Определение № 4082 от 07.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4082 гр. Варна, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101665 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Предмет на разглеждане е молба на ответника Прокуратурата на Република България, обективирана във въззивна жалба вх. № 19639/16.06.2026 г. и уточнена с последваща молба с вх. № 22369/08.07.2026 г. , за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 532/20.05.2026 г., чрез намаляване на присъденото в полза на адв.

Б. Б. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото в размер на 3126.90 евро, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т.2 от ЗА и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Молбата е обоснована с твърдения, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е определен изцяло на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, без да е съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. по преюдициално запитване на СРС, с което е прието, че националният съд може да откаже да приложи минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в посочената наредба. Страната изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК решенията на СЕС са задължителни за съдилищата. Отделно сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че обемът на наказателното производство не касае претенцията по настоящото дело, а претенцията към прокуратурата е била изначално посочена в исковата молба по основание и размер. Изтъква, че изслушаните свидетели и изготвените експертизи са били изцяло по искане на ищеца, а приобщените писмени доказателства – материалите по наказателното производство са били на негово разположение и за събирането им повереникът не е имал никакъв принос.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна И. Ж. В., чрез адв. Б. Б., е депозирал отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва твърдението за липса на фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка сочи, че е налице значителен материален интерес, множество възражения, направени от ответната страна, по всяко от които е взето 1 становище и са събирани писмени и гласни доказателства, което от своя страна е обусловило и броя на проведените открити съдебни заседания. Счита, че определеният със съдебното решение размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение в частта за разноските е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая молбата е за изменение на решението в частта за разноските, подадена е в срока за обжалване на решението и от легитимирана страна – ответник по делото, при наличие на правен интерес от търсеното изменение, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като аргументите за това са следните:

Производството по делото е образувано по предявени от И. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Искър“ № 31, срещу Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ заплащане на следните суми:

- сумата от 70 000 лв. (35 790.43 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение по ДП № 2275/2012 г. по описа на Второ РУ на МВР-Варна, ДП № 30/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК, изменено в хода на съдебното следствие в такова по чл. 123, ал. 2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 28.07.2022 г. присъда по НОХД № 1203/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдена с решение № 108/04.07.2022 г. по ВНОХД № 438/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна;

- сумата от 13 000 лв. (6 646.79 евро), представляваща обезщетение за претърпени в резултат от същото незаконно обвинение имуществени вреди претърпени загуби, изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по наказателното дело, както и

- сумата от 44 319 лв. (22 659.94 евро), представляваща обезщетение за претърпени в резултат от същото незаконно обвинение имуществени вредипропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца трудово възнаграждение за периода от 20.01.2020 г. до 20.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 28.07.2022 г. до окончателното им изплащане.

С постановеното по делото решение съдът е уважил частично иска за неимуществени вреди до размер на сумата от 25 000 евро, както и изцяло иска за имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 6646.79 евро и е отхвърлил иска за пропуснати ползи. При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 38, ал. 2 ЗА и представените доказателства за уговорена безплатна адвокатска защита по делото (договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2026 г.), съдът е приел, че по арг. от чл. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за 2 възнаграждения за адвокатска работа (ред. ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.) на процесуалния представител се дължи възнаграждение по всеки от уважените (изцяло или частично) искове. Така и съобразно правилата на чл. п чл. 7, ал. 2 от Наредбата, съдът е определил възнаграждение по всеки от тях, съразмерно с уважената им част, както следва: по иска за обезщетение за неимуществени вреди при интерес 70 000 лв. – възнаграждение от 6250 лв. (съгласно чл. 7, ал.

2, т. 4), от което на страната се следват 4365.69 лв., съразмерно с уважената част от иска; по иска за обезщетение за претърпени загуби при интерес 13 000 лв. – възнаграждение от 1750 лв. (съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3), което се следва на страната в пълен размер. Общо определеното по този начин възнаграждение на адв. Б. възлиза в размер на 6115.69 лв. или 3126.90 евро и е възложено в тежест на ответника, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че така определеното възнаграждение съответства на критериите за определянето му и не са налице основания за ревизиране на неговия размер, а възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни.

Според чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА при оказано безплатно правно съдействие и защита адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски.

Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати.

Според чл. 36, ал. 3 от ЗА възнаграждението се определя при спазване на следните критерии: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Горните критерии са съобразени от съда при определяне на възнаграждението от 3126.90 евро, което е присъдено в минимален размер, съобразно засегнатия материален интерес, и правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (ред. ДВ, бл. 14 от 18.02.2025 г.), действаща към момента на сключване на договора за безплатна адвокатска защита от 10.03.2026 г.

Вярно е, че според практиката на СЕС националният съд не е обвързан от определените в тази наредба минимални размери на възнагражденията, но това не означава, че той задължително трябва да ги редуцира, а че може да го направи, ако прецени минимумът за прекомерен. В настоящият случай няма основание за подобна редукция, предвид критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗА, вкл. фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания с участието на адв. Б. или преупълномощен от него адвокат – общо 4 бр., квалификацията на процесуалния представител на ищеца и извършените от него действия за защита правата на доверителя му, релевантни за определяне цената на предоставената адвокатска услуга.

Противно на възраженията на ответника, делото не се отличава с ниска фактическа и правна сложност, с оглед броя на предявените обективно кумулативно съединени искове – 3 бр., всеки с отделен предмет на доказване, обема на материалите по него, вкл. на приобщеното наказателно дело, и събрания доказателствен материал. Обстоятелството, че ангажираната отговорност на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективна, не се 3 отразявана сложността на процеса, обусловена от описаните други критерии.

Подобрен резултат не следва и от факта, че събраните писмени доказателства преимуществено представляват материали по наказателното дело, а не представени от процесуалния представител на ищеца документи, тъй като при всички положения тези доказателства подлежат на обсъждане и преценка.

По изложените съображения съдът намира, че размерът на присъденото в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение от 3126.90 евро не е прекомерен, а е справедлив и обоснован, поради което молбата за намаляването му по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Прокуратурата на Република България, обективирана във въззивна жалба вх. № 19639/16.06.2026 г. и уточнена с последваща молба с вх. № 22369/08.07.2026 г., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 532/20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1665/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на адв. Б. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 3126.90 евро за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

След влизане в сила на определението делото да се докладва за изпращане на ВОС по компетентност във връзка с подадените въззивни жалби.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4