Решение № 5185 от 24.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5185

Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20267050700329 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Б. З. А., от [населено място], подадена чрез адв. В. П. от ВАК, против Заповед № GРAM-2066306/14.01.2026 г. на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Варна за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 146, ал.1 т.3 и т.4 от АПК. Сочи, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на последиците от тях. В акта е посочено, като правно основание за издаване чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП и за преустановяване на административните нарушения. За да е приложен правилно материалния закон следва да е установено и доказано, че е налице управление на МПС от А. след употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят е оспорил резултата от техническо средство „Дрегер Дръг тест“ 5000. Към момента на издаване на ЗППАМ не е установено по безспорен начин, че водача е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Напротив налице са доказателства за дадена кръвна проба, резултатите от които не са изготвени. Предвид изложеното необосновано административния орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП. Допуснато е нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК. По изложените доводи моли да се отмени оспорената ЗППАМ. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че от писмо от ВМА се установява, че направения бърз тест на биологичния материал е отрицателен. Моли да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Варна, чрез юрисконсулт Й. оспорва жалбата. Моли да се потвърди оспорения акт като правилен и законосъобразен. Жалбоподателя е дал положителна проба при тестване с техническо средство, а съгласно Наредба № 1, това е годно средство за установяване наличието на наркотични вещества и техните аналози в кръвта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно.

Производството по издаване на заповедта е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 4512008 от 14.01.2026 г. С акта контролните органи констатирали, че на 14.01.2026 г. около 23.22 часа, в [населено място], [улица]бл.** А. управлявал л.а. БМВ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 с фабричен №ARSD-0053, който отчел положителeн резултат за Канабис-25. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП–управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му било иззето свидетелството за управление на МПС. А. подписал съставения му АУАН без възражения.

В хода на проверката на А. бил издаден талон за медицинско изследване №272762 от 15.01.2026 г., в който е отразен получения положителен резултат за наличие на канабис на извършената му проверка с техническо средство, с отразяването, че е отведен във ВМА-Варна, тъй като е избрал да му бъде извършено медицинско и химическо изследване.

По делото е приложен протокол № *********-10000 за сервизна проверка на техническо средство - дрегер Дръг тест 5000, съгласно който същото е годно.

Въз основа на така съставения АУАН на основание чл. 22 от ЗАНН е издадена обжалваната Заповед № GРAM-2066306/14.01.2026 г., с която на А. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " б " ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е описано изложеното в обстоятелствената част на АУАН, че на 14.01.2026г. в [населено място], [улица]бл.** А. управлявал л.а. БМВ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 с фабричен №ARSD-0053, който отчел положителeн резултат за Канабис-25.

В заповедта е направен извода, че А. виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като е извършил управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването му е връчена на 14.01.2026 г. на жалбоподателя срещу подпис.

От приетите в съдебната фаза писмени доказателства се установява, че с издадения му Талон за медицинско изследване на 15.01.2026 г. в МБАЛ-Варна при ВМА А. е дал проби от кръв и урина, които са постъпили в лабораторията по химико-токсикологични изследвания.

От приложено писмо от МБАЛ – Варна към ВМА се установява, че по постъпилите биологични проби на А. е налице първоначално изследване, посредством медико-диагностично средство тип „бърз тест“, като резултата е отрицателен за наркотични вещества. Отразено е, че към настоящия момент е налице системно претоварване на лабораторията и все още не е извършено окончателното изследване.

От жалбоподателя са представени изготвени изследвания на кръв и урина в СМДЛ – К., видно от които резултатите за наличие на наркотични вещества са отрицателни.

При проверката за наличие на основания за отмяна по чл. 146 от АПК бе взета предвид приложимата в случая правна уредба в ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. " б " от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Варна, въз основа на правомощията по Заповед № 365з- 7399/4.09.2025 г. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което е с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. 3аконът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП при управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Drug Test 5000. За да е законосъобразен, актът, с който се налага съответната ПАМ, следва да е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и да е постановен при спазване на процесуалните изисквания и принципи на административния процес.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване. Съгласно предоставената от Началника на МБАЛ Варна към ВМА – София информация първоначалният резултат от проведените скринингови тестове при приемането на биологичните проби е отрицателен за наркотични вещества.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.), при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича пряко и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ.

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същия няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба да е определящо. Заповедта е издадена преди да са установени всички необходими предпоставки.

Към момента на приключване на устните състезания протокол за химико – токсикологично изследване не е издаден, но по делото е представено писмо, издадено от началник на МБАЛ – Варна към ВМА – София, в което е посочено, че е наличен единствено първоначален резултат от проведените скрининговите тестове при приемане на биологичните пробите и резултатът е отрицателен. Това установяване, доказва че оспорената заповед е издадена преждевременно. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, поради което с оглед установяването, че първоначалният резултат от изследването е отрицателен се доказва безспорно липсата на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97a8406f-3a85-4cb5-b140-8c94e68a4536