Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1196 от 08.07.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1343/2021
Вид
Решение № 1196
Подписан
08.07.2021
В сила
08.07.2021
Състав
Жана Иванова Маркова, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 25 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. *** , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана Ив. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20213100501343 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на АТ. СТ. СТ. чрез назначен особен представител адв. Р.Д. срещу решение № 261198/06.04.2021 г., постановено по гр.дело № 182/2020 г. по описа на РС – ***, в частта с която съдът е приел за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца "Водоснабдяване и канализация - ***" ООД съществува вземане против ответника АТ. СТ. СТ. в размер на сумата от 861.31 лв. – незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 31.12.2013 г. до 16.05.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 64.60 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 861.31 лв. за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.8547/2019г. на ВРС.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи се, че съдът неправилно е уважил исковата претенция приемайки, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги поради качеството му на собственик на водоснабдения имот без да вземе предвид установеното по делото, че А.С. е собственик на ½ идеална част от имота, респ. при установяване на претенцията следва да бъде задължен само до размера на неговата ½ идеална част. На следващо място поддържа оплакване, че "Водоснабдяване и канализация - ***" ООД не е извършвало реален отчет на водомера, респ. липсват доказателства за извършени от оператора отчети на измервателния уред. Представените дистанционни отчети на водомера 1 за топла вода извършени от „Веолия Енерджи ***“ ЕООД не съвпадат с тези, отразени в издадената от ищеца справка за недобора на частен абонат. Поддържа, че от една страна, ищецът не е изпълнил задълженията си съгласно общите условия да отчита регулярно измервателния уред, а от друга страна не е доказал по делото реално потребени и отчетени количества доставена вода. Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска в обжалваната част.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор.

В съдебно заседание пред въззивникът поддържа въведените с жалбата оплаквания.

Въззиваемата страна навежда твърдения, че придобивайки отразената в справката от Служба Вписвания – гр. *** ½ идеална част от имота ответникът е придобил 100% от правото на собственост. Поддържа, че извършваните отчети от “Веолия енерджи ***“ на водомера за топла вода следва да бъдат зачетени.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с установителен иск от "Водоснабдяване и канализация - ***" ООД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът АТ. СТ. СТ. с адрес: гр. ***, *****, дължи на ищеца за ползвани В и К услуги сумата от 555.41 лв. за периода от 18.07.2016 г. до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 г., сумата от 73.57 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 555.41 лв. за периода от 17.09.2016 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 861.31 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 г. и сумата от 64.60 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 861.31 лв. за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019 г. Твърди се, че процесните В и К услуги ищцовото дружество е доставяло на ответника по партида с абонатен № 1510145 и № 151014 за имот, находящ се в гр. ***, *****, като цената им не била заплатена на доставчика. По заявление на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 8547/2019г. по описа на ВРС и издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Назначеният особен представител на ответника е подал отговор, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, в т.ч. качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Възразява, че начислените количества не са от редовен отчет и че водомерът не е отчитан. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за периода 31.12.2013г. – 03.06.2016г. по партида с абонатен № 1510144.

ВРС е отхвърлил иска за сумата от 555,41 лв. ведно с акцесорните претенции за доставени В и К услуги по партида с абонатен № 1510145. В тази му част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

2

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД налага в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационноправна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника.

Спорни между страните във въззивното производство са качеството потребител на А.С. по отношение на цялото количество доставени ВиК услуги доколкото по делото е представена справка от службата по вписванията, че през 2007 г. ответникът е придобил собствеността върху ½ идеална част от имота, реалното доставяне, респ. правилното отчитане, на посочените от ищеца количества питейна вода и ВиК услуги.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС), потребители на ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите (на правно основание) на съответен присъединен обект, като по идентичен начин е разрешен въпросът и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

От приложените по делото писмени доказателства справка от Имотния регистър към АВп безспорно се установява, че на 07.12.2007 г. въззивникът АТ. СТ. СТ. е придобил чрез покупко-продажба от Ц.Д.Д. ½ идеална част от процесния имот, находящ се в гр. ***, *****.

В представения констативен протокол № 1095881/06.09.2017 г. на Веолия Енерджи относно състояние на абонаментно отклонение за битово гореща вода като собственик на водоснабдения имот е посочен АТ. СТ. СТ.. Посочен е и водомер № 59553151, по който са отчетени доставените количества топла вода. От приложената справка от НБД „Население“ е видно, че водоснабденият имот е постоянен адрес на ответника от 2001 г. и че ответникът е разведен от 2004 г. При тези данни съдът приема, че А.С. е титуляр на партидата на водоснабдения имот и именно той е потребител на доставените ВиК услуги.

3

На основание Наредба № 16-ЗЗ4 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването отчитането и периодичните проверки на водомерите са извършени периодични отчети по делото от Веолия Енерджи. От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, съставени от топлопреносното дружество, което е отчитало показанията на процесния водомер за топла вода и е начислявало дължимата цена за загряване на водата, безспорно се установява факта на доставяне на вода до абоната. Предмет на делото е заплащане на количеството вода преминало през водопреносната мрежа, поддържана от въззиваемото дружество, и именно то е легитимирано да получи цената за предоставената услуга, с изключение на дължимите суми за загряването на водата, извършвано от третото лице, констатирало отчета на водомера.

Вещото лице по проведената пред първа съдебна инстанция ССчЕ е дало заключение, кредитирано от настоящия въззивен състав, като обективно и компетентно и неоспорено от страните. Съгласно същото размерът на месечните задължения за абонат № 1510144 по водомер № 59553151 за топла вода по данни на Веолия Енерджи при период на отчитане 31.12.2013 г. - 16.05.2019 г. възлиза на 861.31 лева, а обезщетението за забава е в размер на 64.60 лв., начислено за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г.

С оглед на гореизложеното, претенцията на ищеца за задълженията по фактури, издадени за аб. № 1510144 по водомер № 59553151 в периода от 27.09.2017 г. до 17.05.2019г. в общ размер на сумата от 861.31 лв. е основателна ведно с обезщетението за забава за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г. върху установения размер на главницата в размер на 64.60 лв. Ето защо, обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно като въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца "Водоснабдяване и канализация - ***" ООД следва да бъдат присъдени сторените в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лева възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.

Въззивникът, представляван от особен представител, не е заплатил държавна такса за образуване на производството, поради което е останал задължен към бюджета на съдебната власт за сумата от 25 лева, която ще бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261198/06.04.2021 г., постановено по гр.дело № 182/2020 г. по описа на РС – ***.

ОСЪЖДА АТ. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***, *****, да заплати на 4

"Водоснабдяване и канализация - ***" ООД, ЕИК 103002253, сумата 250,00 лева съдебно деловодни разноски сторени пред ВОС на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПП.

ОСЪЖДА АТ. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***, *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за образуването на въззивното производство по делото, на основание чл. 77 от ГПК във вр.с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5