Определение № 626 от 03.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Варна, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501347 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилите въззивни жалби, както следва:

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 261961/12.04.2024 г. от М. И. К. чрез адв. П.П., против решение №260015 от 16.03.2024г. по гр.д. № 10345/2019г. на 31-ви състав на ВРС, с което се допълва решение № 260086 от 21.12.2023 г. по гр. дело № 20233110110345 по описа за 2019г. на 31-ви състав на ВРС на основание чл. 250 ГПК, като е отхвърлен предявения иск за делба на втори етаж със самостоятелен вход със застроена площ от 78кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи и тераса със застроена площ 19.20кв.м., находящ се в сградата с идентификатор ***, в имота с индентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна, при квоти от по 1/2ид.ч. за всеки един от съделителите М. И. К. и Н. М. И. и е оставена без уважение молба вх. № 260079/10.01.2024г. от М. И. К., в частта за поправка на очевидна фактическа грешка относно квотите при които е следвало да бъде извършена делбата.

Смята, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в разрез с доказателствата по делото. Твърди, че в първоинстанционното производство по гр. дело № 10135 по описа за 2019 г. на ВРС не е изготвен проектодоклад, който да съдържа обстоятелствата визирани в чл. 146, ал. 1-4 ГПК, като по този начин съдът не е съдействал за ориентиране на страните при упражняване на правата им, поради което страните не са разбрали какво се иска и с какви доказателства разполагат.

Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което неправилно не е допусната делба на втори етаж в сградата с идентификатор ***, както и че не са включени в новообразуваното производство исковете по чл. 124 ГПК, описани в исковата молба и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане , започващо от начален стадий. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. М. И., чрез адв.

Д.М., в който оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Твърди, че съществува съществено разминаване между фактическото положение и представеното по делото относно процесните имоти. Сочи, че са неоснователни оплакванията, че ВРС 1 неправилно е ориентирал страните. Държи на постигнатото между страните споразумение.

Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд с указания за правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. В условията на евентуалност се моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде утвърдено постигнатото и подписаното между страните споразумение по гр. дело № 15136 по описа за 2018г. и гр. дело №10345 по описа за 2019г. и двете по описа на 31-ви състав на Варненски районен съд. В условията на евентуалност моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде установено, че Н. И. е придобила на основание чл. 79 ЗС по давност сграда с идентификатор *** и е установила върху целия имот фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. Претендира присъждане на разноски.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 260370/01.02.2024г., уточнена с молба вх. № 260714/27.02.2024г. от Н. М. И., чрез адв. Д.М., против решение № 260086/21.12.2023г. по гр.д. № 10345/2019г. на 31-ви състав на ВРС,, постановено по гр. дело № 20233110110345 по описа за 2019г. на 31-ви състав на ВРС, с което е допусната делба на следните недвижими имоти: сутеренен етаж с площ от 77кв.м. находящ се в гр.Варна, ул. „Антон Страшимиров“ №6 и първи етаж над него също с площ от 72 кв. м. находящи се в сграда с идентификатор *** в имот с идентификатор *** при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите М. И. Ковачев ЕГН ********** и Н. М. И. ЕГН **********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание дарение и наследяване, на осн. чл.34, ал.1 от ЗС.

Смята, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, непълно, неизследвано във всички аспекти на предявените искове и несъобразено с отговора, претенциите и исканията на ищеца и ответника. Вярно е, че няма произнасяне за втория етаж от сградата с идентификатор *** и сградата с идентификатор ***, ако се приема, че е самостоятелен обект, а не вход към сутеренния етаж, както е възразила.

Твърди, че сграда с идентификатор *** не съществува. Излага, че сутеренния етаж с площ от 72 кв. м., по отношение на който се иска делба няма самостоятелен вход. Сочи, че първоинстанционното производство е инициирано по непрецизиран иск и с това е било ограничено правото на защита. Счита, че съдът неправилно е приел представеното от страните по делото споразумение за признание на иска. Допуснати са множество процесуални нарушения. Изготвената от в.л. Ангелов експертиза е непълна, повърхностна и непрофесионално извършена. Не са обсъдени твърденията, че сграда с идентификатор *** е изцяло собственост на Н. И..

Излага, че съдът многократно е игнорирал депозираните искания и доказателства. Твърди се несъответствие по установеното по делото, фактическото състояние на имота и кадастралните регистри.

Моли за връщане на делото за допълнително разглеждане от друг състав на Варненски районен съд. Същевременно се моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде утвърдено постигнатото и подписаното между страните споразумение по гр. дело №15136 по описа за 2018г. и гр. дело №10345 по описа за 2019г. и двете по описа на 31-ви състав на Варненски районен съд. В условията на евентуалност моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде установено, че Н. И. е придобила на основание чл. 79 ЗС по давност сграда с идентификатор *** и е установила върху целия имот фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. Претендира се присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. И. К., чрез адв. П.

П., с който се изразява становище за необоснованост на въззивната жалба и неясен петитум.

