Решение № 9 от 20.01.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Сливница, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20211890200435 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. ВЛ. ИЛ., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0001869/26.07.2021 г., издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП.

В жалбата се посочва, че жалбоподателят не е получил заплащане за извършването на превоза на пътниците.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата.

Въззиваемата странаИзпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 27.03.2021 г., около 21:30 часа на ГКПП-Калотина, посока вход към България служителите при РД „Автомобилна администрация” – Т. Г. БР. и Д.

Г. ЦВ. по сигнал от служители на Гранична полиция извършили проверка на управлявания от жалбоподателя М. ВЛ. ИЛ. автомобил “Фолксваген”, модел “Транспортер” с рег. № **. Било установено, че автомобилът е собственост на Т.А.Ш.. Жалбоподателят пътувал от Германия за България. Заедно с жалбоподателя в автомобила пътували още 8 човека, между които и лицата АЛБ. СТ. Д. и АНДР. СЛ. Д.. Служители на гранична полиция – свидетелите 1

В.Б. и Л.Е. извършили беседа с тези лица, при което споделили на полицейските служители, че са заплатили на жалбоподателя 800 евро за пътуването. Жалбодателят не представил лиценз за извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози.

Актосъставителят Т. Г. БР. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Д. Г. ЦВ., съставил акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 № 288060/07.03.2021 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия жалбоподателят не направил възражения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началникът на ОО „Автомобилна администрация” е издадал и атакуваното наказателно постановление № 42-0001869 от 26.07.2021 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Т. Г. БР., Д. Г. ЦВ., В. Т.

Б. и ЛЮБЧ. ЕДР. ЕВТ., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение А-2020 № 288060/07.03.2021 г., сведения от 27.03.2021 г. на А.Д. и А.Д., протокол за сваляне и отнемане на предна регистрационна табела от 27.03.2021 г., заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., длъжностна характеристика, заповед № 589 от 31.01.2020 г., Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно 2 фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 09.08.2021 г., а жалбата е подадена на 16.08.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съотв. издали, двата процесуални документа.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е извършвал обществен международен превоз на пътници срещу заплащане, без издаден Лиценз за извършване на 3 международен превоз на пътници – лиценз на Общността. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Съгласно посочената разпоредба обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от ЗАвтП.

Според чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници и товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.

Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на РБългария и издава удостоверение по образец.

Така обсъдените по-горе законови норми обосновават извода, че обективен елемент от състава на административното нарушение е наличието на доказано осъществяване на обществен превоз на пътници или товари.

В ЗАвтП се съдържат легални дефиниции на понятието "обществен превоз" и "превоз на пътници". Съгласно т. 1 на § 1 на ДР на ЗАвтП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане.

"Превоз на пътници" съставлява дейност на физическо или юридическо лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. За да е налице състав на процесното административно нарушение е необходимо още извършването на обществен превоз на пътници да се осъществява без лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

По делото не се спори относно факта, че липсва такъв издаден лиценз, няма и удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

Спорът касае обстоятелствата, свързани с извършване на обществен превоз, срещу заплащане, както указва в приложимата нормативна уредба законодателят. В тежест на административнонаказващият орган е да установи по делото всички елементи от състава на вмененото на лицето деяниеадминистративно нарушение, а именно, че с конкретно описания автомобил, управляван от жалбодателя на 27.03.2021 г. на посоченото място, бил извършван обществен превоз на пътници, т. е. да се докаже, че на посочената дата и място, посредством превозното средство са превозвани пътници срещу 4 заплащане.

От събраните по делото гласни и писмени доказателство безспорно се установи, че жалбоподателят е извършвал превоз на 8 пътници, които са му заплатили сумата от 800 евро. Това се доказва несъмнено, както от писмените сведения на пътниците А.Д. и А.Д., така и от показанията на свидетелите В.Б. и Л.Е., които извършили беседа с тези пътници и пред които те заявили това обстоятелство. Ето защо по делото се установи извършено нарушение на чл.

6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Следователно законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По наказанието:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда административно наказание глоба от 2 000 лв. при първо нарушение за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на Европейските институции, от Закона за автомобилните превози и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен.

Съдът счита, въпреки липсата на изрично възражение в тази насока, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. Обществения превоз на пътници и товари е дейност, която засяга широк кръг от обществени отношения и същевременно представлява дейност с повишена опастност.