Решение № 49 от 02.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Благоевград, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20241200900094 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 6166/07.5.2024 година, подадена от „С.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес: с. П., представлявано от Д.И., чрез юрк. П. Д., против „Е.П.Д.Т.“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр. П. представлявано от П.Х.П..

Твърди се в исковата молба, че между страните са съществували търговски отношения, изразяващи се в извършване на транспортни услуги по релации страни членки на Европейското Икономическо Пространство с хладилни товарни автомобили, собственост или наети от ищцовото дружество при условия за плащане до 30 дни от датата на издаване на фактурата. Сочи се, че дружеството ответник не е изплатило дължимия се остатък в размер на 48 676.69 лева с ДДС за извършените през месец февруари и март 2023 година тринадесет броя транспортни услуги, за които са издадени описаните в исковата молба 13 /тринадесет/ броя фактури. Твърди се, че са провеждани многократно разговори с управителя на ответното дружество, но до плащане на задължението така и не се стигнало.

При поддържане на фактически твърдения в тази насока се обосновава правен интерес от предявяване и поддържане на осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55 732,57 лева, от които 48 676,69 лева с ДДС – главница и 7055,88 лева – лихва за забава.

В срока за отговор по чл. 367 от ГПК такъв е депозиран от ответника. С него се оспорва претенцията по основание и по размер. Навежда доводи за неоснователност и недопустимост на предявения иск. Твърди, че вземането на ищеца не съществува, тъй като било погасено по давност. Сочи, че в случая е приложима Конвенцията за договора за 1 международен превоз на стоки /CMR/. Сочи се, че съгласно чл.32, ал.1 от Конвенцията, исковете, респективно вземанията свързани с превози, подчинени на тази конвенция /както е в случая/, се погасявали с изтичането на едногодишен давностен срок, който тече според б.

„в“ – от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор.

Посочената разпоредба изключвала приложението на чл.110 и следващите от ЗЗД. Правото на иск за заплащане на процесните фактури било погасено най-късно на 7.5.2024 година.

В изпълнение на процедурата по чл. 372 от ГПК, съдът е предоставил възможност на ищеца да подаде допълнителна искова молба, като в указания двуседмичен срок такава е постъпила. Оспорват се възраженията на ответника за погасяване по давност на предявения иск. В тази връзка, се сочи, че давността е прекъсната с подаване на искането за допускане на обезпечение на иска на 23.4.2023 година. Също така посочва, че на основание чл. 32, ал. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки едногодишната погасителна давност започва да тече след изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на договора. Предвид началната дата на неизплатените фактури - 18.2.2023 г., като заявката по тях е 5 дни преди датата на издаване на фактурата, излага съображения, че давностния срок за предявяване на иска не е изтекъл.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа чиято анализ поотделно и в съвкупност и по аргумент от разпоредбата на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за следното за установено от фактическа страна:

От анализа на събраните по делото писмени доказателства – 13 /тринадесет/ броя фактури, 13 /тринадесет/ броя заявки-договори, 13 / тринадесет / броя товарителници, съобразени с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Страните по делото са търговски дружества. В периода от 18.2.2023 година до 8.3.2023 година, ищецът е осъществил възложени от ответника превози на товари, предоставени от последния, като за всяка една от извършените сделки са издадени 13 броя данъчни фактури на обща стойност 48 676,69 лева /с ДДС/ както следва: Фактура №1137/18.2.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 3 051,10 лева.

Във фактурата е посочено за извършването на транспортната услуга е направена заявка с №970598. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1138/22.2.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 2 980,68 лева.

Във фактурата е посочено за извършването на транспортната услуга е направена заявка с №972165. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1139/23.2.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Р. с товарен автомобил * за сумата от 5 632,79 лева;

За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 23.2.2023 г. и дата на разтоварване 25.2.2023 г. от 06:00-09:00 часа . За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1140/24.2.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 3 520,49 лева. За извършването на 2 транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 23.2.2023 г. и дата на разтоварване 24.2.2023 г. от 06:00-09:00 часа. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1141/28.2.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 1 877,60 лева. Във фактурата е посочено за извършването на транспортната услуга е направена заявка с №974440. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1143/1.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 3 520,49 лева. За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 28.2.2023 г. и дата на разтоварване 1.3.2023 г. от 06:00-09:00 часа. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1144/1.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Б. до Г. с товарен автомобил * за сумата от 1 877,60 лева.

За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 21.2.2023 година и дата на разтоварване 22.2.2023 година от 06:00-09:00 часа. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1145/2.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 4 341,94 лева. За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 25.2.2023 година и дата на разтоварване 28.2.2023 година от 06:00-09:00 часа. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките, издадена на 25.2.2023 година; Фактура №1146/2.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 1 807,19 лева.

