Решение № 787 от 16.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Ваня Ст. Д. като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242100101965 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. С. Н., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“В. Априлов“ №18, ет.3, офис 6, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ №15, ет.3, офис 16, з а осъждане на ответника да й заплати сумата от 45 000 лева, съгласно протоколно определение от 01.10.2025 г. с правно основание чл.214 от ГПК, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, резултат на нанесените й телесни увреди, ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяване на ответника на 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че в качеството си на пешеходец пострадала при ПТП, настъпило на 04.02.2024 г., около 18,41 часа на територията на ***, когато третото лице-помагач на ответната застрахователна компания - Н. К. В., като водач на лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег.№*******, при управление на автомобила с несъобразена скорост и след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта - 0,72 промила на хиляда, както и след употреба на бензодиазепини, и след ляв завой, я ударил челно, вследствие на което паднала на земята. За настъпилото ПТП има образувано ДП №100/2024 г. по описа на II-ро РУ при ОД на МВР Бургас.

Ищцата твърди, че в резултат на така описаното ПТП получила дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се с малки контузионни огнища по главния мозък в дясно челно и слепоочно, 1 дискретен субарахноиден (под меките мозъчни покривки) кръвоизлив двустранно теменно, разместено счупване с (дислокация) на горната трета на левия голям пищял, разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, оток и рана на дясна подбедрица. След ПТП била отведена и настанена за лечение в НХО при УМБАЛ Бургас, където престояла за периода 04.02.2024 г. – 13.02.2024 г. Проведено й било медикаментозно лечение, поставена й била гипсова шина, свалена на 20.03.2024 г.

Ищцата твърди, че след изписване от болничното заведение последвал тежък възстановителен период, през който била на постелен режим, неподвижна и напълно зависима от близки, а освен болка в долния крайник имала световъртеж и главоболие. От обездвижването си рязко напълняла. На 20.03.2024 г. постъпила за рехабилитация в УМБАЛ Бургас с оток и зачервяване в областта на колянна и глезенна става, болезнени движения в двете засегнати стави, дефицит в екстракцията и флексията на глезенната и колянна става. Изписана била на 27.03.2024 г., с подобрение, но и към настоящия момент възстановяването й продължава, трудно подвижна е, което налага придвижване с канадка, а за кратки разстояния навън - и с придружител. Твърди се от ищцата, че има загуба на памет, налице и посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност, постоянен страх, граничещ с параноя, повишено ниво на страхови очаквания, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с нея или на друг член от семейството й.

В исковата молба се сочи и това, че към датата на събитието е налице валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за управляваното от делинквента МПС, със срок на покритие 29.11.2023 г. – 28.11.2024 г., която покрива отговорността на водача за причинени неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и ползването на МПС.

На 08.04.2024 г., ищцата отправила пред застрахователя застрахователна претенция за причинените й неимуществени вреди, за която има образувана преписка по щета №2410010383, по която и до настоящия момент няма определено обезщетение, нито извършено плащане.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от ЗЗД .

В преклузивния срок по чл.131 , ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите за МПС, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№******* за периода 29.11.2023 г.28.11.2024 г., както и настъпването на ПТП на 04.02.2024 г. с участието на водача Н. К. В. и пострадалата ищца. Не оспорва и извънсъдебната претенция на ищцата за заплащане на обезщетение, по която има образувана преписка по щета №2410010378. С оглед липсата на влязла в сила присъда или решение на 2 съда, както и на автотехническа експертиза, установяваща механизма и причините за настъпване на ПТП се оспорва основателността на иска и поконкретно налице ли е осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на собствените му травми в размер на 50 %, обусловено от факта, че пострадалата се е намирала на пътното платно, предназначено за движение на автомобили, на място, където това не е разрешено, извън пешеходната пътека и без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващия автомобил.

На следващо място ответникът оспорва размера на предявената претенция като прекомерна и излага подробни аргументи в тази насока.

Претендира за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване размера на търсеното обезщетение с оглед направеното възражение за съпричиняване.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

По делото е приет за разглеждане, при условията на евентуалност, обратен иск на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, срещу Н. К. В., ЕГН **********, адрес в ***, който е конституиран като трето лице-помагач на ответната страна с определение от 21.02.2025 г., като се иска осъждането му да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата, за която е уважен предявеният главен иск, ведно с присъдените в полза на ищеца по главния иск разноски.

Твърди се в обратната искова молба, че на 04.02.2024 г. ответникът по обратния иск Н. К. В. е управлявал автомобила, марка „Ситроен Берлинго“ с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма от 0,5 промила и е напуснал мястото на произшествието, въпреки наличието на пострадали лица и задължителното му посещение от органите за контрол на движение по пътищата, което обуславя ангажиране на отговорността му на основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1, и т.3 от КЗ. Претендира разноски. Не ангажира нови доказателства.

Ответникът по обратния иск депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на обратния иск. Твърди, че непосредствено след ПТП е оказал първа помощ на пострадалата и тъй като бил притеснен за състоянието й отишъл до МБАЛ Бургас, а не е бягал от местопроизшествието. Оспорва твърдението на ищеца по обратния иск, че е отказал тестване за алкохол и наркотици и твърди, че е дал кръвна проба за това. Оспорва претенцията и по акцесорните искове за лихва и разноски, както и началния момент от който се дължат. Оспорва фактическите констатации на Констативен протокол за ПТП №769р-2139/07.02.2024 г. на ОД на МВР Бургас в частта, касаеща часа на съставяне и обстоятелства на нарушението и причини за ПТП. Признава, че е привлечен като обвиняем по ДП №434ЗМ №100/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Бургас за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2 от ЗДвП и твърди, че до настоящия момент няма влязла в сила присъда. Оспорва твърдението на пострадалата, че има изключителна вина за настъпване на ПТП, твърденията й относно механизма на ПТП, пряката 3 причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията на пострадалата, както и размера на претендираното обезщетение. Твърди, че е управлявал автомобила със скорост от 28 км.ч. и навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пресичала пътното платно на нерегламентирано за целта място и в нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Оспорва и твърдението на пострадалата, че са възникнали описаните в исковата молба вреди, като вид и характер, както и че същите са в пряка причинна връзка с уврежданията. Оспорва и твърденията й за продължителността на оздравителния период и че същият не е приключил.

При условията на алтернативност счита иска за неимуществени вреди за завишен по размер и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Прави искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване факта на настъпване на ПТП на 04.02.2024 г., с участието на ищцата и лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№*******, както и наличното към този момент валидно застрахователно правоотношение между застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД и водача на лекия автомобил - Н. К. В., касаещо лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№*******.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не оспорва, че на 08.04.2024 г., ищцата е предявила пред него застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение и признава, че няма произнасяне и плащане по нея.

По делото е приобщено НОХД №1228/2025 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че производството по същото е приключило с влязло в сила на 09.04.2025 г. протоколно определение, с което съдът е одобрил споразумение, постигнато между РП-Бургас и третото лицепомагач Н. В., в качеството му на обвиняем, с което обвиняемият В. се е признал за виновен в това, че на 04.02.2024 г., около 18,40 часа в ***, ***, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№*******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивоността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да намалят скоростта, в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил на Б. С. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, което се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота и разместено счупване на левия голям пищял, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник 4 за срок от 4-5 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,721 промила на хиляда, съгласно заключение на СМА 715/2024 г. на УМБАЛ Бургас, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. На основание чл.343г, вр.чл.343, ал.3, предл.1, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, на обвиняемия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което обвиняемият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.