Решение № 170 от 31.08.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Несебър, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Административно наказателно дело № 20262150200083 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „К.Х.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителите Г.Я. и О.К., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.*** I№ 1*** /чрез адв.Л. А. от АК-Бургас/ п р о т и в Наказателно постановление № 02-0003994 от 26.01.2026г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.1, от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ евро, за административно нарушение на чл.152 от КТ. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателното постановление, като незаконосъобразно.

За дружеството-жалбоподател, в съдебно заседание се явява процесуалния им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. В хода на делото по същество, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя заплатените по делото разноски.

Процесуалният представител на ДИТ – Бургас оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Също представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната 1 инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намири за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 03.11.2025г. по представени документи от „К.Х.“ ООД в ДИТ-Бургас, в това число и документи, свързани с разпределение на работното време и положения труд от работещите в кафе-аператив, находящ се в КК Слънчев бряг, кв.Пясъците, комплекс „Емилия Романа Парк“ № 125, ет.1, стопанисван от дружеството-жалбоподател, а именно: график за работното време за месец септември 2025г. и платежна ведомост за работна заплата за месец септември 2025г., инспекторите в ДИТ-Бургас установили, че Г.Т., назначена с трудов договор № 19 от 16.05.2025г. на длъжност „бариста-барман“ в обекта на контрол, у полагала труд на 06.09.2025г. втора смяна от 18.00 часа до 22.00 часа, а на 07.09.2025г. е започнала работа първа смяна от 09.00 часа до 13.00 часа. С оглед на това, контролните органи констатирали, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не е осигурил на работника Г.Т. непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа, тъй като осигурената такава била 11 часа. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно постановление са съставени от длъжностни лица, в пределите на тяхната компетентност. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ, работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

По делото не се спори, че към момента на проверката – 10.10.2025г., Т.Г. е била назначена с трудов договор на длъжност „Бариста-барман“ в обекта на контрол – кафеаператив, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Видно от показанията на актосъставителя А. З. Д. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, при извършената на 10.10.2025г. проверка в процесния обект – кафе2 аператив, описали работещите лица и връчили призовка със списък от документи, които следвало да представи дружеството-жалбоподател в посочения срок. На 03.11.2025г., при преглед на представените от дружеството документи – Правилник за вътрешния ред и График на работното време за месец септември 2025г. /л.30-34 вкл./, контролните органи констатирали, че лицето Т.Г., назначена в дружеството на длъжност „бариста-барман“, е работила в обекта на контрол на 06.09.2025г. втора смяна от 18.00 часа до 22.00 часа и на 07.09.2025г. е започнала работа първа смяна с работно време от 09.00 часа до 13.00 часа. От представения на проверяващите график било установено, че междудневната почивка на работника Гусева е по-малко от 12 часа, а именно – същата била 11 часа, поради което на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

С жалбата, дружеството-жалбоподател представя Правилник за вътрешния трудов ред /л.7-15 вкл./, съдържащ раздел III „Работно време, почивки и отпуски. В същия раздел, в чл.10, графа „Забележка“ е отразено: „Във връзка със задължителната 12 часова почивка между смените, лицата които от редовна смяна и втора смяна на един работен ден преминават по график първа смяна на следващия ден, работното време започва от 10 часа“. Към жалбата е приложен и график на работното време за месец септември 2025г. /л.16/, съдържащ също графа „Забележка“ със същият текст, като в Правилника за вътрешния трудов ред, свързан с междудневната почивка на работещите в дружеството лица.

Пред съда, актосъставителя Д. категорично заявява, че представените с жалбата Правилник за вътрешния трудов ред и графика не са били представени до приключване на проверката, а са представени като изпълнени предписания, едва с подаването на жалбата.

В съдебно заседание, процесуалният представител на дружествотожалбоподател представя Заповед № 01 от 14.02.2025г., в чл.1 на която се нарежда за всички служители на „К.Х.“ ООД, които са положили труд на втора смяна с край на работното време в 22.00 часа, началото на първа смяна на следващия се определя в 10.00 часа /л.57/. Заповедта е предявена на актосъставителя Д. и същата заявява пред съда, че категорично тази заповед не е представяна, както по време на проверката на место в обекта на контрол, така и по време на документалната проверка в ДИТ-Бургас.

Изводът, който се налага е, че дружеството-жалбоподател е извършило установеното от контролните органи административно нарушение, поради което е било законосъобразно санкционирано. Жалбоподателят е разполагал със срок, в който да представи изисканите от него документи. Констатираното нарушение е въз основа на представените именно от жалбоподателя документи, от които се установява, че на работника Гусева не е била осигурена минимална 12-часова междудневна почивка на 6 срещу седми септември 2025г.

3

Съдът не кредитира представените с жалбата Правилника за вътрешния трудов ред и график на работното време за месец септември 2025г. /л.7-16 вкл./, тъй като същите съдържат нови разпоредби, касаещи междудневната почивка на работещите в дружеството-жалбоподател, които не са били представени по време на проверката н место и по документи. Същото се отнА. и до представената в съдебно заседание Заповед № 01 от 14.02.2025г. /л.57/. Съдът не кредитира и показанията на водения от жалбоподателя свидетел Д. Й., на първо място с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода по делото, тъй като от показанията й се установява, че тя изготвя Правилника за вътрешния трудов ред и Графика за разпределение на работното време в дружеството-жалбоподател, и на следващо място, поради това, че същата свидетелства за документи, които не са били представени по време на проверката, а се представят за първи път пред съда.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че нарушението законосъобразно е квалифицирано по чл.152 от КТ, тъй като в качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, „К.Х.“ ООД не е осигурил спазването на междудневна почивка за работника Т.Г., изпълняваща длъжността “бариста-барман”, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При тези условия междудневната почивка на лицето в случая е била 11 часа.

Случаят не може да бъде определен като маловажен или малозначителен, доколкото междудневната почивка се полага с цел възстановяване на силите и правоспособността на работника, и съвпада с биологичния ритъм на живот. С нарушението са засегнати конкретни права на работник, които му гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същия. Разпоредбите на КТ относно продължителността на работното време и на почивките са императивни и имат закрилен характер, поради което неспазването им във всички случаи се квалифицира като грубо нарушаване на трудовото законодателство. Основна функция на работодателя, респ. на упълномощените от него длъжностни лица, е да следи за законосъобразното и правилно протичане на трудовия процес в предприятието, което очевидно в случая не е сторено, поради което и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление.

Що се отнА. до наложеното на дружеството-жалбоподател административно наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено към предвидения от закона минимален размер намира, че наказанието съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и е напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

4

Предвид гореизложеното наказателното постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ДИТ-Бургас за присъждане на разноски, като следва да осъди дружеството-жалбоподател да заплати на наказващият орган сторените в хода на настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, с равностойност от 130 лева, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003994 от 26.01.2026г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.1, от Кодекса на труда /КТ/, на „К.Х.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителите Г.Я. и О.К., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.*** I№ 1*** /чрез адв.Л. А. от АК-Бургас/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ евро, за административно нарушение на чл.152 от КТ.

ОСЪЖДА „К.Х.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителите Г.Я. и О.К. да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата в размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, с равностойност от 130 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5