Решение № 464 от 08.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Благоевград, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20251210200799 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Р. Б. против Наказателно постановление № 25-1116-001411/05.05.2025 г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че описаната в НП фактическа обстановка не отразява действителната ситуация. Навежда се, че реализираното ПТП се дължи на неправилното пресичане на пешеходеца Твърди се, че независимо от поведението на пешеходеца, жалбоподателката е реагирала адекватно с предприемане на спиране, при което В. поставя ръка на капака на автомобила и продължил преминаването си по пешеходната пътека без да е пострадал видимо. Въпреки това жалбоподателката излязла от автомобила и на зададените от нея въпроси отговорил, че е добре, няма нужда от помощ и не желае да извикат полиция. След тези отговори, жалбоподателката потеглила с ясното съзнание, че не е реализирано ПТП, което да обоснове задълженията й по чл. 123, ал.1, т.2 ЗДвП. Върнала се отново по съвет на своя дядо.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателката, се представлява от адв.Минков, който поддържа депозираната жалба. Допълва, че след направена медицинска експертиза не били установени никакви наранявания на В..

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема 1 за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2025 г. около 12.50 ч. в гр. Благоевград по улица „Св.Св. Кирил и Методий“ в посока от ул.„Владо Черноземски“ към ул. „Илинден“ жалбоподателката управлявала лек автомобил „Фиат Браво” с рег. № ***. При приближаване към пешеходна пътека „Тип Зебра“, не пропуснала стъпилия на пешеходната пътека и преминаващ по нея от ляво на дясно пешеходец А. В., поради което с предната част на автомобила блъснала В.. Б. спряла автомобила след пешеходната пътека, приближила се до В. и го попитала дали му има нещо, след което се качила в автомобила и продължила движението си.

Неустановена по делото жена, присъствала на реализираното ПТП повикала линейка, с която В. бил транспортиран до МБАЛ –Благоевград. От извършения му преглед е установена контузия, като са му дадени препоръки за криотерапия и покой.

Не са установени травматични промени на черепа и дясната подбедрица.

Във връзка с подаден сигнал в 01 РУ Благоевград, на мястото на ПТП били изпратени К. А. и Х. И. – служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград. При пристигането им на място, В. все още бил там, като им обяснил какво се е случило, а думите му били потвърдени от намиращите се наблизо хора.

Полицейските служители видели и охлузванията на В..

По- късно на място дошла и жалбоподателката, която казала на полицейските служители, че разбрала, че е блъснала детето, но се уплашила и затова си тръгнала и отишла да извика свой роднина, след което се върнала по съвет на дядо си.

Въз основа на обясненията на В., жалбоподателката и намиращите се на място хора, А. съставил Протокол за ПТП с бл. № от 16.04.2025 г, в който отразил данните за автомобила, участвал в ПТП и пострадалия.

А. приел, че жалбоподателката е извършила нарушение чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП и на същата дата съставил срещу нея АУАН сер. GА №3340610.

Актът бил предявен на Б., която го подписала без да обективира възражения.

Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН сер. GА №3340610/16.04.2025 г. при идентичност на описаното нарушение и правна му квалификация, началник-група към ОДМВР – Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 19.05.2025 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели: А. В., Б. ***, К. А., Х. И., и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от Сектор "Пътна полиция" регистрационен № 111600-15092/07.08.2025 година с приложение удостоверение № 244р-22011/06.08.2025 г., удостоверение № 244р[1]22012/06.08.2025 година, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., "Пътна полиция" Благоевград № 11160011833/25.06.2025 г., АУАН GA № 3340610/16.04.2025 г., НП № 25-1116-001411/05.05.2025 г., писмо Сектор "Пътна полиция" Благоевград регистрационен № 111600-10754/12.06.2025 г., АУАН № 3340610/16.04.2025 г., Протокол за ПТП № 2025-1046-51225-1/16.04.2025 г

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на В., който последователно и непротиворечиво възпроизвежда непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства. Показанията му са доказателствен източник за мястото и механизма на реализираното ПТП и водача на управлявания автомобил.

Показанията на *** с оглед тяхната непротиворечивост и логичност също 2 следва да бъдат кредитирани, като в същите се съдържат данни за пресъздаденото и от свидетели – очевидци и поведението на жалбоподателката след нарушението.

Районният съд се довери и на показанията на свидетелите А. и И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, в частност със съставения протокол за ПТП. От показанията на тези свидетели, съдът установи мястото и времето на нарушението, направените пред тях изявления на жалбоподателката и детайли относно процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Листът за преглед на пациент в СПО съдържа данни за направения преглед на В. и установеното от проведените изследвания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР имат право съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т.3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия.

Ето защо актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

Спазена е законово предвидената процедура за съставянето на АУАН.

Актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, а нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване на времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които жалбоподателката е нарушила законовата разпоредба.

Издаденото НП също отговаря на въведените с чл. 57 ЗАНН изисквания към неговото съдържание, като е налице съответствие между словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената санкционна норма.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателно постановление и за материалноправно законосъобразно.

По същество преценката на административнонаказващия орган, че Б. е 3 нарушила забраната на чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП е правилна.

Съгласно текста на посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал.1, т.2, б.

„б“ ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В случая доказателствата по делото установяват реализирано ПТП с управлявания от Б. автомобил, при което са причинени наранявания на В. /леки охлузвания/ като към самото ПТП все още не са били ясни вида и тежестта на нараняванията му. Установява се, също че в качеството й на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора не е изпълнила задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателката, което се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.

Признание за това, че на отразените в НП време и място именно Б. е управлявала автомобила се съдържа и в иницииралата настоящото съдебно производство жалба.

С неизпълнението от страна на жалбоподателката на посоченото задължение, на отразените в НП време и място, тя е извършила нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП.

От субективна страна нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП е извършено от жалбоподателката виновно. Б. е възприела лично реализираното ПТП с пострадало лице и въпреки това съзнателно е напуснала местопроизшествието без да остане на място и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

С оглед горното правилно на Б. на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено съответното административно наказание. С посочената санкционна разпоредба в редакцията към датата на деянието, законодателят е предвидил наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

Кумулативно предвидените с разпоредбата наказания са определени от наказващия орган около средния и за двете наказания размер, които според съда ще осигурят реализирането на предвидените с чл.12 ЗАНН цели на административното наказание. При индивидуализацията на нарушението, правилно е отчетено извършването на две нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя, което предпоставя и определяне на наказание над законоустановения минимум.

Нарушението не може да бъде прието за маловажно такова по смисъла на чл.28 ЗАНН, предвид това че конкретиката на случая индицира на типичната за нарушението степен на обществена опасност.

Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано.