Решение № 260544 от 26.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13115/2019
- Вид
- Решение № 260544
- Подписан
- 26.01.2021
- Състав
- ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 13115 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 01.07.2019г. по гр.д. № 24327/2017г. Софийски районен съд, 31 състав признал за установено по предявения от Е.Б.Я., ЕГН **********, и А.М.Я., ЕГН **********, срещу „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД не е собственик на следните идеални части: 3.8249 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено обслужване от квартал 55а по регулационния план на гр. София, местността „Зона В-15, пробив Д.Н.и 0.2237 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено обслужване от квартал 55а по регулационния план на гр. София, местността „Зона В-15, пробив Д.Н.възложени на „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД с постановление от 17.06.2016 г. за възлагане на недвижим имот при публична продан по изп. дело № 20118410408651 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, и отхвърлил предявения от „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД срещу Е.Б.Я. и А.М.Я. насрещен иск за заплащане при условията на солидарност на сумата от 2 229.53 лв., представляваща претърпени вреди от ищеца по насрещния иск в резултат бездействие на ответниците по насрещния иск за изпълнение на поето от тях задължение с нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на „Бизнес център с две нива на подземни гаражи, кафе, магазини и офиси“ № 130, том VII, рег. № 4757, дело № 1233 от 2006г. от 18.12.2006г. на нотариус Ц.Д.. и от недобросъвестно предявяване на иск, ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78 ГПК „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД е осъдено да заплати на Е.Б.Я. и А.М.Я. разноски по делото в размер на 560 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по първоначалния и ищец по насрещния иск „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност. Решението било недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. Предвид петитума на исковата молба и допуснатите в хода на делото уточнения, ищците искали да се признае за установено, че ответникът не е собственик на кои да е 3.8249 % идеални части от процесния УПИ, а не такива възложени с постановлението от 17.06.2016г. По тези съображения се иска обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд Евентуално поддържа, че решението в частта му предявения първоначален иск е неправилно. По силата на сключен между страните договор с нотариален акт № 019, том II, рег. № 5662, дело № 131 от 2016г. на нотариус Д.Т., рег. № 264 на НК, на 25.07.2016г. въззиваемите му прехвърлили самостоятелен обект в процесната сграда, ведно с общо 1.7684 % идеални части от процесния УПИ. Освен това въззивникът придобил 4.0486 % идеални части от УПИ и по силата на процесното постановление за възлагане от 17.06.2016г., както и 4.9404 % - с постановление за възлагане от 11.11.2016г. по същото изпълнително дело. Неправилно районният съд приел, че прилежащите на офис № 15 и гараж – паркомясто № 5
4.0486 % идеални части от процесния УПИ не са били собственост на длъжника „И.-****“ АД. Видно от нотариалния акт за учредяване на право на строеж, както и от нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 179, том VI, рег. № 4775, дело № 1048 от 2005г. на нотариус Ц.Д. било, че длъжникът придобил ½ от 12.50 % идеални части от процесния УПИ. Поради това между учредителите- съсобственици с построяване на сградата възникнала етажна собственост. Налице била пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на УПИ, поради което последният бил обща част към сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Налице било и желание на учредителите-съсобственици за превръщане на УПИ в обща част, което било видно от обстоятелството, че учредителите-съсобственици си учредили взаимно право на строеж. Прехвърлянето на общите части настъпвало по силата на закона, заедно с прехвърлянето на самостоятелния обект, към който са принадлежност. Евентуално поддържа възражението си, че е придобил спорните идеални части по силата на придобивна давност. Решението било неправилно и в частта, с която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск. Вместо да изпълнят задължението си, поето с раздел IV от нотариален акт за учредяване на право на строеж № 130, том VII, рег. № 4757, дело № 1233 от 2006г. на нотариус Ц.Г., рег. № 350 на НК, въззиваемите предявили иск срещу дружеството въззивник, като основавали претенцията само на обстоятелството, че не са изпълнили своето задължение. Това поведение било недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави и противоречало на принципа, установен в чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. От това поведение, в случай на уважаване на отрицателния установителен иск, въззивникът търпял вреди в размер стойността на идеалните части от УПИ – 2 229.53 лв., установен и от приетата СОЕ. Налице били всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД. Поради това моли съда, ако не обезсили решението, да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, евентуално – да уважи насрещния иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 13.11.2020г.
Въззиваемите страни Е.Б.Я. и А.М.Я. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Не претендират разноски за въззивното производство. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение..
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, намира за установено следното:
С първоначалната искова молба, уточнена с молби от 15.05.2017г. и 12.11.2018г., и след частично прекратяване на производството, първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответното дружество не е собственик на 3.8249 % идеални части и 0.2237 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено обслужване, квартал 55а по регулационния план на гр. София, местността „Зона В-15, пробив Д.Н.възложени на ответника с постановление от 17.06.2016г. за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20118410408651 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ.
