Определение № 671 от 05.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. Варна, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20203100901066 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ и е образувано по възражение с вх.№ 5880/07.03.2023г. от кредитора с прието вземане „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, ЕИК 201815853, със седалище и адрес на управление: гр.Игнатиево, ПИ No 000518 – Птицеферма, представлявано от М. Ж. А. Т. управител, действащ чрез адв. К. Н. от АК – Варна, допълнено с възражение с вх. No 6246 / 10.03.2023г., депозирано чрез управителя на „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД - С. К., срещу прието от синдика вземане на кредитора Н. Ч. З., ЕГН **********, за сумата от 34 224,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021г. с предмет отменителен иск по договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020г., сключен между „Нур Пиле“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, за което е съставен и допълнителен списък No 2 на приетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТР под № No 20230308081127.

Възражението е основано на следните твърдения: На първо място се сочи, че вземането било предявено извън преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 от ТЗ. На следващо излага, че с определение от 14.10.2021г. съдът по несъстоятелността бил разрешил А. А., в качестовото му на синдик „Нур пиле" ЕООД /н./ да упълномощи адвокат Н. Ч. З. от АК - Пловдив, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Д-р Петър Берон", № 5, ет. 2, за изготвяне 1 на искова молба, подаването й и осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция по отменителен иск с предмет Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен между несъстоятелния длъжник и «Катар Мениджмънт Ейджънси» ЕООД, при минималното възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в размер на 34224.70 лв.. Със същото определение на синдика било указано, че със следващия месечен отчет, следва да представи копие от сключения договор за правна защита и съдействие. С молба вх.№ 21669 от 26.10.2021г. освободеният синдик бил представил в едно с отчета за дейността и сключения от него договор за правна защита и съдействие. От представеният по делото договор за правна защита се установявало, че същият бил сключен в нарушение на даденото от съда разрешение, като страните уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 34 224,70 лева, платимо в 10 дневен срок. Сочи, че даденото от съда разрешение било единствено за упълномощаване на Н. З. да изготви и подаде искова молба и да осъществи процесуално представителство пред първа инстанция, като за целта сключи договор за правна защита и съдействие, но не и да уговоря размера на възнаграждението и периода за заплащането му. Временният синдик не бил отправял до съда искане за одобряване на размер на адвокатско възнаграждение, респ. съдът не се бил произнесъл по присъждането и дължимостта на сумата от 34 224,70 лв.. Точно обратното съдът бил оставил без уважение искането за изплащане на тази сума. Възразява още, че Н. З. не бил осъществил защита и процесуално представителство по т.д.№ 765/2021г. на ВОС. Кредиторът Н. З. не бил представлявал ищецът в производството по т.д.№ 765/2021г. на ВОС, не бил претендирал разноски и такива не му били присъждани като дължими. Отделно, срещу решението на съда по т.д.№ 765/2021 г. по описа на ВОС била подадена въззивна жалба, следователно решението на ВОС не било влязло в законна сила. Тъй като производството по отменителния иск било висящо, то не можело и не следвало да бъдат приети като съществуващи вземания на Н. З. за разноски в размер на 34 244,70 лева. Счита, че Н.опустимо било и с приемането на тези разноски се правел опит да се заобиколи настъпилата преклузия за претендирането на сторени в производството разноски, с каквато възможност била разполагала страната до приключване на устните състезания в първоинстанционното производството. Нещо повече, с включването на тези разноски в 2 допълнителен списък № 2 кредиторът «Катар Мениджмънт Ейджънси» ЕООД бил лишен от възможността да възрази, както по отношение основателността и дължимостта им, така и по отношение размера им. Твърди, че не била налице документална обоснованост на предвиденото в договора плащане по арг. от чл.6 ал.5 вр.ал.1 от ЗСч. Вземането на Н. З. нито било одобрено от съда, нито било установено с влязло в сила решение, като същото не било отразено в търговските книги и в счетоводството на длъжника, като възразява, че вземането понастоящем съществува. Доколкото договорът за правна защита и съдействие не бил обективиран в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри, а е вписано на лист, който нямал индигирани копия и не съдържал реквизитите на първичен счетоводен документ, този представен пред съда по конкретното дело документ дори да представлявла разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение, не можел да обвърже съда и съответно страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, при преценката за законосъобразно на същото. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приемел, че така претендираното вземане следвало да бъде включено в допълнителния списък, то възразява, че доколкото вземането било възникнало след влизане в сила на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, то същото попадало в приложното поле на чл. 616, ал.2, т.4 от ТЗ и съответно било с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.7, а не по т.З, както неправилно е приел синдикът.

С допълнението към възражението се сочи, че съдът по несъстоятелността е изразил становище, че веднага след даденото с с Определение № 1339/14.10.2021 г. разрешение, съдът по несъстоятелността бил преценил, че с оглед обстоятелството, че предметът не е изпълнен и адвокат А. А. - освободен синдик на Hyp Пиле, е адвокат и синдик, необосновано би било заплащане на възнаграждение, на втори адвокат, за действия, които влизат в задължението на адвокат и синдик А. А., за които последния получава и месечно възнаграждение. С Разпореждане № 4869 /08.11.2021г. ОС-Варна, което не подлежало на обжалване, съдът по несъстоятелността бил забранил заплащане на възнаграждението.

