Решение № 488 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр.* 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110106693 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. *, бул. *, срещу В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.* ул. *** обективно кумулативно съединени искове, както следва:

I. Специлани положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

1./ 4 038.20 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.03.2024 г., до окончателното погасяване на задължението;

2./ 1 962.82. лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.12.2022 г. до 05.12.2023 г.;

3./ 271.29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2021 г. до 05.12.2023 г.;

4./ 170.49 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 05.12.2023 г. до 27.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1919/11.04.2024 г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3810 по описа за 2024 г. на РСВарна, 9 съдебен състав;

II. Специални осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите както следва:

1./ 868.08 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;

2./ 1597.21 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси;

3./ 484.43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2021 г. до 27.03.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е постъпило възражение, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви установителните искове. Сочи се, че на *** г. е сключен посоченият договор за 1 потребителски кредит между ищеца като кредитор и В. Д. С. като кредитополучател, при следните параметри: сума на кредита 5 000.00 лева; срок на заема 36 месеца; размер на вноската от 243.21 лева; ГПР 49.22%; ГЛП 41.00%, лихвен процент на ден 0.11%. Договорът бил подписан при Общи условия и при предоставяне на разбираема преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр.

Поддържа се, че ответникът е избрал и закупил пакети – „Фаст“ и „Флекси“ от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 3 550.00 лева при вноска от 98.61 лева. Сочи се, че пакетът от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита. Сключването на споразумението е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Пакетът включвал следните опции: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни вноски.

Ищецът твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора, като на *** г. одобрил отпускането на заем съгласно уговорените между страните параметри и превел сумата в размер на 5 000.00 лева по банкова сметка на ответника. Първоначално изготвения погасителен план с определени 36 вноски с падежна дата 5-то число на месеца е увеличен с още пет вноски, като увеличението е било поискано от страна на кредитополучателя.

Поискано било и отлагане от страна на кредитополучателя на 12.10.2021 г., за който бил подписан Анекс № 1, с който се отложила една вноска. Второто отлагане станало на 26.10.2021 г., за което бил подписан Анекс № 2, с който се отложили три вноски и трето отлагане от 05.09.2022 г., за което бил подписан Анекс № 3 и с който била отложена една погасителна вноска.

Излага се, че ответникът е изплатил само 10 пълни погасителни вноски, чийто общ размер възлиза на 3 571.15 лева. Твърди се, че падежът на първата неизплатена вноска бил настъпил на 25.09.2018 г., а предсрочната изискуемост била обявена на 05.12.2021 г., като ответникът бил надлежно уведомен за последното обстоятелство. В условията на евентуалност при преценка на съда за липса на надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът моли да се приеме, че същият е уведомен с получаване на препис от исковата молба. Твърди се, че непогасени останали претендираните суми.

По същество се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Счита, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора. Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като следствие от това на основание чл. 23 от ЗПК. Изрично оспорва претенциите както за договорна, така и за мораторна лихва. Ответникът изрично възразява срещу възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги. Твърди, че клаузите, уреждащи отношенията между страните по повод на допълнителния пакет са неравноправни, като релевира, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради което посочването на ГПР е неправилно и същите се явяват скрито възнаграждение за кредитора. Посочва още, е в договора не е упоменато кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Противопоставя се и на размера на възнаградителната лихва, тъй като същата е в размер надвишаващ четири пъти законната лихва, което е в нарушение на добрите нрави, с което се явява нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Не оспорва твърдението на кредитора, че е заплатил вноските, посочени в исковата молба, но счита че с тези плащания вземанията на ищеца са удовлетворени напълно.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира съдебноделоводни разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не не се представлява. С молба от 03.10.2024 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването на предявените искове. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба от 23.10.2024 г. поддържа писмения отговор и оспорва предявените 2 искове. С молба от 06.01.2025 г. в условията на евентуалност обективира искане при уважаване на исковата претенция на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК да бъде разсрочено плащането на дължимите суми.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение, учредено въз основа на договора за потребителски паричен кредит № *** от *** г.; изправността си по правоотношението – предоставянето на заетата сума в размер от 5 000.00 лева; договорката за заплащане на възнаградителна лихва; договорката за предоставяне на услугите „Фаст“ и „Флекси“; изправността на кредитора – предоставянето на договорените услуги в полза на кредитополучателя; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания, както и това, че същите са предмет на издадената в полза на кредитора-ищец заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването на претендираните суми.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните в производството са страни и по договор за потребителски кредит № *** от *** г.; че ответникът е изплатил в полза на ищеца 10 пълни погасителни вноски, чийто общ размер възлиза на 3 771.26 лева.

От съдържанието на договора е видно, че заетата сума е в размер на 5 000.00 лева.

Връщането на същата е разсрочено на 36 броя месечни погасителни вноски, чийто размер е 341.82 лева и включва главница, договорна лихва и вноска по закупени допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“, като общата сума за връщане по договора е 12 305.49 лева, от която – 5000.00 лева главница; 3 755.49 лева договорна лихва; 1 250.00 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „фаст“ и 2 300.00 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „флекси“. Видно е още, че допълнителната услуга „фаст“ се изразява в предоставянето на право на потребителя неговото заявление за отпускане на кредит да бъде разгледано приоритетно, респективно и приоритетно да бъде усвоена заетата сума, а допълнителната услуга „флекси“ включва правото на потребителя да иска промяна на погасителния план. Първоначалният падеж на последната вноска е 05.08.2024 г.

Договореният ГЛП е 41.00%, който е фиксиран, а ГПР възлиза на 49.22%.

При изчисляване на ГПР са взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, кредиторът и потребителят на финансовата услуга са задължени да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него; първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.

По делото са ангажирани и Общите условия към процесния договор и погасителен план.

Видно е от представените три броя анекси към процесния договор за потребителски кредит /л. 25, л. 27 и л. 29/, че по искане на потребителя е отложено погасяването на част от вноските и така крайният падеж за връщане на заетата сума, ведно с акцесорните вземания е 05.01.2025 г.

По делото е приложено и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, считано от 05.12.2023 г., като видно от разписката на л. 32 уведомлението не е връчено надлежно на потребителя преди завеждане на делото, като това е сторено с връчване на исковата молба на същия на 19.06.2024 г., който факт следва да бъде отчетен по арг. от чл.

235, ал. 3 от ГПК.

По релевираното възражение за нищожност на договора за потребителски паричен кредит № *** от *** г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК:

3

От съдържанието на ангажирания договора за потребителски паричен кредит № *** от *** г. се констатира, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 41.00%, а ГПР – 49.22% . Общата сума за връщане по заема е равна на 8 755.49 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва. Срокът за погасяване на заема е 36 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора.

Съгласно т. V от договора, страните са уговорили в полза на потребителя правото да иска приоритетно разглеждане и усвояване на кредита, както и да иска промяна на погасителния план. Видно е от погасителния план, че размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 341.82 лева, включваща освен заетата сума, договорната лихва и вземането за възнаграждение за предоставените допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“.

Т.е. общо дължимата сума по кредит възлиза на 12 305.49 лева.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.