Решение № 43 от 14.06.2023, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Трявна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ при участието на секретаря Валентина Г. Николова като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело № 20224240100243 по описа за 2022 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. К. Ц., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Г., ул.“**********" № ** срещу В. В. С., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Г., ул.“*******" № *.

В исковата си молба ищецът твърди, че той е действителният ищец по гр.дело № 2545/2017г. на РС-Габрово, гр.дело № 63/2018г. на ОС-Габрово и т.дело № 131/2018г. на АС – Велико Търново, като лицето А. С. е само привиден такъв. Поради това той е ангажирал ответницата В. В. С. да оказва адвокатска помощ по тези дела и й е заплатил хонорар за адвокатските услуги. Заявява, че поради допуснати от ответницата множество адвокатски грешки, предявеният иск по гр.дело № 63/2018г. е бил частично отхвърлен за сумата от 15140,23 лева. Счита, че по този начин ответницата му е причинила вреда в размер на посочената сума и претендира да бъде осъдена да му плати парично обезщетение в размер на 15140,23 лева.

Отделно от това заявява, че ответницата си е надписала хонорар от около 4000 лева, точният размер на който заявява, че ще уточни по-късно.

В съдебно заседание на 21.03.2023г. ищецът уточнява, че претенцията 1 му срещу адв.С. е да му възстанови сумата от 2000лв., която според него същата е получила като надвзет хонорар.

Ответницата е представила отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК.

В същия заема становище, че искът е недопустим и неоснователен.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция. Излага аргументи, че делото е частично загубено, поради погрешни действия на адв.С., изразяващи се в искане да бъде приета за неравноправна клауза в договора за кредит, предмет на спора, в резултат на което е постигнат неблагоприятен резултат при изчисляване на действително дължимите лихви.

Твърди и че поради неявяване на адв.С. в съдебно заседание пред АС – Велико Търново е отхвърлена жалбата на А. С. срещу първоинстанционното решение.

Заявява, че е заплатил на адв.С. хонорар в размер на 5000 лева, като от тази сума 2000 лева са неоснователни платени.

Представя и писмени бележки в които доразвива доводите си.

Ответницата заема становище, че ищец по делата от които се претендират настъпили вреди, е лицето А. С. С., с когото има подписани договори за правна помощ, поради което ищецът Ц. няма правен интерес и процесуална легитимация да води настоящия иск. Твърди, че коректно е изпълнила задълженията си по водене на делата, отчела е извършените разходи, като заявява, че е плащала суми за държавни такси и разноски, за което се съдържа документация в съдебните папки и не е ощетила ищеца.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първо следва да се уточни, че действителните номера на съдебните производства, посочени в исковата молба са както следва: гр.дело № 2545/2017г. на РС-Габрово, т.дело № 63/2018г. на ОС-Габрово и в.т.дело № 131/2019г. на АС – Велико Търново. Същите са изискани и приложени по настоящото производство.

2

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл.45 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.

Претендира се обезщетение за пропусната полза в размер на 15140,23 лева – сума с която ищецът твърди, че би се обогатил, ако исковата претенция на А. С. С. по т.дело № 63/2018г. на ОС-Габрово е била уважена в пълен размер. Ищецът изрично е посочил тази сума в исковата си молба и въпреки че впоследствие излага твърдения, че е следвало да получи 75% от същата, не е извършил корекция на претенцията си, поради което съдът се произнася по посочения в исковата молба размер на претендирани пропуснати ползи.

Претендира се и възстановяване на неоснователно надплатен от ищеца адвокатски хонорар на ответницата С. в размер на 2000 лева.

От приложените писмени доказателства се установява, че през 2017г. при разговор между св.С. и ищеца Ц., последният разбрал, че свидетелят е бил ощетен от ТБ „Алианц Банк България“ при изчисляването на лихвите по изплатен вече кредит. Ищецът се опитал да убеди св.С., че може да спечели дело срещу банката за надвзетите лихви. Свидетелят обаче се притеснявал, че има опасност да загуби делото и да се наложи да плаща допълнителни суми на банката и не желаел да поеме риска от водене на такова производство.