Моли се да бъде отхвърлена въззивната жалба или да бъде спряно делото до 2 произнасянето на съда по допуснатата очевидна фактическа грешка, ако бъде прието, че е налице. И тази страна претендира разноски.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 261822/05.04.2024г., уточнена с молба вх. № 262050/18.04.2024г., вх. № 262405/23.05.2024г., както и молба вх. № 2447/02.10.2024г. и молба вх. № 26244/21.10.2024г. от Н. М. И., чрез адв. Д.М., против решение № 260015/16.03.2024г. по гр.д. № 10345/2019г. на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която е допълнено решение № 260086 от 21.12.2023 г. по гр. дело № 20233110110345 по описа за 2019г. на 31-ви състав на ВРС на основание чл. 250 ГПК, като е отхвърлен предявения иск за делба на втори етаж със самостоятелен вход със застроена площ от 78кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи и тераса със застроена площ 19.20кв.м., находящ се в сградата с идентификатор ***, в имота с индентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна.

Смята, че първоинстанционното решение № 260015/16.03.2024г., постановено по гр. дело № 20233110110345 по описа за 2019г. на 31-ви състав на ВРС е неправилно, необосновано, непълно, неизследвано във всички аспекти на предявените искова и несъобразено с отговора на исковата молба, претенциите и исканията на ищеца и ответника.

Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде върнато делото за допълнително разглеждане от друг състав на Варненски районен съд.

Същевременно моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде утвърдено постигнатото и подписаното между страните споразумение по гр. дело №15136 по описа за 2018г. и гр. дело №10345 по описа за 2019г. и двете по описа на 31-ви състав на Варненски районен съд. В условията на евентуалност моли за отмяна на решението и постановяване на друго, съгласно което да бъде установено, че Н. И. е придобила на основание чл. 79 ЗС по давност сграда с идентификатор *** и е установила върху целия имот фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор от М. И. К..

Постъпила е най-сетне и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 262016/21.08.2025г. от Н. М.

И., чрез адв. Д.М., против решение № 260017/25.07.2025г. по гр.д. № 10345/2019г. на ВРС, 31-ви състав. И това решение е неправилно, необосновано, непълно, неизследвано във всички аспекти на предявените искове, несъобразено със становището на страните.

Допусната е делба на гараж от 98кв.м., с лице към ул. „Антон Страшимиров“, обхващащ изцяло площта на селскостопанската сграда с площ от 24 кв.м. с идентификатор *** и част от жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, цялата с площ от 86кв.м. Искането на М. И. К. е било за допълване на решението за делба с гараж с идентификатор ***, находящ се към ***. Той смята това за гараж с площ от 15.00кв.м., а тя-за вход към приземния етаж.

Иска се делото да бъде върнато на ВРС за допълнително разследване от друг състав.

Иска да бъде допусната експертиза на сграда с идентификатор ***, като вещото лице даде отговор дали е самостоятелен гараж или е вход за сутеренния етаж на сградата с идентификатор ***. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

С уточняваща молба № 262102/10.09.2025г. уточнява, че иска делба на всички сгради в дворното място с идентификатор ***., като съдът даде отговор на всички поставени до момента въпроси.

С уточняваща молба вх. № 262200/26.09.2025г. страната, въпреки предоставената й възможност коментира решение № 260086/21.12.2023г. по гр.д. № 10345/2019г. на ВРС и заявява, че жалбата е за частта, относно делбата на сграда на два етажа и сутеренен етаж с идентификатор ***, която е придобила по давност. Моли се за постановяване на 3 решение, че собственик на сградата с идентификатор *** е тя-Н. И., придобила я по давност, като е владяла сградата явно, спокойно и с намерение за своене, се е държала като собственик, като е полагала грижи за имота. М. К. живее в САЩ от 1990г. и до смъртта на баща си не е посещавал имота.

В писмен отговор М. И. К., чрез адв. П.П. се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

По отношение на последно докладваната въззивна жалба настоящият състав намира, че следва да бъде прието, че същата е насочена срещу решение № 260017/25.07.2025г. по гр.д. № 10345/2019г. на ВРС, в частта, в която е допусната делба на гараж с площ от 98.00кв.м., с лице към ул. „Антон Страшимиров“, обхващащ площта на стопанската постройка от 24кв.м. с идентификатор *** и част от жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, цялата с площ от 86кв.м., доколкото още с въззивната жалба са наведени конкретни оплаквания и въпруки двукратно дадената от първоинстанционния съд възможност, въззивникът жалбоподател не е направил уточнение, че оспорва посоченото първоинстанционно решение и в частта относно дворното място. В тази част следва да бъде прието, че първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Така, след множество уточнения, следва да бъде прието, че въззивният съд е сезиран с четири въззивни жалби:

Първата от тях е ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 261961/12.04.2024 г. от М. И. К. чрез адв. П.П., против решение №260015 от 16.03.2024г. по гр.д. № 10345/2019г. на 31-ви състав на ВРС, в частта в която е допълнено решение № 260086 от 21.12.2023 г. по гр. дело № 20233110110345 по описа за 2019г. на 31-ви състав на ВРС на основание чл. 250 ГПК, като е отхвърлен предявения иск за делба на втори етаж със самостоятелен вход със застроена площ от 78кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи и тераса със застроена площ 19.20кв.м., находящ се в сградата с идентификатор ***, в имота с индентификатор *** по КК и КР на гр. Варна и в частта, в която е оставена без уважение молба вх.