За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 02.3.2023 година и дата на разтоварване 3.3.2023 година от 06:00-09:00 часа.

За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките, издадена на 2.3.2023 година; Фактура №1147/3.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Р. с товарен автомобил * за сумата от 4 224,59 лева.

За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 2.3.2023 година и дата на разтоварване 4.3.2023 година от 06:00-09:00 часа.

За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките, издадена на 2.3.2023 година; №1148/3.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Р. с товарен автомобил * за сумата от 4 224,59 лева.

За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 4.3.2023 година и дата на разтоварване 6.3.2023 година от 06:00-09:00 часа.

За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките, издадена на 4.3.2023 година; Фактура №1149/5.3.2023 година на стойност 5 632,79 лева; №1150/8.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Р. с товарен автомобил * за сумата от 5 984,84 лева. За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 7.3.2023 година и дата на разтоварване 9.3.2023 година от 06:00-09:00 часа. За извършения превоз е съставена и 3 международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките, издадена на 7.3.2023 година.

От показанията на свидетеля Г.Б.И., се установява, че същият се занимава изцяло с дейността на фирмата, която е собственост на сестра му. С ответната страна са имали търговски отношения от две години. Свидетелят лично е участвал в договорката с ответника, като е било договорено три месеца след извършения транспорт да бъдат заплатени фактурите. Заявките получавали по имейл или по телефона. Възнаграждението /навлото/ било посочено в заявките, цената била фиксирана. Фактурите се издавали веднага след извършения транспорт и се изпращали най-често по куриер. Счетоводителите правели справки в НАП дали същите са осчетоводени. Въпреки проведените срещи с управителя на дружеството относно плащанията по фактурите, не получили плащане. Правени са и опити за постигане на споразумение след завеждане на делото, но неуспешни. Управителят на ответното дружество не се оплаквал от транспорта, нито е имал възражения за изгубен или нарушен товар. В ЧМР-та не е имало забележки от страна на получателя на стоката.

Съдът след преценка на показанията на свидетеля по реда на чл.172 ГПК кредитира същите като обективни, последователни, подробни, логични, като същите не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка се доказва от анализа на доказателствената съвкупност.

Въз основа на приетото за доказано от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени обективно съединени осъдителни искови претенции – главна - с правна квалификация чл.372, ал.1 от Търговския закон във връзка с с чл.4 и чл.6,§ 2, б. „и“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки(CMR) и акцесорна с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното от ответника възражение за погасителна давност е такова с правна квалификация чл.32, ал.1, изречение първо от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки(CMR).

Предявените искови претенции са допустими като заявени от лице, което твърди и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по същество.

Заявеното от ответника възражение за погасителна давност се отнася до основателността на исковата претенция, като не засега нейната допустимост.

Възражението на ответника за изтекла едногодишна давност-специална по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ е неоснователно. Вярно е, че давностният срок по чл.32 от Конвенцията засяга само преките искове между превозвач и товародател, но същият касае основателността на претенцията и следва да се разгледа по същество.

4

По същество

По правната квалификация – предявени са осъдителни искове с правно основание чл.372, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.4 и чл.6,§ 2, б. „и“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки(CMR), като приложимият материален закон е Конвенцията CMR. В случая и двете страни не оспорват вида на сключените помежду им тринадесет неформални търговски договори за превоз на стоки с международен елемент, доколкото приемането и товаренето на стоките се осъществява в две различни държави. Именно това е критерият за приложение на специалния закон – Конвенцията, спрямо общия – за изпълнение на търговски договори – ТЗ или ЗЗД за неуредени случаи. Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ №1143 от 29.07.1972 година /ДВ, бр.61 от 5.8.1977 година/ в сила за Б. от 18.01.1978 година, тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Уредбата на превозния договор, съдържаща се в Конвенцията има императивен характер и когато са налице условията за нейното прилагане, посочени в чл.1, § 1 от Конвенцията, тя се прилага задължително за уреждане отношенията между страните по превозния договор. По въпроса кой е приложимият закон - Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) или Закона за задълженията и договорите при определяне срока на погасителната давност за вземания произтичащи от договор за международен автомобилен превоз на стоки Върховният касационен съд се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 81 от 27.05.2010 г. по т. д. № 851/2009 г. на I т. о., Решение № 249/2011 г. по т. д. № 55/2010 г. на II т. о. и Решение № 66/2011 г. по т. д. № 770/2010 г. на II т. о.