Решение № 2508 от 23.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12768/2019
- Вид
- Решение № 2508
- Подписан
- 23.04.2020
- В сила
- 15.09.2020
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА ЙОРДАНОВА, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.331 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.190, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.331 · Кодекс на труда
- чл.331, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.331, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.331, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………..
23.04.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 12768 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БД Т.“ ООД /н. / чрез ликвидатора му М.Д.М.
/ доколкото след служебна справка съдът установи, че решение 2221/09.10.2019 г. постановено по т.д.2683/2019 г. по описа на САС, с което „БД Т.“ ООД е обявено в несъстоятелност, спряно е производството по ликвидацията му и е назначен временен синдик, не е влязло в сила, тъй като се обжалва пред ВКС, съдът намира, че ликвидаторът на дружеството М. има правомощие да представлява дружеството/ срещу решение №24866/23.01.2019 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание, по гр.д.46982/2018 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, 76 състав, с което е признато за незаконно и на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е отменено уволнението на В.Г.П., ЕГН: ********** извършено със заповед №2/09.02.2018 г., издадена от представляващ „БД Т.“ ООД /н. /. „БД Т.“ ООД /н. / е осъдено да заплати разноски на ищцата в размер на 560,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба жалбоподателят бланкетно поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна.
Въззиваемата страна – ищец е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че въззивната жалба е бланкетна, като не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение. Сочи, че жалбата е неоснователна, като районният съд правилно и обосновано е преценил, че уволнението на ищцата е незаконно. Поддържа, че от съда не са допуснати процесулани нарушения, като ответникът не е доказал законосъобразността на уволнението.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решение на СРС е правилно по следните съображения:
Софийски районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с който ищцата В.Г.П. е поискала от съда, да признае за незаконно и да като такова да отмени уволнението ѝ от дружеството ответник извършено със заповед №2/09.02.2018 г., издадена от представляващ „БД Т.“ ООД /н./.
В исковата молба ищцата поддържа, че по силата на трудов договор е заемала длъжността „управител - хотел“ в ответното дружество. Сочи, че със заповед №1/11.12.2017 г. трудовият ѝ договор е бил прекратен на основание чл.331, ал.1 от КТ срещу обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждение, което ищцата излага, че ѝ е било заплатено на същата дата. Няколко месеца по-късно била информирана от ИА „Инспекция по труда“, че според работодателят, трудовият ѝе прекратен, при наложено диспциплинарно наказание „уволнение“ със заповед №2/09.02.2018 г., считано от 18.05.2018 г. Поддържа, че дисциплинарното уволнение е извършено след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание /чл.331 от КТ/, поради което е незаконно. Поддържа, че работодателят е нарушил процедурата по налагане на дициплинарно наказание, тъй като не е изпълнил изискването на чл.193, ал.1 от КТ – да поиска писмени обяснения от работника/служителя, като сочи че не са ѝ изпращани писма с искане за даване на обяснения на адресите предоставени на работодателя за кореспонденция - в гр. Банско, и електронен адрес. Също излага, че заповедта за уволнение не е мотивирана и и наказанието не е наложена в срока по чл.194 от КТ.
В отговора на исковата молба, представителят на ответното дружество поддържа, че ищцата е била дългогодишен служител на ответника, като със заповед №1/11.12.2017 г. страните са имали намерение да прекратят трудовото правоотношение при реда и условията на чл.331 КТ. Сочи, че на същата дата – 11.12.2017 г. от ликвидатора на „БД Т.“ ООД на П. са дадени указания в писмена форма в три дневен срок да предаде всички налични парични средства / общо 16164,42 лв./ собственост на дружеството-работодател, кои тя неправомерно е съхранявала по лични банкови сметки, докато е заемала длъжността „управител-хотел“. Служителят отказал да върне неправомерно задържаните парични средства, поради което посредством нотариална покана /НП/ от 04.01.2018 г., рег. № 75, том 1, №7 по рег. на нотариус В. Г., връчена по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, същият е бил уведомен, че работодателят няма да заплати уговореното обезщетение по чл.331 от КТ, като на основание чл.331, ал.3 от КТ основание за прекратяване на трудовия договор следва да се счита отпаднало, поради което П. следва да се яви на работното си място. Със същата НП, работодателят изложил, че с оглед злоупотребата на служителя с парични средства на работодателя е образувано производство по налагане на дисциплинарно наказание и служителят следва да даде писмени обяснения по реда на КТ до края на месец януари 2018 г. Ответникът излага, че служителят не е депозирал обяснения пред него. П. не се е явила на работа на 11.01.2018 г., с което е нарушила чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а с поведението си, касаещо присвояването и непредаването на парични средства принадлежащи на работодателя е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.2, т.1 от КТ, поради което трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие от работодателя на основание чл.330, ал.1, т.6 от КТ, за което ищцата е уведомена с НП от 03.04.2018 г., рег. № 3200, том.2, № 72 по рег. на нотариус В. Г., връчена по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК по постоянния адрес на ищцата /връчена и втора НП с допълнение „прекратявам трудовото правоотношение“ - НП от 30.04.2018 г., рег. № 4005, том дело, №150 нотариус В.
Г./. Ответникът поддържа, че представеният към исковата молба „фиш“, от който ищцата твърди, че е видно, че обезщетението по чл.331 от КТ ѝ е изплатено не е съставен и подписван от представителя на дружеството /ликвидатор/.
