Решение № 16377 от 11.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21830/2022
- Вид
- Решение № 16377
- Подписан
- 11.10.2023
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за защита на потребителите
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 60 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16377 гр. С., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110121830 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 82283/26.04.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.10.2021г. по ч.гр.д. № 55823/2021г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. И.М. е предявил срещу М. А. П., С. А. П. и Д. Б. П. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "**********" ІІ, бл. 214, ет. 14, ап. 97, аб. № ********, както следва 1. М. А. П.:
190,41 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 7,17 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.09.2021г.) до окончателното им изплащане;
29,34 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-14.09.2021г. и 1,51 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г.-14.09.2021г.
2. С. А. П.:
190,41 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 7,17 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.09.2021г.) до окончателното им изплащане;
29,34 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-14.09.2021г. и 1,51 лева за законна лихва върху главницата за 1 дялово разпределение за периода 01.10.2018г.-14.09.2021г.
3. Д. Б. П.:
761,65 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 28,69 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.09.2021г.) до окончателното им изплащане;
117,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-14.09.2021г. и 6,09 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г.-14.09.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева / юрк. Пламена Николова. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М. А. П., С. А. П. и Д. Б. П. чрез назначения им особен представител адв. И. М. - АК-С., са подали Отговор на исковата молба, вх. № 76804/20.03.2023г. на СРС /от Д. П. и С. П./ и Отговор на искова молба, вх. № 164114/09.06.2023г. на СРС /от М. П./, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Възразява се ответниците да са собственици или ползватели на топлоснабдения имот. Нямало данни дали същите са приели наследството, в който същия попадал. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва се да е реално доставена и потребена сочената от ищеца топлинна енергия, съответно метрологичната годност на уредите за измерване. Оспорва се редовността на счетоводните вписвания на дружеството. Оспорва се дължимостта на сумите да може да бъде изведена въз основа на представените от ищеца документи, като нямало доказателства как са формирани главниците, какво е конкретното потребление, как е измерено то и какви фактури са издадени. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответниците не се явяват като се представляват от адв. М.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „***********" ЕООД не е изразило становище по предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С Договор от 26.07.1991г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ А.С.П. е закупил от Столичния народен съвет – Общински народен съвет – Община „**********“ недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“ II, бл. 214, ет. 14, ап. 97, ведно с припадащите му се площи, права и помещения, който недвижим имот е идентичен с топлоснабдения такъв. Видно от писмо, вх.
№ 167260/13.06.2023г. на СРС, от Столичната община – Район „**********“, А.С.П. е сключил брак с Д. Б. П. на 01.11.1969г. в Димитровския районен народен съвет в град С..
Видно от Удостоверение за наследници № 151/08.02.2010г. на Столичната община – Район „**********“, А.С.П. е починал на 09.01.2010г., като е оставил за свои наследници по закон Д. Б. П. /съпруга/, С. А. П. /дъщеря/ и М. А. П. /дъщеря/, които са ответници по делото. При това положение апартаментът, като придобит по време на брака, съставлява имот в режим на съпружеска имуществена общност съобразно чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. /отм./. Със смъртта на А.П. съпружеската общност се прекратява, съсобствеността от бездялова става дялова, като вдовицата Д. П. става собственик на 1/2 от имота. Останалата 1/2 се наследява от наследниците по закон, които, съобразно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, получават по 1/3 от нея или 1/6 от целия имот. Така би могло да се приеме, че ответницата Д. Б. П. е собственик на общо 4/6 от имота, а ответниците С. А. П. и М. А. П. – на по 1/6 от него.
Същевременно обаче следва да се отчете нормата на чл. 48 ЗН, която разпорежда, че наследството не преминава автоматично към наследниците със смъртта на наследодателя, а с приемането му от тях, като това приемане произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-Пловдив.
Това правило важи обаче тогава, когато от страна на ответника не е оспорено изрично приемането на наследство. В противен случай, както е в настоящата хипотеза, за да се ангажира отговорност на наследника по делото, следва да се установи наличие на изрично или конклудентно приемане на наследството, респективно в рамките на производството да се инициира процедура по чл. 51 ЗН. Такива в рамките на настоящото дело не са налице.
При това положение не може да се приеме че трите ответници са приели наследството на А.П., съответно, че са собственици на 1/2 от апартамента, която той е оставил в наследство.
Единствено се установи, че собственица на 1/2 от апартамента /като нейна част от прекратената съпружеска имуществена общност/ е Д. Б. П..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и 3 на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото не се установи ответниците С. А. П. и М. А. П. да са приели наследството на А.П., съответно да са съсобственички в имота, то само на това основание предявените спрямо тях искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Що се касае до ответницата Д. Б. П., то същата, като собственик на 1/2 част от апартамента, през процесния период е имала качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от "************" ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия съобразно дела си.