Правния си интерес от иска ищците обосновават с твърдението, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на 12.50 % идеални части от УПИ по силата на договор за продажба на недвижим имот от 24.10.2003г. Твърдят, че с нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на бизнес център с две нива подземни гаражи, кафе, магазини и офиси № 130, том VII, рег. № 4757, дело № 1233 от 2006г. на нотариус Ц.Д., рег. № 350 на НК, заедно с останалите съсобственици в имота учредили на „И.-****“ АД право на строеж. След построяване на сградата ищците придобили в собственост магазин № 3, заедно с припадащите се идеални части в размер на 0.2746% от мястото, върху което е построена сградата, както и офис № 13, заедно с припадащите се 1.6393 % идеални части от мястото, офис № 14, заедно с припадащите се 1.5522 % идеални части от мястото, и гараж-паркомясто № 9 и припадащите се 0.2162 % идеални части от мястото. Никъде в нотариалния акт не било записано, че на „И.-****“ АД се прехвърлят идеални части от правото на собственост върху мястото, в което ще се строи сградата. По образувано срещу „И.-****“ АД изп.д. № 20118410408651по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, собствените на „И.-****“ АД обекти в сградата били изнесени на публична продан, при която заедно с обектите, собственост на длъжника, на купувача в публичната продан били продадени и част от идеалните части от земята, които не били прехвърляни на длъжника. С постановление от 17.06.2016 г. на ответното дружество бил възложен офис 15 и гараж - паркомясто № 4, находящи се в гр. София, в сградата на бизнес център „Ивел“ на ***а, заедно с 3.8249 % идеални части и 0.2237 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено обслужване, квартал 55а. По силата на проданта ответникът не могъл да придобие собствеността върху идеалните части от УПИ, тъй като същите не били собственост на длъжника, а такава на ищците.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил иска с възражения, поддържани и във въззивната жалба. Същият е предявил в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 2 229.53 лв. при твърдения, че при уважаване на първоначалния иск ще претърпи имуществена вреда в размер стойността на 4.0486 % идеални части от УПИ, поради противоправното поведение на ответниците по насрещните искове. Последното се изразявало в бездействие за изпълнение на тяхното задължение по нотариалния акт № 130, том VII, рег. № 4757, дело № 1233 от 2006г. на нотариус Ц.Д., рег. № 350 на НК, и недобросъвестното им процесуално поведение – предявяване на отрицателния установителен иск, основан единствено на обстоятелството, че не са прехвърляли собственост на фирмата-длъжник.
С отговор по реда на чл. 131 ГПК ответниците по насрещния иск са го оспорили като недопустим, евентуално – неоснователен.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно. Настоящият състав го намира и за допустимо в частта по първоначалния иск. С оглед твърденията в първоначалната искова молба – че ищците са съсобственици на УПИ с квота от 12.50 % идеални части, а с процесното постановление за възлагане ответното дружество се легитимира като собственик на общо 4.0486 % идеални части от същия УПИ, без праводателят му – длъжникът по изпълнението да е бил собственик, съдът приема, че за ищците е налице правен интерес да отрекат претендираните от ответника права. И предвид установеното по делото за ищците е налице такъв интерес. Видно от приетия договор за продажба на недвижим имот от 24.12.2003г., сключен между Столична община и Е.Б.Я. и удостоверение за граждански брак от 27.02.1988г., ищците по първоначалния иск са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 12.50 % идеални части от процесния УПИ II-3, кв. 55а. Същите са прехвърлили на ответното дружество преди завеждане на исковата молба в съда собствените им обекти в изградената в мястото сграда - офис 14 и гараж – паркомясто 9, ведно с принадлежащите им 1.7684 % идеални части от мястото, с нотариален акт № 019, том II, рег. № 5662, дело № 131 от 2016г. на нотариус Д.Т., рег. № 264 на НК, при което същите са собственици на 10.7316 % идеални части от УПИ, от които 1.9139 % - принадлежащи към притежаваните от тях други самостоятелни обекти (магазин № 3 и офис 13), или ищците се легитимират като собственици на 8.8177 % идеални части от УПИ, непринадлежащи към конкретен обект.
Доводите в жалбата за недопустимост на решението съдът намира за неоснователни – и от исковата молба, и от уточненията й е ясно, че ищците искат да се признае за установено, че ответникът не е собственик на общо 4.0486 % идеални части от процесния УПИ, за които ответникът се легитимира като собственик с постановлението за възлагане от 17.06.2016г., поради което не е налице твърдяното произнасяне свръх петитум.
Разпечатката съдържа 25 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97a89f7e-411c-4f44-9474-826471a45f63