Решение № 3315 от 08.05.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София,

08.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен въззивен състав, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Йосифова в.гр.дело № 16301 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие, във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба подадена по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/, във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН от М.А.Б., против Решение № 51120/19.10.2018г., постановено по гражданско дело № 367/018г., по описа на

Софийският районен съд, Трето Гражданско отделение, 86-ти състав, с което съдът ОТКАЗАЛ ДА ИЗДАДЕ, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на М.А.Б. с ЕГН **********, срещу Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К.. ОСЪДИЛ е М.А.Б. с ЕГН **********, да заплати Държавна такса от 40 лева в полза на СРС и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева за всеки от ответниците-Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К..

Въззивникът М.А.Б. с ЕГН **********, чрез адв. Н. от САК, твърди, че атакуваното Решение се явява изцяло неправилно и необосновано. Постановено при неправилна преценка на доказателствата събрани пред първата инстанция. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение, като незаконосъобразно, и вместо това да постанови Решение по същество, като издаде заповед за защита от домашно насилие в полза на М.А.Б. и уважи подадената от него молба по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН.Оспорва първоинстанционото решение и в частта за присъдените разноски , за адвокатско възнаграждение, като счита, че е прекомерно.

Пред въззивната инстанция, въззивникът М.А.Б. не се явява и не се представлява. Не претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата

(въззиваемата страна в настоящото производство)- Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К., не се явяват , но се представляват пред въззивната инстанция от адв.Д.К. от САК, която е подала отговор на въззивната жалба с вх.№5193951/26.11.2018г.

Поддърж отговора и в открито съдебно заседание, като оспорва въззивната жалба и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за всеки един от въззиваемите. Представя и списък на разноските за пред въззивната инстанция.

Въззиваемите, чрез адв.К. твърдят, че въззивната жалба е неоснователна, незаконосъобразна и необоснована и искат от въззивния съд да остави същата без уважение. Считат, че обжалваното Решение е правилно, и законосъобразно, и изцяло съобразено с нормите на материалния закон и процесуалните правила, както и със събраните доказателства по делото.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано е по молба вх. № 8000013/04.01.2018г. по чл.8, т.1 ЗЗДН във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН, на М.А.Б., за защита от домашно насилие, респективно за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в негова полза срещу нейна полза срещу Н.К.К., негова съпруга и К.А.К. и М.Н.К. , родители на неговата съпруга.

Пред първоинстанционния съд , молителят твърди, че от страна на ответниците е осъществен акт на домашно насилие, на 06.12.2017г., и 07.12.2017г., около полунощ между 23.00ч.-00.30 часа в жилището находящо се в гр.Варна, ул.“********, в което живеели молителят, неговата съпруга и нейните родители/в едно домакинство/, по повод на направена забележка от страна на молителя за закъснението им възникнал пореден семеен скандал, при който ответниците се нахвърлили и започнали да го блъскат и дърпат за косата, а впоследствие го изхвърлят и от апартамента. Незабавно се обажда на свой приятел , за да търси съдействие, поради факта, че той не живее във гр.Варна и му е нужно съдействие от приятел. За случилото се незабавно отива в най-близкото полицейско управление в гр. Варна, а на следващия ден си прави преглед пред лекар от гр. Несебър и си изважда и медицинско удостоверение.

За това спречкване и изхвърляне на молителя от дома на родителите на неговата съпруга първоинстанционият съд е приел че не е налице домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Първоинстанционния съда приема, че въпросното спречкване е възникнало по повод тлеещи разногласия относно режима на лични отношения на бащата с децатаи относно упражняването на родителските права. Показанията на разпитаните свидетели не кореспондират с изложеното в депозираната от молителя Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

От представената по делото декларация по чл.9, ал.З ЗЗДН от М.Б. липсва подробно описание по време, място и начин, на извършеното от ответниците спрямо молителя домашно насилие на 06.12.2017г., и 07.12.2017г., около полунощ между 23.00ч.-00.30 часа , поради което съдътне я е възприел и като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2, т.З от ЗЗДН. Същата не се подкрепя и от разпитаните по делото свидетели.

След издаване на заповедтта за незабавна защита от 11.01.2018г., не са констатирани актове на домашно насилие.

Тази Заповед за незабавна защита е издадена от съда по реда на чл. 18 ЗЗДН, в закрито заседание, без участието на страните и само въз основа на твърденията в подадената молба, преценени от съда като съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта и е била да предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните опасности за молителката и нейното дете през времетраенето на делото до окончателното му решаване.

Издаването на Заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо действие за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се състезателен процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят твърденията в подадената молба.

В настоящия случай, обаче твърдените от молителят факти и обстоятелства не се доказват пред първоинстанционния съд, поради което издадената заповед за незабавна защита все пак е оказала своето превантивно действие.

Въззивникът

/молител пред първата инстанция/ - М.Б. не представя относимите към спора доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Безспорно е обаче, че въззивникът М.Б. , попада в кръга на лицата посочени в чл.З от ЗЗДН и на посочената дата на 06.12.2017г., и 07.12.2017г., около полунощ между 23.00ч.-00.30 часа в жилището находящо се в гр.Варна, ул.“********, в което живеели молителят, неговата съпруга и нейните родители/в едно домакинство/, по повод на направена забележка от страна на молителя за закъснението им възникнали пререкания и спречкване, което наложило и изваждането/изхвърлянето / на молителя от дома, което пререкание с роднините на неговата съпруга, правилно и обосновано от първоинстанционият съд не е възприето като акт със който е осъществен състава на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо молителя,от страна на неговите роднини-родителите на неговата съпруга.

Пред въззивната инстанция не се представиха доказателства, които да водят съда към изводи, различни от тези, направени от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на СРС в обжалваното решение и го потвърждава като законосъобразно и правилно.

По разноските.

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС) М.А.Б. с ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 37.50 лева.

Направено е искане, и е прудставен списък на разноските от страна на въззиваемата за 1200 лева за адвокатско възнаграждение на адв.Д.К.-по 400 лева за всеки един от въззиваемите - Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К., поради което М.А.Б. с ЕГН ********** следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН за заплащане на разноските по делото пред въззивната инстанция на въззиваемите - Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К., в размер на по 400 лева за всеки един, като съдът приема че така претендираните разноски не са прекомерни и са доказани със съписък на разноските и договор за защита и съдействие. При този изход на спора на ответника не се следват разноски.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 51120/19.10.2018г., постановено по гражданско дело № 367/018г., по описа на

Софийският районен съд, Трето Гражданско отделение, 86-ти състав, с което съдът ОТКАЗАЛ ДА ИЗДАДЕ, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на М.А.Б. с ЕГН **********, срещу Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К.. и е ОСЪДИЛ М.А.Б. с ЕГН **********, да заплати Държавна такса от 40 лева в полза на СРС и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева за всеки от ответниците-Н.К.К., К.А.К. и М.Н.К..

ОСЪЖДА

М.А.Б. с ЕГН **********, живущ ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд Държавна такса в размер на 37.50лева, а на Н.К.К., с ЕГН**********, К.А.К. с

ЕГН **********, и М.Н. К.ЕГН ********** сумата от 400 лева за всеки един от тях за направени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. .

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационни обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.