответствие на установените правила, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца и обжалвана заповед е законосъобразна.

Излага доводи, че в случая към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице утвърдено ново щатно разписание, респ. е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на посоченото в заповедта основание.

Развити са доводи, че *** – Плевен е териториално поделение на *** *** /*** ***/, което териториално поделение самостоятелно наема работници.

Изложени са доводи, че *** на *** *** приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения, като поделенията се ръководят и представляват от своя ***, като са и работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.