Тогава ищецът му предложил той да намери адвокат и да поеме всички разходи за водене на делото, като в замяна получи 75 % от приходите при евентуално спечелване на делото. Изготвил и договор от 2017г. без посочена дата, в който били отразени уговорките за поемане на всички разноски по водене на делото от Ц. и разпределение на получените облаги в съотношение 75% за Ц. и 25% за С.. По твърдения на св.С. договорът бил преработван няколко пъти, но уговорките за разпределение на спечелените суми в съотношение 75% за ищеца и 25 % за свидетеля и за поемане на всички разходи, включително адвокатския хонорар от ищеца, не били променяни .

Ищецът направил изчисления, според които св.С. бил ощетен от банката с 32350,93 лева.

След като се договорил със св.С., ищецът го завел в кантората на ответницата – адв.В. С.. Последната се съгласила да поеме адвокатската защита по делото. Решили първоначално да бъде заведен частичен иск за сумата от 5000 лева, за да не се плащат големи суми за държавни такси, докато не са сигурни, че претенцията им е основателна.

3

Ответницата се съгласила да окаже безплатна правна помощ по това първо дело. Изготвила искова молба от името на А. С. С. и С. К. С. срещу ТБ „Алианц Банк България“ АД за сумата от 5001 лева – частичен иск от 32350,93лв., която подала в РС - Габрово. Парите за дължимата държавна такса били осигурени от ищеца.

С Решение №182 от 19.06.2018г. по гр.дело 2545/2017г. на РСГаброво искът бил уважен в полза само на А. С. С. за цялата претендирана сума от 5001 лева, като били присъдени и направените разноски в размер на 430,40 лева, а на адв.С. било присъдено възнаграждение в размер на 580 лева.

След спечелване на това дело, ищецът и св.С. се уговорили да бъде предявен иск срещу банката и за остатъка от изчислената от ищеца надвзета лихва.

Междувременно на 25.07.2018г. от ТБ „Алианц Банк България“ АД превели по сметка на ответницата сумата от 6011,40 лева съгласно съдебното решение.

След получаване на парите, на 26.07.2018г., съгласно договора между ищеца и С., адв.С. изтеглила и предала в брой на свидетеля сумата 1250 лева, представляваща 25 % от уважения иск, а на ищеца превела сумата от 3000лева по банков път на същата дата.

На 27.08.2017г. от ТБ „Алианц Банк България“ АД превели по сметката на адв.С. сумата от 375,08 лева – лихви върху присъдената сума по гр.дело 2545/2017г.

Ответницата твърди, че остатъка от получената сума в размер на 1556,48 лева е използвала за заплащане на съдебни разноски по последващото заведено дело срещу банката.

На 03.08.2018г. адв.С. подала от името на св.С. искова молба в Окръжен съд Габрово срещу ТБ „Алианц Банк България“ АД за сумата от 28729,86 лева, като частичен иск от 33730,86 лева. Превела по сметка на съда държавна такса в размер на 1149,19 лева. По исковата молба било образувано търговско дело № 63/2018г. на ОС - Габрово.

В изпълнение на определение на ОС-Габрово, на 28.11.2018г. адв.С. превела по сметка на съда сумата от 400 лева – депозит за вещо лице.

Преди да бъде заведено второто дело, на 24.07.2018г. ищецът Ц.

4 сключил с ответницата С. договор, съгласно който същата се задължавала да оказва адвокатска помощ по делото срещу сума, представляваща 25 % от финансовите облаги при спечелване на делото. Впоследствие обаче, доколкото такъв договор нямало да се приеме от съда като основание за присъждане на разходи за адвокатски хонорар, бил сключен договор за правна защита и съдействие от 28.07.2018г. между адв.С. и св.С., с който бил уговорен адвокатски хонорар в размер на 2500 лева. Плащането на хонорара останало в задължение на ищеца, съгласно сключения през 2017г. договор между него и св.С..

