Определение № 299 от 27.03.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Перник, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500162 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против разпореждане № 1164/31.01.2023 г. по ч.гр.д. № 00315/2023г. на РС- Перник, с което се отхвърля частично заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. И. Б. за сумите: законна лихва за забава за периода от *** до *** за разликата над 71,19 лв. до пълния претендиран размер от 215,70 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение за сумата за разликата над присъдена сума в размер на 71.19 лева до пълния претендирай размер от 215.70 лева - обезщетение за забава. Поддържа, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. В производството по чл. 410 ГПК не се извършва проверка досежно размерът на законната лихва за забава и начина му на изчисляване. При наличие на твърдения за изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем и претендиране на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за конкретно посочен начален и краен период, то не е налице основание за даване на указания за уточнение и/или отхвърляне на заявлението в тази му част, само защото според съда размерът на обезщетението е друг. Този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято основана цел е да провери дали вземането е спорно.

1

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Ч.гр.д. № 00315/2023г. на РС - Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Г. И. Б. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от *** за сумите в размер на 368,42 лева - главница; договорно възнаграждение в размер на 3,53 дължимо за периода от *** до ***, включително и за процесната отхвърлена с разпореждането в обжалваната част сума 215,70 лева - лихва за забава за периода от *** (датата на изпадане в забава) до *** - деня, предхождащ депозиране на заявлението в съда.

От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, в заповедното производство съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това, поради което възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. С оглед тези правомощия, въззивната инстанция извърши преценка за действителността на претенидираната лихва за забава.

При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е послаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва, че максималният размер на обезщетението за забава е ограничен от разпоредбата на чл. 33, ал.

2 от ЗПК, според която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При справка в електронната страница на БНБ размерът на законната лихва е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта и към датата на сключване на процесния договор е 10%. Отчитайки претендираната със заявлението сума за главницата от 368,42 лв. и договорната лихва от 3,53 лв., размерът на претендираната от заявителя лихва за забава от 215,70 лв. за периода от *** (датата на изпадане в забава) до *** - деня, предхождащ депозиране на заявлението в съда е повече от законната лихва, която възлиза на 71,19 лв., изчислена и от въззивния съд с помощта на електронен калкулатор за изчисляване размера на законната лихва /на основание чл. 162 ГПК/. Следователно лихвата за забава за претендирания от заявителя размер от 215,70 лв. е в противоречие с императивни правни норми - чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Освен горното и на самостоятелно основание, в случая частично отхвърлената претенция е основана на съдържаща се в процесните общи условия клауза, поради което съдът приема, че има неустоечен характер /неустойка, надбавка за забава, санкционираща/наказателна лихва и пр./, независимо, че обезщетението за забава е уговорено в размер на база законната лихва върху неизплатената сума за процесния период, доколкото чл. 86 ЗЗД се прилага по силата на закона, когато не е уговорено друго.

Максималният размер на компенсаторната лихва (за забава) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Поради това в практиката на ВКС трайно се 2 приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка на компенсаторна лихва (за забава) и възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва /в т. см. решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС и др./.

Предоставеният заем не е обезпечен с ипотека, уговорената лихва е компенсаторна лихва (за забава), нейният размер надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което уговорката е нищожна и следва да се приеме, че лихва не е уговорена. С оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД уговорката за по-висок размер на компенсаторна лихва (за забава) следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т. е. да се приеме че се дължи законната лихва за забава. Уговорката над нормативния размер е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. В съответствие с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, същата следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера от 10. 00 %. Дължи се само законната лихва в размер на 71,19, както е присъдена от районния съд.

Предвид горното следва, че в съответствие със закона ПРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1164/31.01.2023 г. по ч.гр.д. № 00315/2023г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3