Установявало се, че се целяло увреждане на кредиторите, предвид факта, че адвокат-синдик (адв. А. Л. А.), упълномощава друг адвокат, от неговата 3 кантора (адв. Н. Ч. З.), като се целяло задължението за заплащане на суми, да бъде привилегировано, пред останалите вземания, а именно да се нареди, в чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ - разноски по несъстоятелността. Не били представени доказателства за изпълнение на трите условия за изпълнение на предмета на договора, във вр. с определеното от съда възнаграждението, а именно: Изготвяне на искова молба; Подаването на исковата молба;

Осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция по отменителния иск. Счита, че предметът на ДПП не можел да се счита за изпълнен. Представят се писмени доказателства, които съдът да приеме.

В съдебно заседание за несъстоятелния длъжник се явява процесуален представител, който поддържа възражението и моли съда да го уважи.

В срока по чл. 690 ал.2 от ТЗ, от постоянния синдик Ц. М. е постъпило писмено становище, с което сочи, че възражението е основателно. Твърди, че вземането на Н. З., което било включено в списъка с приети вземания не му се дължи. Адвокат Н. З. бил упълномощен представител по т.д. № 765/ 2021 г. по описа на ОС – Варна, като упълномощаването било сторено от предходния синдик на дружеството - А. А., съобразно определение № 1339/ 14.10.2021 г.

Сочи, че съобразно Търговския закон синдикът е този, който следва да участва лично в съдебни дела, респ. да води искове, да представлява длъжника и други, като само по изключение, разпоредбата на чл. 660 от ТЗ предвижда възможност за упълномощаване на трети лица с част от функциите на синдика. При искане за подобно упълномощаване, обаче синдикът следвало да съобрази дали може да си „позволи" подобно упълномощаване, при това при условия и по ред, които да не увреждат интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност. В конкретния случай, упълномощаване на адвокат не било и необходимо, доколкото бившият синдик А. А. притежавал юридическо образование, а в същото време самият упълномощен адв. Н. З. не бил участвал активно в провежданите по делото открити съдебни заседания, поради което всъщност неясно оставало в какво точно се изразявала необходимостта от неговото упълномощаване. Допълва, че ако синдикът е счел за необходимо упълномощаване на друг процесуален представител по делото, предвид обстоятелството, че същото се развива в Окръжен съд - Варна, а адресът на синдика е в гр. Пловдив, то логично би било упълномощеният представител да развива дейност преимуществено в гр.

Варна, с оглед по-добрата комуникация със съда. Видно от данните по делото, 4 обаче и избраният процесуален представител адв. Н. З. също бил с адрес на кантората си в гр. Пловдив.

В съдебно заседание синдикът не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа вече изразеното от него и моли вземането да бъде изключено от списъка.

От страна на кредитора с оспорено вземане е депозирано писмено становище. В насроченото съдебно заседание кредиторът не се явява и не се представлява. Излага, че с Определение № 1339/14.10.2021 г., постановено по т.д. № 1066/2020г., по описа на Варненски окръжен съд, Търговско Отделение било дадено разрешение на синдика на „Нур Пиле“ ЕООД, ЕИК 203622618 за упълномощаване на адвокат по повод иницииране и провеждане на съдебно производство по отменителен иск с предмет Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен между несъстоятелния длъжник и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД. От текста на цитираното Определение на съда били изводими параметрите на овластителната сделка, както и на договорното правоотношение уреждащо правата и задълженията на изпълнител и възложител. По силата на Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г., сключен със временния синдик на несъстоятелното дружество, било възложено инициирането на исково производство, чрез изготвяне и предявяване на искова молба, както и осъществяването на процесуално представителство по образуваното дело при договорено възнаграждение, в размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Договореното възнаграждение възлизало на сумата от 34 224,70 лева, платими по банков път в десетдневен срок, считано от подписването на договора. В изпълнение на дадените от Съда указания копие от сключения договор за правна защита и съдействие бил представен от синдика с последващия месечен отчет. По повод депозираната искова молба било образувано т.д. № 765/2021 г., по описа на Окръжен съд - Варна, приключило с Решение № 583 от 20.12.2022 г., с което бил уважен предявеният иск с основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Вземането за неизплатено адвокатско възнаграждение било предявено и съответно включено от постоянния синдик на дружеството в допълнителен списък № 2 на приетите вземания. Оспорва възражението. Сочи, че действително съдът бил оставил без уважение искането за изплащане на адвокатско възнаграждение на конкретния етап, но не защото било прието, че такова не се дължи. Резолюцията на съда касаела 5 искането от синдика за разпореждане със средства за покрИ.е на разноски в несъстоятелността и не представлявала съждение за дължимостта на вземането, предявено по реда на глава 43 от ТЗ. На следващо място, посочените общи положения по отношение на дължимостта на разноски в съдебно производство не били меродавни в настоящия случай. Задължението на несъстоятелното дружество произтичало от сключения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ заплащането на възнаграждението било авансово и платимо към сключване на договора, но можело да бъде разсрочено на вноски. Съгласно чл. 4 от същата разпоредба когато клиентът се откажел без основателни причини от сключения договор, клиентът дължал заплащане на пълния размер на възнаграждението, което било уговорено. Не било вярно и твърдението за неосъществена правна защита и съдействие по т.д. 765/2022 г.

Разпечатката съдържа 15 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97ac3ff3-367b-466c-814f-1b052e59603c