С решение № 15/08.02.2019г. исковата претенция била уважена частично за сумата от 13589,63 лева и отхвърлена за горницата до 28729,86 лева. Съдът се произнесъл и по разноските, като присъдил такива както на С., така и на банката.

Ищецът не бил доволен от решението и поискал същото да бъде обжалвано. Адв.С. изготвила въззивна жалба от името на А. С., която била подадена до АС – Велико Търново чрез първоинстанционния съд на 26.02.2019г. По същата било образувано В.т.д. №131/2019г. на ВТАС. За воденето на това дело бил сключен договор за правна помощ между адв.С. и св.С. при хонорар от 1800 лева, ангажимента за плащането на който отново бил на ищеца.

С решение № 191/26.07.2019г. жалбата първоинстанционното решение било потвърдено. била отхвърлена и

След влизане в сила на решението, по сметка на св.С. била преведена от ТБ „Алианц Банк България“ АД сумата от 13589,63лева, заедно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба и присъдените разноски.

Свидетелят се свързал с ищеца, казал му, че е получил парите и го попитал каква сума следва да му преведе. Ищецът му казал, че иска 11 500лв., която сума, заедно с номера на сметката си записал на листче, което предал на свидетеля.

На 04.11.2019г. св.С. превел по сметка на ищеца сумата от 11500 лева.

Преди това на 20.09.2019г. ищецът Ц. предал на ответницата С. сумата от 5000 лева срещу разписка, в която било посочено, че същата се дава по делото на С..

5

При запознаване с материалите по търговско дело № 63/2018г. на ОС – Габрово и в.т.д. №131/2019г. на ВТАС, както и постановените решения по тях, съдът не констатира някаква част от исковата претенция да не е уважена поради допуснати адвокатски грешки от страна на адв.С.. Не е отговаря на приложените документи твърдението на ищеца, че становище на ответницата относно неравноправна клауза в договора е довело до изчисляване на дължимите лихви по по-неблагоприятен за св.С. начин. Напротив, становището на адв.С., както в съдебно заседание, така и в изготвените жалба и писмени бележки и становища, винаги е било съобразено с мнението на ищеца Ц. относно начина по който следва да се изчисляват лихвите и каква лихвена методика да се приложи. Съдът е отхвърлил това становище, изразено от адв.С., не поради нейни твърдения за неравноправна клауза, а с аргументи, че в договора страните не са уговорили отчитане на индекса „Софибор“ при определяне на лихвата и изчисляването на същата съобразно този индекс, би представлявало заместване на волята на страните и незаконосъобразно изменение на съдържанието на договора.

Съдът констатира, че адв.С. е поддържала изцяло позицията на Ц. както в първоинстанционното производство, така и пред апелативния съд.

Установено е, че същата не се е явила в съдебно заседание пред ВТАС поради личен ангажимент, но неявяването й не е допринесло за загубата на делото от страна на св.С.. Ответницата е изложила писмено подробно и мотивирано всички аргументи за уважаване на иска в отхвърлената му част, които би заявила и в съдебно заседание. Чрез писменото си становище е положила достатъчно грижа за защита правата на клиента си и с поведението си не е станала причина за отхвърляне на жалбата. Същата е оставена без уважение, тъй като и въззивният съд не е споделил становището на ищеца Ц., пресъздадено в жалбата и писмената молба на адв.С..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от документите, приложени по изисканите гр.дело 2545/2017г. на РС -Габрово, търговско дело № 63/2018г. на ОС – Габрово и в.т.д. №131/2019г. на ВТАС, документите, представени в съдебно заседание и показанията на св.С.. Не е налице оспорване на някое от доказателствата и съдът няма основание да не кредитира което и да е от тях.