Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 28.05.2025, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Административно наказателно дело 131/2025
Вид
Решение № 67
Подписан
28.05.2025
В сила
26.06.2025
Състав
Васко Петров Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 167а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3, изр. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. , 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20251220200131 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба Г. Н. А.

,ЕГН **********, с постоянен адрес в село С., община Х., област Бл. против Наказателно постановление № BG12062024/5800/P8-508/20.11.2024г., на директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв..

Административно наказващия орган редовно призован не се явява,за него юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата.

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетели А. Й. и Т.

К.,служители на МБ Г. Д..

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Свидетелите А. Й. и Т. К. са служители на Митническо бюро Г. Д.,на ******* г., били назначени наряд на ГКПП – Илинден . Същата дата около 10:01 часа на направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Илинден, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *******, вид: влекач, марка и модел Д. *******, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от А..Последния предал документите си на свидетеля Й.,който след проверка в 1 автоматична система на агенция митница установил нарушение за въпросния товарен автомобил, а именно 15.05.2024 г„ в 15:14 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ******* попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е засечено на 15.05.2024 г., в 15:14 часа, по път № 19, км. 97+506, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). С оглед на констатираното свидетеля Й. в присъствието на колегата си и жалбоподателя съставил АУАН .

Актосъставителя прочел и запознал жалващия се със съдържанието на акта , последния подписал и получил препис от него. В последствие в правния мир намира проявление атакуваното Наказателно постановление,с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв.за извършено нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДП.

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за основателна , поради следното:

Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на свидетелите А. Й. и Т. К.,служители на МБ Г. Д.. Показанията им са последователни , взаимодопълващи и кореспондират с описаното в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност.

Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:

Носителят на административно наказателната власт ,в случая директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ ,е издал наказателното постановление след като , според него е установено по безспорен начин извършване на нарушение .

След извършена служебна проверка не се констатираха съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на НП и АУАН. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , той е подписал и получил препис от него, т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7 дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с 2 фактическото описание и правната квалификация на деянието.

Въпреки изложеното по-горе съдът счита ,че атакуваното НП подлежи на отмяна . На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДП , която описва дължимото поведение и предвижда следното: "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице". Правилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена като нарушена законова разпоредба санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДП, която гласи: "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. " .

В конкретния случай, в АУАН и НП е вменено на нарушителя неправомерно поведение в това ,че на 5.05.2024 г., в 15:14 часа, по път № 19, км. 97+506, включен в обхвата на платената пътна мрежа в с.С. е управлявал пътно превозно средство с peг. № *******, вид: влекач, марка и модел Д. *******, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,без да е заплатена дължимата по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата такса. След като административното обвинение е формулирано в смисъл на изпълнително деяние – управление, то релевантен за авторството на деянието е фактът кое е лицето, управлявало МПС на посочената дата, който факт от гледна точка на законосъобразното образуване и протичане на административнонаказателното производство, следва да бъде изрично посочен както в АУАН, с който се повдига и предявява обвинение спрямо конкретно лице за извършено от него административно нарушение, така и в НП, с което се налага съответното административно наказание на това лице. Отговорността по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е за неизпълнение на съответните задължения на водача на ППС,като нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП , чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на таксата по чл. 10 от ЗП. Съгласно чл. 167а, ал. 3, изр. първо от ЗДвП , електронната система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3- 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, които обаче не съдържат данни относно това кой е водачът на МПС на датата, на която се твърди да е извършено нарушението. В атакувания санкционния акт е посочено ,че А. е лицето, управлявало процесното ППС на инкриминираната дата в с.Садово, факт който не бе доказан по безспорен начин в настоящото съдебно производство.В съдебно заседание от 15.04.2025 година бяха допуснати и разпитани в качеството им на свидетели лицата А. Й. и Т. К. , служители на Митническо бюро

Г. Д.в.Тези свидетели са митническите служители извършили проверка на жалбоподателя на въпросната дата на ГКПП – Илинден . Двамата посочиха ,че нарушителя пред тях да е заявил ,че на инкриминираната дата в с.Садово да е управлявал ППС-о.

В хода на съдебното дирене се представиха писмени документи ,от който се установява ,че на 5.05.2024 г., в 15:14 часа, по път № 19, км. 97+506, включен в обхвата на платената пътна мрежа в с.Садово пътно превозно средство с peг.

№ ******, вид: влекач, марка и модел Д. *********** с обща техническа 3 допустима максимална маса - над 12 тона е управлявано от Т. Д.. При това положение се доказва ,че на инкриминираната дата и място жалбоподателя не е бил водач на товарен автомобил, с peг. № Е6812НА.

В писменото си становище АНО изразява становище за приложение на чл.187а ал.4 от ЗДП .Съгласно този текст вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.

1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.Следователно законодателя е предвидил тази възможност единствено и само за собственика и ползвателя ,но не и за водача на ППС.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 800 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Уговореният и заплатен размер от 800 лева е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото ( което изисква познания в нова и сложна материя).

Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № BG12062024/5800/P8-508/20.11.2024г. на директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да ЗАПЛАТИ на Г. Н.. ,ЕГН ********** сумата от 800 лева, представляваща разноски по делото .

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Благоевград.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 4