От фактическа страна
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства:
Приложено към исковата молба е представена заповед №1/11.12.2017 г. за прекратяване на основание чл.331 от КТ трудовия договор на В.Г.П., подписана от служителя и работодателя. Уговорено на служителя да се изплатят: на основание чл.331, ал.2 от КТ- четирикратния размер на последното получено месечно брутно възнаграждение и на основание чл.224, ал.1 от КТ – обезщетение за неизползван годишен отпуск от 30 дни.
По делото е представен препис от трудовата книжка на ищцата, видно от който последното вписване касае прекратяване на трудовото правоотношение с „БД –Т.“ ООД /н./ на основание чл.331 от КТ.
Представен е фиш /л.11 от делото/, в който е посочена сума за получава от В.Г.П. в размер на 13097,38 лв., формирана като сбор от „обезщетения по чл.22 /третата цифра не се чете/“.
Автентичността на същият фиш е оспорена от ответника с отговора на исковата молба.
Към отговора на исковата молба е представено нареждане от 11.12.2017 г. от М.М. в качеството му на ликвидатор на „БД –Т.“ ООД/ н./ до В.Г.П. за превеждане на всички налични парични средства по нейни банкови сметки, обслужващия „БД-Т.“ ООД /н./ вкл. наличната каса в размер съгласно оборотни ведомости, приложени към нареждането.
Представена е НП от
04.01.2018 г., рег. № 75, том 1, №7 по рег. на нотариус В. Г., в която се съдържа изявление на ответника, че няма да заплати на ищцата обезщетение по чл.331 от КТ, че образува дисциплинарно производство срещу ищцата с оглед отказа ѝ да върне принадлежащи на „БД-Т.“ ООД /н./ парични средства и че до 31.01.2018 г. П. следва да даде писмени обяснения, с оглед установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Във връзка с връчването на НП от 04.01.2018 г. е представено уведомление до В.П., че в 14-дневен срок от 09.01.2018 г. следва да се яви в нотариалната кантора за получаване на НП, като при неявяване в посочения срок, поканата ще се счита за връчена, съгласно чл.47, ал.5 вр. чл.47, ал.1 от ГПК. Отразено, че П. не се е явила в указания срок и поканата се счита връчена на осн. чл.47, ал.5 ГПК.
Представена е НП от 03.04.2018 г., рег. № 3200, том.2, № 72 по рег. на нотариус В. Г., в която има изявление на работодателят за връчване на заповед № 1/09.02.2018 г. за уволнение на служителя. Във връзка с връчването на НП от 03.04.2018 г е представено уведомление до В.П., че в 14-дневен срок от 09.04.2018 г. следва да се яви в нотариалната кантора за получаване на НП, като при неявяване в посочения срок, поканата ще се счита за връчена, съгласно чл.47, ал.5 вр. чл.47, ал.1 от ГПК. Отразено, че П. не се е явила в указания срок и поканата се счита връчена на осн. чл.47, ал.5 ГПК.
Представена е заповед № 1/09.02.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказания „уволнение“ на ищцата П.. Дисциплинарното наказание е обосновано с неявяване на работа от страна на П. при отпадане на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал.1 КТ, съобразно изискванието на чл.331, ал.3 от КТ, както и с извършена от страна на служителя злоупотреба с парични средства на дружеството, като работодателят е изложил, че е дал възможност на служителя да даде писмени обяснения в дисциплинарното производство, от която възможност ищцата не се е възползвала.
Представена е НП от 30.04.2018 г., рег. № 4005, том.2, № 150 по рег. на нотариус В. Г., в която има изявление на работодателят за връчване на заповед № 2/09.02.2018 г. за уволнение на служителя, издадена от „БД-Т.“ ООД
/н./ Във връзка с връчването на НП от 30.04.2018 г е представено уведомление до В.П., че в 14-дневен срок от 03.05.2018 г. следва да се яви в нотариалната кантора за получаване на НП, като при неявяване в посочения срок, поканата ще се счита за връчена, съгласно чл.47, ал.5 вр. чл.47, ал.1 от ГПК.
Отразено, че П. не се е явила в указания срок и поканата се счита връчена на осн. чл.47, ал.5 ГПК.
Представена е заповед № 2/09.02.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказания „уволнение“ на ищцата П.. По съдържание заповед № 2/09.02.2018 г. в сходна със заповед № 1/09.02.2018 г., като са конкретизирани правните основание на извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина и правното основание за налагане на наказанието.
Други относими към спора доказателства не са събрани по делото.
С определението постановено по чл. 140 от ГПК районният съд е назначил служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали обезщетенията описани в исковата молба са заплатени на ищцата. В тежест на ответника е указано, че той следва да докаже, че е спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата. Съдебно-счетоводна експертиза не е била изготвена по делото, доколкото ищецът, в чиято тежест е било разпределено задължението за заплащане на депозит за изготвянето на същата, не го е заплатил.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал законосъобразността на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“.
От правна страна:
Въззивният съд намира крайният извод на районния съд за основателност на предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за правилен поради следните съображения:
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „управител-хотел“ при ответника. Не е спорно и че страните са се договорили по силата на заповед №1/11.12.2017 г. трудовия договор на В.Г.П. да бъде прекратен на основание чл.331 от КТ.
Разпечатката съдържа 45 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97a8265b-18a1-4809-81d7-edd6a47a2f5b