Решение № 1290 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100501367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11475/12.06.2024 г., допълнено с Решение № 18935/21.10.2024 г. по гр.д. № 43374/2023 г. по описа на СРС, 69 състав Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД по исковете с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 345,18 лева, представляваща регресно вземане на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Рено Колеос“ с рег. № ********, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2020 г. в гр.

София на бул. Ботевградско шосе при връзка със Скоростна северна тангента, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГРК сумата от общо 860 лева – разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 233983/17.07.2024 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че от събраните по делото писмени доказателства не се установявало, че е сключен застрахователен договор при общи условия, поради което останал и недоказан 1 застрахователния риск. Освен това, мястото на произшествието не било посетено от представители на КАТ-Пътна полиция, поради което и съставения протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила относно механизма за настъпването на ПТП, нито за вредите по МПС. Протоколът бил непълен и противоречив и бил в противоречие с подаденото заявление до застрахователя. Не бил съставен снимков материал. Освен това, понятието „предвидимо препятствие“ следвало да се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно състояние или е обозначено. Агенция „Пътна инфраструктура не била уведомена за такава неравност. Нямало свидетели на ПТП и снимков материал не бил изготвен. Оспорва механизма за настъпване на ПТП. Поддържа, че ищецът не е установил покритите рискове, както и изключените рискове съобразно приложимите към застрахователния договор общи условия. Неправилно съдът бил приел, че АПИ носи отговорност за настъпване на ПТП, тъй като не било изпълнено задължението да поддържа пътя в състояние, което да осигурява безаварийното движение на пътните превозни средства. По делото не било установено да е налице неизпълнение на възложените от закона задължения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 233983/17.07.2024 г, подаден от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 43374/2023 г. по описа на СРС, 69 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД против Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 16.09.2020 г. е настъпило ПТП, при което е увредено МПС „Рено“ с рег. № ********, управляван от А.Т.М. и собственост на ДСК Лизинг АД. Причина за настъпване на ПТП било попадане в 2 необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр.

София, бул. „Ботевградско шосе“ връзка със Северна скоростна тангента, вследствие на което били нанесени щети. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1816681 от 16.09.2020 г. Поддържа, че процеснитя път бил част от републиканската пътна мрежа и в тази връзка, съгласно чл. 19, ал.

1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, се управлявал и поддържал от ответника. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил Рено с рег. № ******** бил застрахован в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по силата на сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, сключена със застрахователна полица № 4704170200008350 със срок на валидност от 06.12.2017 г. до 06.12.2022 г., ведно със застрахователна полица № 4704170200008350/3 със срок на валидност до 06.12.201906.12.2020 г. Посочва, че по заявление на представител на собственика на автомобила било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 345,18 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който заявява, че оспорва предявени иск.

Поддържа, че не е установено настъпване на ПТП, тъй като съставеният протокол не установява настъпване на ПТП. Не било установено наличието на дупка на пътното платно, тъй като не бил представен снимков материал. Не можело да се установи дали водачът е спазил задълженията си за движение със съобразена скорост. Въвежда възражение за съпричиняване. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно – автотехническа експертиза.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в резултат на настъпилото на 16.09.2020 г. ПТП са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и че то е в резултат на неизпълнение на задължения от страна на ответника да осигури условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

Правилно и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Т.М. и приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза, съдът е приел, че на16.09.2020 г. около 15.40 часа лек автомобил Рено Колеос с рег. № ******** се движи по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от Околовръстен път към с. Чепинци и в района на връзката със „Северна скоростна тангента“, превозно средство преминава през необезопасена дупка на пътното платно. Установява се, че щетите по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.03.2022 г. произшествие. Вещото лице е определило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил Рено с рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 345,20 лева.

Неоснователен е доводът на въззивника, че по делото не се установявал 4 механизма за настъпване на ПТП. В конкретния случай, освен събраните писмени и гласни доказателства е изготвено заключение на съдебноавтотехническа експертиза, от които се установява, че застрахователното събитие е настъпило по описания в исковата молба начин, а именно, че на пътното платно на републикански път е имало неравност - дупка. Не са събрани по делото доказателства, които да опровергават тези фактически изводи на съда, поради което и правилно в обжалваното решение е прието, че застрахованият автомобил е увреден по описания в исковата молба начин.

Неоснователни са доводите на въззивника, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, тъй като мястото на ПТП не било посетено от служители на КАТ – Пътна полиция. Това обстоятелство е установено от самия протокол, в който е посочено, че мястото е посетено от съставителя на протокола, както и от показанията на разпитания свидетел.

Освен това, за установяване на механизма на ПТП не е необходимо представяне на съставен от КАТ – Пътна полиция протокол, както и снимков материал. Това е така, доколкото в конкретния случай, застрахованият автомобил не е увреден от друг автомобил, а е попаднал на неравност на пътното платно. Освен това, протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила по отношение на механизма за настъпване на ПТП и доколкото по делото са събрани гласни доказателства относно релевантните факти за настъпване на произшествието, то и правилно съдът е приел, че вредите са настъпили по описания от ищеца начин.

Правилно в мотивите си съдът е обсъдил и доказателствената стойност на заявлението на собственика на застрахования автомобил, в частта, в която е описан механизмът за ПТП, като е кредитирал показанията на разпитания свидетел, които кореспондират и с приетото по делото заключение на съдебноавтотехническа експертиза.

Неоснователни са доводите на въззивника, че не се установява ищецът да е страна по застрахователно правоотношение с предмет застрахования автомобил. По делото е приета застрахователна полица

№

4704170200008350/05.12.2017 г., с която между „ДСК Лизинг“ АД и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е сключен договор, по силата на който застрахователят е поел задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при 5 настъпване на определен риск. В полицата е посочено, че покритието на застраховката е Пълно каско. По делото са представени и приложимите към договора Общи условия, от които се установява, че пълно каско включва задължението на застрахователя да покрие щети, причинени от застрахователни събития като ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство или други материални щети, което включва и процесното събитие. В рамките на настоящото производство ищецът не е имал задължението да установява наличието на изключени рискове, като липсват и уговорки, че застраховката не покрива вреди на гумите на автомобила.

За ищеца е възникнало и материалното право да встъпи в правата на увреденото от ПТП лице, тъй като от представените по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно, че застрахователното обезщетение е платено. Следователно са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, тъй като е налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно неизвършването й. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища чрез своите служители. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Поради което и отговорност за вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на задължението за поддържане на пътя от служители на ответника, носи Агенция „Пътна инфраструктура“.